Финансите във времето

Финансите във времето

Парите са нещо, без което не можем. Да, в Словото четем, че Илия не си купуваше от враните храната, с която го хранеше Бог, но парите са част от живота на всяко поколение. Затова Господ ни учи да не сме сребролюбиви, защото сребролюбието е корен на всяко зло. Не може любовта към парите да е на по-високо ниво от любовта ни към Бога. Няма място за съревнование. Иска ми се да се върна назад в миналото и да споделя за паденията ми в тази област и за стъпките, през които Господ ме е водил към покорство на Него относно парите.

Като новоповярвала, аз не исках и да зная, че ще трябва да деля средствата си с Господ чрез даване на дарения. Далеч от мен такива работи! Минаваше време и сега знам, че Бог не ми държи сметка за непокорството в началото, да давам полагащото се на Него, но с годините аз имах знанието за това, че трябва да давам десятък за Господа. Тук няма да се спирам за разбирането на християните, които смятат, че даването на десятък е старозаветно нещо, но искам да споделя как Господ ме убеди, да започна да давам десятък.

„Ще краде ли човек Бога? Вие обаче, Ме крадете. Обаче думате: В какво Те крадем? В десятъците и в приносите. Вие сте наистина проклети, защото вие, да! Целият тоя народ, Ме крадете. Донесете всичките десятъци във влагалището, за да има храна в дома Ми, и опитайте Ме сега в това, казва Господ на Силите, дали не ще ви разкрия небесните отвори да излея благословение върху вас, така че да не стига място за него.” (Мал. 3:8-10).

„Тогава да речеш пред Господа твоя Бог: Не съм престъпил ни една от заповедите Ти, нито съм ги забравил. Напълно изнесох от къщата си посветените десетъци и дадох ги на левитина, на пришелеца, на сирачето и на вдовицата, според всичките заповеди, които си ми заповядал.” (Второзаконие 26:13).

„Ще краде ли човек Бога?” Никога не съм си мислила, че Го крада. Ние сме свикнали, че можем само да вземаме от Него. Но как бихме могли да крадем Бога?! Да, определено така пише в Малахия. А каквото сееш, това и ще пожънеш. Сееш кражба, жънеш кражба. Може парите ти да са похарчени непредвидено в близката аптека, или да са дадени за лекари, или просто да са ти откраднати. Да, всичките ми пари бяха откраднати през далечната 1992 г. Всички пари и документи, всичко – цялата ми чанта. Веднага ревнах и викнах към Бога: „О, Боже, нима не виждаш, че няма с какво да живея?! Няма как да платя квартирата си. Няма... Нямам... Защо на мен?” О, нима е виновен Бог? Каква арогантност от моя страна! Смятах, че само мога да искам от Него и нищо да не Му давам. Като че ли бях ударена право в целта. Крадеш ли, ще те крадат. „Не на мен това, дяволе, не си познал! Ще ми върнеш всичко.” Опа-а, стоп. Стъпих на мина и тя може скоро да избухне. Целта на Бога не беше да ми откраднат всички средства, а да ме научи да стана вярна в даването на една десета част от средствата си за Божието дело.

През 1998 г. едно момче се възползва от това, че не виждам, издебна ме и ме измами, като ми взе пари, . Проблемът беше моето неблагоразумие. Аз отворих пред него чантата си, за да му дам на заем, а той ме издебна и ми взе парите, които бяха останали там. Но те не бяха всичките. Този случай не бе свързан с това че не съм вярна в даването си. Тогава урокът беше, да благословя крадеца. Знаех кой е. Трябваше да му простя и да го благословя. Вероятно не всички ще се съгласят с мен. Някой може да каже: „Дяволът си е пуснал пипалата, а тя не го е познала.” Не мисля така. Бог тогава ме учеше на простителност. Нямате си на представа, колко омраза и яд ме заляха като лавина. Но ето червената светлина – в нарушение съм. Като мразя и се гневя, какво мога да променя? Казвам ви, определено нищо. Това са двата пъти, когато са ми крадени пари. Никога повече не ми се е случвало. Вярвам, че щом съм поверила всичко в ръката на Господа, Той е верен да го опази. Има легиони от ангели, които са мои пазачи. Спомням си, как един път по невероятен начин хванах една жена, която се опитваше да измъкне от джоба ми портмонето. Усетих я, за удивление на хората около мен. Е, от тогава не си държа никога портмонето в почти отворен джоб. Не бива да изпитваме Господа. Трябва и ние да се пазим.

И така, с времето аз започнах да изпитвам наслада в това, да давам десятък. Ако някога се опитах да кръшкам и пропусках да дам на Бога, след това тези средства винаги потъваха някъде непредвидено. И за да бъда максимално откровена, ме е заболявало сърцето, когато сумата е ставала по-голяма. Наскоро отново Бог ми показа, как не трябва да ми се свива нищо отвътре. Неговата воля е, сърцето ми да е свободно и радостно, когато давам.

