Филиал Враца Интерпретация По Четене и интерпретация „Легенда за разблудната царкиня
Изтегляне 30.54 Kb.
|
|
Великотърновски университет ,, Св. Св. Кирил и Методий“- филиал Враца Интерпретация По Четене и интерпретация „Легенда за разблудната царкиня“ Димчо Дебелянов Разработил: Ралица Стоянова Спец. Педагогика на обучението по Български език и География Фак. Номер: 2321011708 Проверил: ас. Д-р Нели Йорданова Кирилова „Легенда за разблудната царкиня“-Димчо Дебелянов В „Легенда за разблудната царкиня“ Дебелянов не интерпретира една конкретна легенда, нито обобщава един легендарен образ. Напротив той срива границите на конкретната легендарна съдържателност, за да отвори път към един неограничен асоциативен свят на художествени представи. В границите на текста усещането за легендарност има свой конкретни измерения с целенасочено постигнатата протяжност на художественото време, реализирано в многоточието и повторението на съюза и, срещан четиредесет и два пъти в поемата. Той включва един безкраен ред от събитийно-временни възможности и паралелно с това свързва в здрав пръстен началото и края на творбата. Времето има и реални, точно посочени измерения: три дни на светла надежда; нощ на черно падение; няколко дни на изкупително страдание и отново три светли денонощия. Така се постига прастеновидната структура на творбата. Сред елементите, носещи легендарност, трябва да се открои образът на смъртта с нейното незримо, невластно присъствие като неизменна гостенка в дворец на царкинята. Чрез този образ изобретяваната събитийност застава между двете основи екзистенциални прояви на живота и смъртта. Но паралелно с нея има едно незримо, страшно присъствие черен призрак, по силен и от двете битийни реалии. Неговата същност се свежда до вношението за една предвечна обреченост на човешкото съзнание, за безмислето на всеки копнеж, за неспособноста на човешкия дух да надмогне собстената си оганиченост. В този контекст смъртта се възприема като благодатен изход, спасение и отеха. Разривът между естествената непогрешимост на природата и противоречивият свят на модерния градски човек е смислово еквивалентен с трагичната неспособност на душата царкиня да открие равновесието и хармонията. Дебеляновата легенда има свои литературен аналог в Пенчо-славейковата „Симфониа на безнадежността“. Образът на царкинята е ключов за възприемането на целия текст. Път към неговото тълкуване е мотото на Албер Самен, което е част от началния стих на неозаглавено стихотворение на френския поет. Приликите между двете творби са в ключовия символ, метафоричната връзка душа-царкиня, реализирана в аналогични структори от образи и отношения. Декорат в двете творби също има много допирни точки с екзотично-легендарната атмосвера и разположеност. Дебеляновата творба не е просто подръжание, а поема с напълно индивидуален идейно-концептуален замисъл. В центъра и е изоставена сред пустите зали на мрачен дворец самотна девойка, чийто единствен спътник е верният паж. В безсилна надежда и плахо смирение тя очаква незнаен приказен цар. Непрекъснатата борба на добро и зло, на живот и смърт, на полет и падение изпълва творбата. Действието получава една особенно психологическа напрегнатост. Драматическата смяна на противоположни психологични състояния, болезнената напрегнатост на мисъл и чувства, образно реализираната антонимичост (крайно противопоставяне) свързват поемата с националната ни поетическа традиция. Поемата притежава добре оформен сюжет с събитийно-повествователни елементи. Образът на царкинята се самоизгражда и в процеса на своето реализиране тласка напред сюжетното действие. Динамичната смяна на гледните точки нюансира драматическото начало на творбата. Всеки от трите обрза : лирическия говорител, царкинята и влюбения паж може самостоятелно да придвижи сюжетното действие. Поетът структурира творбата като мозайка от нравствени възгледи, зрителни ъгли и актуални лирически настроения. Всяка част има свой психологически повествователен субект, гама от преживявания. По впечатляващ начин за построени трите строфи на шестата част, които са умален модел на цялостната архитектоника, в нея се редува участието на трите действащи лица, представени в процеса на техните активни взаимоотношения. Така се постига натрапчива, но съвършенна и емоционала моногласност, градираща драматизма в творбата. В поемата на Дебелянов симвулът се изгражда оригинално. Психологическият акцент пада върху сложната духовна борба, която предхожда всяка гранична стойност на преживяването. Елементи на психологическа конкретност се откриват и в обръза на пажа. Неговата пряка характеристика е лаконична, но дори само определението влюбен е достатъчно, за да отключи един познат ред от реалистични психологически състояния. Той също се самохарактеризира чрез своите думи и действия. Царкинята на Дебелянов не е психологическа абстракция. Затворена в замък, лишена от истинско общуване, тя все пак носи живота в себе си. Нейните преживявания са обобщени и хиперболизирани, но не са абстрактен модел на човешката нравственост. Тази непрестанна борба между доброто и злото, между светлината и мрака се корени в неизчерпаемата диалектика на живота. Мечтата за хармоничен живот е определящ мотив и в две от определяните като най символистични произведения на Дебелянов „Гора“ и „Легенда за разбулената царкиня“. Все пак определянето и като поема в жанрово отношение не е достатъчно прецизно, защото някой критици смятат, че творбата, обедняваща девет отделни стихотворения, прилича на други цикли на поета „Станси“ и „Под сурдинка“. Душата на поета, раблудната царкиня трябва да открие своя път към живота и да напусне зловещия чертог. По този път я дебнат различни изпитания за това и обръзът е видян като подвлстен на греховното. Двата основни символни образа на затвореното пространство дворецът и безкрайната шир на живота морето са отчетливо изразени и противопоставени. Те са обвързани чрез надеждата, която в последната част на творбата е попарена. Предложени са два възможни изхода: радостният и тъжният, животът и смъртта. Лесно решение, спасителен изход няма копнежът на царкинята да се завърне в лоното на пълноценния и смислен живот остава неосъществен. Наличието на ясно осъзнат житейски идеал, визуализиран в обръза на мечтата и копнежа предполага два пътя пред лирическия човек на Дебелянов. Първият води до сбъдването на бляна и логично води до идилията, но той не намира реализация. Остава вторият жалбата по загубената мечта, по неизживяният си живот. Безмислието на усилията, невъзможните стремежи пораждат един качествено нов поетически израз до голяма степен, основан на оксимороните като тропи на мисълта. Традицията на тази стилистика отвежда до ренесансовия поет Франсоа Вийон, част от прокълнатото поколение, техен духовен предтеча. Изтегляне 30.54 Kb. Сподели с приятели:
|