25 разпрострняването на учението чрез
устните богомилски наративи, проповеди и беседи предполагат противодействие от страна на
каноничното книжовно творчество, не така многообразно и богато, с
приоритет на похвалните слова, поучения и служби, на религиозната полемика и сатира, на преводите от гръцки език на жития,
похвални слова, разкази, повести, естественонаучни съчинения из областта на географията, ботаниката, зоологията, етнографията, метеорологията, на исторически хроники (Козма
Индикоплевт,
Йоан Малала, Георгий Монах-Амартол и Симеон Логотет) и на гадателни книги. Интерференцията се усилва от
отшелническата неформална форма Сподели с приятели: 
