енорийската структура по места, основа на училищната география. Четирите основни тенденции в развитието на връзката Църква-българско образование са белязани с отражението както на посочените благоприятстващи фактори, така и на неблагоприятните въздействия, следствие от редуцирането на църковен диоцез след 1371 г. поради преминаването на Видинското и Добруджанското царство под юрисдикцията на Цариградската патриаршия. 1.5.2. Църква – средновековна образованост – училище Първата тенденция отразява развитието на връзката Църква – средновековна образованост – училище и намира израз вхарактеристиките на българския образователен модел през ХІІІ-ХІV в.: християнската paideia в България съчетава богословието със светската наука, християнските възгледи с класическите идеи на древността при доминиране на християнските с основната философска и житейска концепция за човекакато „образ и подобие на Бог”; църковен монопол върху обучението и възпитанието на децата и младежите в прицърковните, манастирските, дворцовото училище и обособените в някои градове училища за гръцка образованост; обогатено учебно съдържание; двустепенна образованост; обучение на говорим народен език; все по-изразителна през ХІV в. елементарната грамотностсред градското население; духовенството в челните редици като основен грамотен слой сред населението; съществен принос и на българските владетели Иван Асен ІІ, Константин Тих Асен (1257-1277), Михаил ІІ Шишман (1323-1330), Иван Александър, Иван Шишман (1371-1395) и др., сред които с особена значимост за развитието на
28 книжовно-просветното дело се отличават имената на Иван Асен ІІ и Иван Александър. Същевременно по пътя на съществуващата градация в образованието и книжовната дейност, известна като „стълба на писмеността”, съдържаща две основни стъпала – „писмената и правописът” и „книжовната вещ”, неизбежно протича