Факултет`”Машиностроене и уредостроене” катедра „Енергийна техника”



страница5/6
Дата07.11.2023
Размер176.61 Kb.
#119206
1   2   3   4   5   6
реферат горивна техника 1
Свързани:
kompyutyrno-integrirani-sistemi, tehnologichen-proces-za-izrabotka-na-shtanca-za-ogyvane-na-lopatki-za-vodna-turbina
Газообразни горива



      1. Общи характеристики на газообразните вещества

Газообразните горива притежават редица предимства в сравнение с твърдите и течните горива. При използването им като енергийно гориво в електроцентралите, за тях не се налага изграждането на сложни системи за горивоподготовка и горивоподаване, отпада необходимостта и от системи за шлакоотделяне и пепелоотделяне. В този случай значително се облекчават техническите задачи свързани с опазване на околната среда. Котлите изгарящи газообразно гориво са по-маневрени, а обслужването и регулирането на горивния процес е опростено. Горимите газове са единствените природни горива пригодени за непосредствено използване в газотурбинни енергийни инсталации. Необходимо е да се отбележи, че положителния икономически ефект в резултат на изгарянето на газообразни горива в електроцентралите е по-нисък от този който се достига при прякото използване на тези горива за задоволяване на промишлени и битови енергоконсуматори. Поради това газообразните горива се използват приоритетно в тези области.
Съгласно класификацията (Таблица 7.1.1.) газообразните горива се разделят на две групи – природни (естествени) и такива които са продукт на технологичен процес или резултат от специална преработка на течни и твърди горива. В общия случай газообразните горива представляват газови смеси. Поради тази причина съставът на тези горива се представя най-често като обемни дялове (в проценти) на участващите газови компоненти при нормални условия (температура 0 °C и налягане 0,102 MPa). Информацията за примеси в газообразното гориво (водни пари, пепел, смоли и др.) обикновено се дава в дименсии за концентрации – g/kg или g/m3 сух газ. При тези горива също се дефинира горна и долна топлина на изгаряне, която се отнася към единица обем (1 m3) гориво при нормални условия. Някои характеристики на газове влизащи в състава на газообразното гориво са представени в Таблица 3.

Таблица 3.



Наименование на газа

Означение

Плътност сг (при 0°C и 0,1 MPa)

Долна топлина на изгаряне на суха маса, Qdi

Теоретичен обем на въздуха за горене V0В, m3/m3

Теоретичен обем на димните газове, V0ДГ, m3/m3

MJ/m3

kcal/m3

Водород

H2

0,090

10,798

2570

2,38

2,88

Азот (елементарен)

N2

1,251

-

-

-

-

Азот от въздуха (с примеси от аргон)

N2

1,257

-

-

-

-

Кислород

O2

1,428

-

-

-

-

Въглероден окис

CO

1,250

12,636

3018

2,38

2,88

Въглероден двуокис

CO2

1,964

-

-

-

-

Серен двуокис

SO2

2,858

-

-

-

-

Сероводород

H2S

1,520

23,383

5585

7,15

7,64

Метан

CH4

0,716

35,818

8555

9,52

10,52

Етан

C2H6

1,342

63,748

15226

16,65

18,15

Пропан

C3H8

1,967

91,251

21795

23,80

25,80

Бутан

C4H10

2,593

118,646

28338

30,94

33,40

Пентан

C5H12

3,218

146,077

34890

38,08

41,08

Етилен

C2H4

1,251

59,063

14107

14,30

15,28

Пропилен

C3H6

1,877

86,001

20541

21,40

22,90

Бутилен

C4H8

2,503

113,508

27111

28,50

30,50

Бензол

C6H6

3,485

140,375

33528

35,70

37,20


Обемният състав на сухо и безпепелно газообразно гориво, в общия случай може да се представи чрез формулата:

където със CmHn са обозначени представените в Таблица 1.4.1. “висши” (след метана) въглеводородни газове, об.%;
Обемът на водните пари в единица обем сух газ се определя по израза:

където dГ е влагосъдържанието на газовото гориво, g/kg(сух газ);
ρСГ – плътност на сухо обезпепелено гориво при температура 0 °C и налягане 0,1 Mpa, kg/m3;
Плътността ρСГ зависи от състава на горивото и може да бъде пресметната по формулата:

Коефициентите пред газовите компоненти в тази формула представляват плътностите на съответните газове при нормални условия (от Таблица 7.1.5).
Определянето на влажността на газовото гориво по отношение на единица обем се извършва по изразите:

където , представлява влагосъдържанието на газовото гориво по отношение на единица обем сух газ, g/m3.
Масата на 1 m3 газ (GГ), заедно с баластните компоненти (влага и минерален прах) се изчислява по формулата:

където aГ е съдържанието на минерален прах в газовото гориво, g/m3.
При пресмятания отнасящи се до изгаряне на горивни смеси от газови, твърди и течни горива се използват формулите за твърди и течни горива, където основните горивни компоненти (химически елементи) участват с масовите си дялове в %. В такива случаи е необходимо тези масови дялове от елементния състав на газовото гориво да бъдат изчислени при използване на формулите:


Определеният чрез тези пресмятания условен елементен състав трябва да удовлетворява израза за материален баланс:

Отсъствието на химични връзки между горимите компоненти влизащи в състава на газообразните горива позволява тяхната топлина на изгаряне (Q) да бъде пресметната по формулата:

където: k – броят на горимите компоненти в разглежданото гориво;
Cjпроцентното съдържание на j-тата горима компонента в разглежданото газообразно гориво, %;
Qj – топлината на изгаряне на j-тата горима компонента, kJ/m3;
Конкретните формули за определяне на горната (s) и долната (i) топлина на изгаряне на сухо (d) газообразно гориво в общия случай са:




В тези формули процентните съдържания на горимите газови компоненти (Cj) са означени с техните химични формули.
При определяне топлината на изгаряне на горивни смеси от твърди, течни и газообразни горива се използува формулата:

където са топлините на изгаряне съответно на газообразното и твърдото (течното), ;
g – масовия дял на газообразното гориво.
В този случай е необходимо предварително пресмятане на Qir за газообразното гориво в дименсия по формулата:

Важни характеристики свързани с безопасността при оползотворяването на газообразни горива са т.н. горна и долна концентрационни граници на запалване. Смес от горим газ и окислител може да бъде запалена под въздействието на външен източник само ако обемната концентрация на газа е в диапазона между концентрационните граници на запалване. Най-широк е този диапазон при водорода (H2) и въглеродния окис (CO), а от въглеводородните газове – при етилена (C2H4). За газообразно гориво (без негорими съставки) границите на запалване, зависят от границите на запалване на съставящите го горими газове и от техните обемни дялове в сместа. Определянето им се извършва по формулата:

където ri – обемния дял на газовите компоненти;
CГзап – съответно граници на запалване (долна и горна) на газообразното гориво, разгледано като смес от горими газове , %;
Ciзап – граници на запалване (горна и долна) на компонентите влизащи в състава на газообразното гориво, %;
При повишаване на температурата и налягането на сместа от газообразно гориво и окислител, границите на запалване се разширяват докато се достигне до стойности при които окислението (самозапалването) се осъществява независимо от концентрационните съотношения. За природен газ температурата на самозапалване (при атмосферно налягане) е в интервала от 600 °C до 800 °C.



      1. Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница