Филмовата реалност и делегираният опит в „Онирофилм“ на Лино Алдани
Изтегляне 18.45 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Системата и опозицията ѝ
| Последици за отделния потребител
С появата на онирофилмите хората успяват да достигнат едно ниво на висока чистота, стерилност и ред. Сексуалните контакти почти изчезват, като основен начин на преживяването им остават онирофилмите. Естественият секс се оказва само блед заместител на свръхудоволствието, произлизащо от синтетичните филми. Заради това хората предимно запазват физическата си девственост. Техните желания са насочени единствено към въпросните онирофилми – те са най-ценната стока. „Самотата, дозираният полумрак между четирите домашни стени и едно кресло с вграден в него амплекс — хората не желаеха друго. По-голямата привлекателност на сънищата бе притъпила амбициите за удобно жилище, за елегантно облекло, за хеликола и други удобства. Защо да се блъска, за да постигне някакви реални цели, когато с един онирофилм, купен за няколко гроша, човек можеше да прекара цял час като Крез, заобиколен от прекрасни жени, да бъде обект на възхищение, почит и внимание“ Дори и в заснемането на филмите се използва изкуствен човек – робот със сензори, който предава получената информацията от докосванията на актрисата към касетката и респективно към потребителя по-късно. А раждането на новите хора е инвитро, те се раждат в епруветка, спазващи изискванията на Банката на живота. Системата и опозицията ѝ Системата се състои от хората, които създават и стоят зад онирофилмите. Те са тези, които имат пряк достъп до съзнанията на потребителите, те са тези, които имат контрол и влияние върху мислите им. Поради тази причина и всяко отклонение от реда, който те налагат, може да бъде фиксирано и поправено, както се случва и със София. Един онирофилм, подарен от продуцентите в Системата, е достатъчен да я отклони от съмненията ѝ, защото успява да я задоволи. Именно това прави и бунтовете безсмислени. „Когато участието е пълноценно, всяка конкуренция на природата е просто смешна, всеки бунт — излишен. Ако продуктът е съвършен, потребителят е доволен, а обществото е непоклатимо“ Въпреки това съществува и опозиция на Системата. Но тази опозиция е някак плакатна и безсилна. Нарича се „Лигата за борба против сънищата“. Подкрепата към нея обаче е слаба. По-голямата част от хората я намират за комична. Те призовават към своеобразно връщане на миналото, за преживяване на оригиналната реалност, а не към потъване в синтетична такава. Опитите им обаче изглеждат безнадеждни. Финал Именно такъв е и финалът на разказа. София е върната обратно в нормалния мисловен ред, нейните съмнения са премахнати. Тя се обажда на своя продуцент, за да му благодари за онирофилма, който той ѝ е подарил. Той ѝ казва: „Ще получиш всичко, каквото ти се полага. Защото системата е съвършена. Тя е необратима.“ Изтегляне 18.45 Kb. Сподели с приятели:
|