II.3.2.3.3. Отточен коефициент

II.3.2.3.3. Отточен коефициент

Прилагаме изчислителната таблица за отточния коефициент, която важи и за I-ви и за II-ри вариант. Отточният коефициент е изчислен по среднотежестен метод, като са взети под внимание стойностите на отточния коефициент в зависимост от вида на покритието.

Стойността на коефициента, с която работим в настоящата разработка е ψ=0,407.

II.3.2.4. Инфилтрирали(дренажни) отпадъчни води

III. ВАРИАНТНИ РЕШЕНИЯ НА КАНАЛИЗАЦИЯТА

Река Банска разделя гр. Банкя на две части -северна и южна .

Колектор Банкя-Какач е оразмерен за провеждане на 6 кратния разреден битов отток от гр. Банкя и прилежащите терени, разположен е от северната страна на р.Банска и може да отведе гравитачно само по-високо разположени северни райони.

• 
  Гравитачно отвеждане чрез събирателен колектор от южната страна на р.Банска.
  

• 
  Помпажно отвеждане на оттока от южната зона чрез КПС в колектор Банкя-Какач . За целта е разработена КПС1, дадена с изчисления в Приложение 2.Включването на тласкателя от КПС-то може да се осъществи в РШ87 на колектор Банкя – Какач с дълбочина 2,98м и диаметър на колектора ф800мм.
  

При следващата разработка предлагаме гравитачно отвеждане на каналните води от южната част на гр. Банкя, поради по-големите предимства на този вариант, а те са:

• 
  по-малки експлоатационни разходи
  
• 
  по-лесна поддръжка
  
• 
  липсва шум и замърсяване на въздуха и околната среда
  
• 
  възможности за включване на бъдещи зони за разширение по трасето му
  
• 
  икономически по-изгоден
  

Има подробен подземен кадастър и схеми на „Софийска вода”АД за съществуващата канализационна мрежа на гр. Банкя и районите към него. Извършено е моделно изследване на базата на програмния продукт ”EPANET”.

От направената проверка се вижда че цялата канализация може да се отведе гравитачно.

III.2.2.Вариантни решения

Проектанския колектив предлага следните решения за отводняване на гр. Банкя и прилежащите райони към него.

Смесената канализационна система се оразмерява за провеждане на битови и дъждовни води, като на подходящи места се предвиждат преливници за облекчаване на канализацията чрез отливане на над 6-кратно разредените битови води. Диаметрите на смесените канали са по-големи, като зависят силно от релефа на населеното място. Предимството на смесената канализационна система е в това, че се поемат всичките отпадъчни водни количества (битови и дъждовни води). Отводняват се пътните платна, покривите на хотели и по-големи сгради и околните им пространства.

Основната идея на проектното решение е доизграждане на канализацията като смесена при следните изисквания:

• 
  Запазване до максимум трасетата на главните колектори, подколектори, преливни шахти и отливни канали.
  
• 
  Актуализиране на каналната мрежа съгласно новата селищна граница
  
• 
  Максимално запазване на съществуващите канали с диаметри над ф300
  
• 
  Съвместяване на проектното решение със съществуващата и нова инженерна инфраструктура.
  
• 
  Съобразяване с новоизграждащият се колектор "Банкя-Какач"
  

Основните фактори, които определят системата са релефът на гр.Банкя, преминаващата река Банска през града и новоизграждащият се десен колектор "Банкя-Какач".

За гравитачното отвеждане на канализационните потоци от гр. Банкя и прилежащите райони, така ситуирания новоизграждащ се колектор Банкя-Какач и р. Банска разделят канализацията на града на 2 зони – северна и южна.
Северна зона:

Стремежът при определяне на схемата на тази зона е при това решение да се използва съществуващия канализационен колектор-I, изграден успоредно на реката от северната й страна. Този колектор, съвместно с Гл. пр.IV отвежда отток с обща площ от 374,68ха към събирателен колектор Банкя-Какач. Към него се включват и 25,63ха от южната част на реката – (Колектори-II и III), както и концентрирани товари след дъждопреливници от кв.Вердикал, от кв.Михайлово и кв.Бели брег. Дължината на запазващата се част от колектор I е 1437,62м., това са следните участъци по диаметри:

• 
  от точ.1285-702- L=238,32м; Ф500мм-Б
  
• 
  от точ.103-1298- L=84,98м; Ф800мм-Б
  
• 
  от точ.1298-53- L=186,40м; Ф1000мм-Б
  
• 
  от точ.53-689- L=162,52м; Я 1250/1650мм-Б
  
• 
  от точ.689-621- L=183м; Ф800мм-Б
  
• 
  от точ.621-40- L=206,44м; Ф1000мм-Б
  
• 
  от точ.99-54- L=375,9 м; Ф1000мм-Б
  

В северната зона се оформят 4 главни колектора I.II,III и IV, като колектор I се явява като събирателен за I.II и III и накрая завършва до Дъждопреливник 172- начало на довеждащ колектор Банкя -Какач. След този дъждопреливник се включват колектор IV и профили 122,133 и 145,

като преди включването към събирателния колектор Банкя-Какач са предвидени дъждопреливници. Към профил 122 е предвиден концентрирания товар от кв.Вердикал и оразмерителните отпадъчни водни количества - дъждовни и битови от прилежащите площи. Профил 122 води началото си след дъждопреливник от кв.Вердикал. След изхода от кв. Вердикал трасето на колектора е по черни пътища и в близост до р.” Клисурска”. В тази част на профил 122, от изхода на кв.Вердикал до включването му в гр. Банкя, е необходимо да се направи ПУП.Предвиден е сервитут от по 3м от двете страни на колекотра.

Квартал Бели брег се включва чрез профили 133 и 145, след дъждопреливници.

Естествените наклони на терена в гр. Банкя са в посока към реката, това позволява използване на дъждопреливници с къси отливни канали, като ги разположим на по-високо разположените кръстовища, които са на около 40-80 метра от реката. По-дълги отливни канали имат само дъждопреливници 9 и 12, съответно 323м и 170м

Гл.пр.I и пр.39 приемат концентрирани товари от кв.Михайлово. Оттока който приемат тези профили е даден като изходна информация от фирма”ЕКОКАН -АКВА”. Включването към пр.39 е предвидено след изграждането на дъждопреливник. В тази зона няма оформена улична мрежа, а в близост има съществуващо дере, вливащо се в р. Банска.

След Дъждопреливник 172–начало на колектор Банкя-Какач диаметъра на профила е DN500PE SN8,с оразмерително водно количество 364,80л/сек, пълнеж 23% и Qтабл.=633,24л/сек. След направените хидравлични изчисления се получи разлика в оразмирителните водни количества преди и след Дъждопреливник 172. Така оразмереният дъждопреливник работи за 4,27 разреден битов отток, а не за 6 пъти разреден отток. Направена е проверка на колектора след този Дъждопреливник при която се установи, че новото оразмерително отпадъчно водно количество за зона Север, след дъждопреливник 172 е 512,88л/сек.Това водно количество може да бъде проведено от колектора Банкя-Какач в участъка от Дъждопреливник 172 до дюкера при р.Клисурска с предвидения диаметър ф500мм.

На изхода от гр.Банкя-София-след кв.Бели брег, от дясната страна на колектора, има промишлена зона предвидена само с битовият си отток към - довеждащ колектор Банкя-Какач. Тази зона е в близост да р.Банска и вътрешно площадковата мрежа може да се реши като разделна с директно отвеждане на дъждовните води към реката.

На чертеж- Ситуация са показани включванията на профилите към колектор Банкя-Какач, оразмерителните водни количества и водните количества при пълен профил.

След направената проверка се установи следното:

• 
  Реконструйраният дъждопреливник 172 не е оразмерен за Qнепреливащо 512,88л/сек, а за 364,80л/сек.(тоест 4,27 разреден битов отток при Qнепреливащо 512,88л/сек ), преливен ръб 24см с дължина на преливния ръб 5,20м. В момента това съоръжение работи според предвидените оразмерителни отпадъчни водни количества, но при разрастване на района и изграждане на канализационните мрежи на гр.Банкя и кварталите към него, няма да задоволява нуждите им. В момента не е препоръчително да се реконструира отново защото без изградена вътрешна мрежа за смесена канализация е безмислено и само допълнително ще товари пречиствателната станция с дъждовни води.
  

