Газообразни горива
Общи характеристики на газообразните вещества
Газообразните горива притежават редица предимства в сравнение с твърдите и течните горива. При използването им като енергийно гориво в електроцентралите, за тях не се налага изграждането на сложни системи за горивоподготовка и горивоподаване, отпада необходимостта и от системи за шлакоотделяне и пепелоотделяне. В този случай значително се облекчават техническите задачи свързани с опазване на околната среда. Котлите изгарящи газообразно гориво са по-маневрени, а обслужването и регулирането на горивния процес е опростено. Горимите газове са единствените природни горива пригодени за непосредствено използване в газотурбинни енергийни инсталации. Необходимо е да се отбележи, че положителния икономически ефект в резултат на изгарянето на газообразни горива в електроцентралите е по-нисък от този който се достига при прякото използване на тези горива за задоволяване на промишлени и битови енергоконсуматори. Поради това газообразните горива се използват приоритетно в тези области.
Съгласно класификацията (Таблица 7.1.1.) газообразните горива се разделят на две групи – природни (естествени) и такива които са продукт на технологичен процес или резултат от специална преработка на течни и твърди горива. В общия случай газообразните горива представляват газови смеси. Поради тази причина съставът на тези горива се представя най-често като обемни дялове (в проценти) на участващите газови компоненти при нормални условия (температура 0 °C и налягане 0,102 MPa). Информацията за примеси в газообразното гориво (водни пари, пепел, смоли и др.) обикновено се дава в дименсии за концентрации – g/kg или g/m3 сух газ. При тези горива също се дефинира горна и долна топлина на изгаряне, която се отнася към единица обем (1 m3) гориво при нормални условия. Някои характеристики на газове влизащи в състава на газообразното гориво са представени в Таблица 3.
Таблица 3.
Наименование на газа
|
Означение
|
Плътност сг (при 0°C и 0,1 MPa)
|
Долна топлина на изгаряне на суха маса, Qdi
|
Теоретичен обем на въздуха за горене V0В, m3/m3
|
Теоретичен обем на димните газове, V0ДГ, m3/m3
|
MJ/m3
|
kcal/m3
|
Водород
|
H2
|
0,090
|
10,798
|
2570
|
2,38
|
2,88
|
Азот (елементарен)
|
N2
|
1,251
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Азот от въздуха (с примеси от аргон)
|
N2
|
1,257
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Кислород
|
O2
|
1,428
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Въглероден окис
|
CO
|
1,250
|
12,636
|
3018
|
2,38
|
2,88
|
Въглероден двуокис
|
CO2
|
1,964
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Серен двуокис
|
SO2
|
2,858
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Сероводород
|
H2S
|
1,520
|
23,383
|
5585
|
7,15
|
7,64
|
Метан
|
CH4
|
0,716
|
35,818
|
8555
|
9,52
|
10,52
|
Етан
|
C2H6
|
1,342
|
63,748
|
15226
|
16,65
|
18,15
|
Пропан
|
C3H8
|
1,967
|
91,251
|
21795
|
23,80
|
25,80
|
Бутан
|
C4H10
|
2,593
|
118,646
|
28338
|
30,94
|
33,40
|
Пентан
|
C5H12
|
3,218
|
146,077
|
34890
|
38,08
|
41,08
|
Етилен
|
C2H4
|
1,251
|
59,063
|
14107
|
14,30
|
15,28
|
Пропилен
|
C3H6
|
1,877
|
86,001
|
20541
|
21,40
|
22,90
|
Бутилен
|
C4H8
|
2,503
|
113,508
|
27111
|
28,50
|
30,50
|
Бензол
|
C6H6
|
3,485
|
140,375
|
33528
|
35,70
|
37,20
|
Обемният състав на сухо и безпепелно газообразно гориво, в общия случай може да се представи чрез формулата:
където със CmHn са обозначени представените в Таблица 1.4.1. “висши” (след метана) въглеводородни газове, об.%;
Обемът на водните пари в единица обем сух газ се определя по израза:
където dГ е влагосъдържанието на газовото гориво, g/kg(сух газ);
ρСГ – плътност на сухо обезпепелено гориво при температура 0 °C и налягане 0,1 Mpa, kg/m3;
Плътността ρСГ зависи от състава на горивото и може да бъде пресметната по формулата:
Коефициентите пред газовите компоненти в тази формула представляват плътностите на съответните газове при нормални условия (от Таблица 7.1.5).
Определянето на влажността на газовото гориво по отношение на единица обем се извършва по изразите:
където , представлява влагосъдържанието на газовото гориво по отношение на единица обем сух газ, g/m3.
Масата на 1 m3 газ (GГ), заедно с баластните компоненти (влага и минерален прах) се изчислява по формулата:
където aГ е съдържанието на минерален прах в газовото гориво, g/m3.
При пресмятания отнасящи се до изгаряне на горивни смеси от газови, твърди и течни горива се използват формулите за твърди и течни горива, където основните горивни компоненти (химически елементи) участват с масовите си дялове в %. В такива случаи е необходимо тези масови дялове от елементния състав на газовото гориво да бъдат изчислени при използване на формулите:
Определеният чрез тези пресмятания условен елементен състав трябва да удовлетворява израза за материален баланс:
Отсъствието на химични връзки между горимите компоненти влизащи в състава на газообразните горива позволява тяхната топлина на изгаряне (Q) да бъде пресметната по формулата:
където: k – броят на горимите компоненти в разглежданото гориво;
Cj – процентното съдържание на j-тата горима компонента в разглежданото газообразно гориво, %;
Qj – топлината на изгаряне на j-тата горима компонента, kJ/m3;
Конкретните формули за определяне на горната (s) и долната (i) топлина на изгаряне на сухо (d) газообразно гориво в общия случай са:
В тези формули процентните съдържания на горимите газови компоненти (Cj) са означени с техните химични формули.
При определяне топлината на изгаряне на горивни смеси от твърди, течни и газообразни горива се използува формулата:
където са топлините на изгаряне съответно на газообразното и твърдото (течното), ;
g – масовия дял на газообразното гориво.
В този случай е необходимо предварително пресмятане на Qir за газообразното гориво в дименсия по формулата:
Важни характеристики свързани с безопасността при оползотворяването на газообразни горива са т.н. горна и долна концентрационни граници на запалване. Смес от горим газ и окислител може да бъде запалена под въздействието на външен източник само ако обемната концентрация на газа е в диапазона между концентрационните граници на запалване. Най-широк е този диапазон при водорода (H2) и въглеродния окис (CO), а от въглеводородните газове – при етилена (C2H4). За газообразно гориво (без негорими съставки) границите на запалване, зависят от границите на запалване на съставящите го горими газове и от техните обемни дялове в сместа. Определянето им се извършва по формулата:
където ri – обемния дял на газовите компоненти;
CГзап – съответно граници на запалване (долна и горна) на газообразното гориво, разгледано като смес от горими газове , %;
Ciзап – граници на запалване (горна и долна) на компонентите влизащи в състава на газообразното гориво, %;
При повишаване на температурата и налягането на сместа от газообразно гориво и окислител, границите на запалване се разширяват докато се достигне до стойности при които окислението (самозапалването) се осъществява независимо от концентрационните съотношения. За природен газ температурата на самозапалване (при атмосферно налягане) е в интервала от 600 °C до 800 °C.
Сподели с приятели: |