• 
  В участъка на гл-събирателен колектор от Дпр.172-до включването на гл.пр.IV
  

• 
  Qор= 512,88л/сек- Qмин.пълно=633,24л/сек по проект
  
• 
  В участъка на гл-събирателен колектор от гл.пр.IV –до включването на пр.122
  
  • 
    Qор= 576,40л/сек- Qмин.пълно=633,24л/сек
    
• 
  В участъка на гл-събирателен колектор от включването на пр.122 до след дюкера през р.Клисурска
  
  • 
    Qор= 733,50л/сек- Qмин.пълно=737,68л/сек
    
• 
  В участъка на гл-събирателен колектор от включването на пр.133 до включването на пр.145
  
  • 
    Qор= 775,82л/сек- Qмин.пълно=810,04л/сек
    
• 
  В участъка на гл-събирателен колектор от включването на пр.145до включването на гл.колектор V от южната зона
  
  • 
    Qор= 858,22л/сек+ 66,72 ( от прилежащи площи)=924,94л/сек- Qмин.пълно=1726,11л/сек
    

Изграденият колектор Банкя-Какач в участъка от същ. Дпр.172 до включването на потока от южната зона може да проведе оразмерителните отпадни водни количества. Qор=924,94<1726,11л/сек

От южната страна на реката колектори V иVI приемат и отвеждат оттока от площ 390,15ха.- южна зона гр.Банкя, В.З. Иваняне, В.З. Стърната и концентрираните товари след дъждопреливници от кв.Градоман и кв.Иваняне.

От РШ9 до РШ 14 на гл.пр V, има изграден участък от ф630РЕ с дължина 100,60м.Този участък е запазен в новата разработка.

Канализационен профил 229 събира потока от югозападната част на град Банкя. За изпълнението му е необходимо да се направи корекция на р. Градоманска и осигури сервитут при изпълнението му.

За гравитачното включването на кв.Иваняне към събирателния колектор на южната зона е намерено трасе по черни пътища до кв.Стърната. За него трябва да се направи ПУП, геодезическо замерване и трасировачен план. Включването на оттока от кв. Иваняне е в крайна висока точка на кв. Стърната.

Чрез този южно разположен събирателен-колектор се отвеждат гравитачно всички по-ниско разположени квартали, които без помпени станции не биха могли да се включат в новоизградения довеждащ колектор Банкя -Какач.

Трасето, извън регулация, на събирателният-колектор за южната зона ще минава по черни пътища и ще се включва в шахта 103 на довеждащия колектор Банкя-Какачки .Направено е геодезическо заснемане.Необходимо е да се направи ПУП.

По трасето на колектора се налага преминаване по границата на 2 земеделски имота – необходимо е осигуряване на преминаване и сервитут по 3,00м. от двете страни на канала.

• 
  В участъка на гл-събирателен колектор Банкя-Какач от включването на гл.колектор V от южната зона до включването му в Какачкия колектор сумарният отток от северната зона + прилежащите площи+ южната зона е:
  
  • 
    Qор=858,22+66,72+774,84=1699,787л/сек.< Qмин.пълно=1726,11л/сек
    

Изграденият колектор Банкя-Какач в участъка от РШ103 (шахтата на привключване на южната зона на гр.Банкя) до заустването му, може да проведе оразмерителните отпадни водни количества от зона Север и зона Юг, както и оттока от прилежащите терени към него.

• 
  Предимства и недостатъци за I-ви вариант- смесената канализация
  

• 
  Една канализационна мрежа от начални канали и събиратели, по която се отвеждат всички битови, производствени и атмосферни отпадъчни води
  

• 
  От експлоатационна гледна точка най-подходяща е смесената система- лесен надзор,самопромиване на мрежата по време на дъжд
  

• 
  Диаметрите на Главните колектори са оразмерени така ,че след дъждопреливниците да провеждат не отлетите, разредени битови отпадъчни води . Всички знаем, че една смесена канализационна система, дъждовните количества са значително по-големи от битовите отпадъчни количества и те са определящи при хидравличното оразмеряване. Използвайки дъждопреливниците отливаме значителни количества дъжд и оразмерителните отпадъчни количества след тези съоръжения намаляват.
  
• 
  Цялата канализация е гравитачна (на гр.Банкя и грайградските й райони).
  

• 
  Диаметъра на тръбите е голям и се създават условия за утаяване през сухо време, гниещи процеси с получаване на метан газ и запълване на тръбите с неразтворени минерални материи
  
• 
  При по-интензивен дъжд от предвидения, канализацията се препълва, работи под напор и смесени води текат по уличните платна
  
• 
  Налага се изграждане на преливници с което в приемника постъпват фекални отпадъчни води
  
• 
  Работата на пречиствателната станция се затруднява и оскъпява при понижение на температурата на потока, защото биологичните процеси затихват.
  
• 
  Дъждовните води и минерални материи постъпват на около 2-3м под земята, с което се затруднява тяхното заустване във водоприемника.
  
• 
  Независимо,че смесената канализация се оразмерява за по-голяма интензивност на дъжда, винаги има дъждовни води по улиците и наводнения
  

При този вариант предлагаме смесена канализация за гр. Банкя, В.З. Иваняне, кв.Стърната, кв.Изгрев и битова за кв.Бели брег, кв.Михайлово, Вердикал, кв. Градоман и кв. Иваняне.

Тук също запазваме схемата на горният вариант за събиране на потоците чрез два събирателни колектора –за северната зона и за южната зона .

Разликата е в концентрираните товари от кварталите които ще бъдат за битови води- кв.Бели брег, кв.Михайлово, Вердикал, кв. Градоман и кв. Иваняне. При решението разликите в диаметрите на канализацията на гр.Банкя са само до първите дъждопреливници към които има концентрирани товари, след тях диаметрите на мрежата се запазват.

Канализационен профил 229 събира потока от югозападната част на град Банкя. За изпълнението му е необходимо да се направи корекция на р. Градоманска и осигури сервитут при изпълнението му.

За гравитачното включването на кв.Иваняне към дублиращия южен събирателен колектор е намерено трасе по черни пътища до кв.Стърната. За него трябва да се направи ПУП, направено е геодезическо замерване . Включването на оттока от кв. Иваняне е в крайна висока точка на кв. Стърната.

Диаметрите на главните канализационни клонове при тази система се различават само до първите дъждопреливници, след тях диаметрите са еднакви с тези от първи вариант.
Предимства и недостатъци за Втори вариант - комбинирана схема на канализацията:

Предимства:

• 
  Цялата канализация е гравитачна (на гр.Банкя и грайградските й райони, както и на кварталите около него).
  
• 
  Външните колектори от горецитираните квартали са с по-малки диаметри
  
• 
  Диаметрите на Главните колектори, приемащи концентрираните товари от кварталите са оразмерени за по-малки отпадъчни водни количества до първите Дъждопреливници по трасетата.
  
• 
  При таза схема първият дъждопреливник по пр.V, след включването само на битов отток от кв.Градоман – отпада.
  
• 
  За кв.Бели брег няма да се налага дълъг отливен канал на един от дъждопреливниците
  
• 
  За кварталите с ниско жилищно застрояване битова канализация-вариант икономически изгоден и реално изпълним.
  

• 
  Една канализационна мрежа от начални канали и събиратели, по която се отвеждат всички битови, производствени и друга за атмосферни отпадъчни води, за районите където е приета разделна канализация.
  
• 
  По скъпа система защото има два канала при разделната канализация
  

Поетапно изграждане на канализацията!

• 
  Първи етап–доизграждане на канализационните колектори в северната зона
  
• 
  Доизграждане на гл. пр I и реконструкция на Дпр.172 в участъка с DN500/418 HDPE
  

• 
  Изграждане на гл.пр.II и III
  
• 
  Изграждане на гл.пр. IV
  

• 
  Втори етап – изграждане на канализационните колектори в южната зона
  
• 
  Изграждане на гл.пр.V в регулация и извън нея
  
• 
  Изграждане на гл.пр. VI
  

Към така разработените два варианта са направени изчисления за провеждане на потоците, съобразно разработените схеми:

• 
  с бетонови тръби от ф300 до ф1500мм,
  
• 
  РЕ-гуфрирани с двойни съединителни муфи от ф315 до ф 1200;SN8
  
  • 
    ф315/271
    
  • 
    ф400/343ф500/427ф600/535
    
  • 
    ф800/678
    
  • 
    ф1000/ 851
    
  • 
    ф1200/1030
    
• 
  стъклопластови над DN1200 ; SN10
  
  • 
    ф1200/1175
    
  • 
    ф1400/1370
    
• 
  и PPмуфени за дюкера –SN10
  
  • 
    ф110/101,60
    
  • 
    ф250/230,80
    

Препоръчваме при строителството да се използват тръби с посочените вътрешни сечения за да се спази хидравличното оразмеряване на мрежата.

Дъждопреливниците са изчислени за проводимостта и на двата вида тръби.

Изчисленията са дадени в Приложение 1 към оразмерителните таблици.