Веднъж получих дарение, за да си купя сензорен бастун от чужбина, защото българските не ставаха за нищо, както е и до днес. Такъв не купих по онова време, защото не се намираха лесно, но изникна нужда и Бог ми говори, че тези пари трябва да отидат за подпомагане на тази нужда. За първи път Той искаше да дам нещо, което не е моята десета част, а неколкократно пъти повече. Аз се подчиних на Неговото водителство. Не съжалявам, защото после получих няколко бастуна от чужбина и за доста време можех да ползвам спокойно един от тях. Другите не бяха сензорни и ги подарих.

През годините Бог ме е подбуждал да правя давания за различни неща, които понякога не разбирах, но после винаги съм жънела благословение. Ето едно удивително съвпадение: В продължение на една година бях дарявала средства, получих същата сума в края на годината от другаде. Много пъти, когато съм била покорна да изпълня своята част от даването, после Бог е удвоявал средствата. Най-топлият случай е съвсем от скоро. Трябваше да дам десятък, но пак се обади „синдрома на свитото сърце”. Преборих се с него и в крайна сметка дадох с радост. В края на месеца получих толкова, колкото бях дала – благословение, което не е част от ежемесечните ми доходи. И то на точното време! Сумата беше толкова, колкото струва нов сензорен бастун. Бях си го поръчала от Англия и трябваше да го платя.

Разбира се, не мога да подмина и момента, когато преди години се наложи да изтегля кредит, който трябваше да изплащам в продължение на осем години, но аз го изплатих само за три и половина години, защото Бог доведе средства до мен по-рано. Но през цялото това време не ми липсваше нищо. Имах достатъчно за Господа, за сметките, за облекло и за храна. Верен е Бог, когато и ние сме верни – дори и в най-малките и незначителни в нашите очи неща. Практикувайки даване, трупаме „мускули за издръжливост” и така вярвам, че израстваме за нови стъпки в даване извън задължителното.

І Летописи 4:10 казва: „И Явис призова Израилевия Бог, казвайки: Дано действително ме благословиш, и дано разшириш пределите ми, и ръката Ти да бъде с мене, и да ме пазиш от зло, та да нямам скръб! И Бог му даде това, което поиска.” Мога да кажа, че Бог и моите предели е разширил. Той ме постави на ново място, в което имам благословение. И вярвам, че и сърцето ми трябва да премине през периода на разширяване. Това включва и стъпки на даване извън задължителното и полагащото се. Понякога Бог може да поиска от нас, да правим неща, които на пръв поглед не разбираме. Последното, което ме накара да направя, е да дам пари на хора, които знаех, че могат да минат и без тези средства. Опитах се да покрия част от разход, който те правеха и за мен, но те не приеха. Минаха няколко дни. Знаех, че тези пари не са за мен. Питах Бог какво мисли за това и Той ми даде послание за тях: Отношението към получаване на благословения. Нямах проблем с даването, но как да отида и да им кажа това послание?

Подбудата от Святия Дух се засилваше. Знаех, че трябва да се покоря. Как гледаме на своите благословители? В този случай те си мислеха: „Е, точно тя ли ще ни дава на нас пари? Тя самата има нужда от тези средства, така че няма да ги вземем.” Вместо да благодарят на Бога и да ме благословят, те умуваха за моите нужди. Вярвам, че Господ искаше да промени сърцата им, да станат благославящи, когато получават. Разбирам, че може някой да е шокиран, като получи, но нека откликът ни да е благославящ, а не спорещ. Бог ми говори да го направя, а те викат: „Ами, не.” Спорят с Господа, а не с мен. Ние трябва да имаме правилно отношение не само когато даваме, но и когато получаваме. Благословеният трябва да бъде и благодарен. Нека ценим даващата ръка – зад нея стои сърце, което в покорство и с радост ни благославя. Господ да благослови даващите сърца!

Неизчерпаема е темата за покорството на Бога в даването на десятък, дарения и приноси, включително и даване, което е извън възможностите и извън представите ти – така нареченото екстравагантно даване. Едно такова даване бе на Мария от Витания, която даде алавастрен съд с миро, за да помаже Исус. Нямам за цел да навлизам по-дълбоко в даването на Мария.

Зная, че са малцина такива смелчаци. И аз не мога да го правя така, както бих искала, но мога да опитвам малко по малко, нали? Разбира се, винаги трябва да даваме по водителство, а не просто така. Даването без насока от Господа е даване без мъдрост и е по човешки. Даването по Божията воля ражда плод за вечността. Било то даване на пари, даване на време, даване на помощ, даване на грижа.

Нека да имаме отворени уши и ръце за Господа и за хората. Благовестие без финансово снабдяване е като да си тръгнал с вързани крака и със затворена уста. Не искаме това, нали?

Бъди покорен да даваш десятък, за да не си проклет и крадец. Бъди послушен, когато трябва да дадеш – дори и когато не разбираш. Бъди радостен винаги, когато даваш.

Господи, Моля Те за раздвижване на Духа Ти във всяко сърце, което чете тези редове, за да се разделим с кражбата завинаги. Нека спрем да Те крадем! Нека помагаме на мисионерите да занесат Твоето благовестие до краищата на земята – чрез молитви и даване на средства. Моля Те да отвориш ушите на сърцата така, че наистина да можем да надживеем собствените си проблеми, да погледнем и да се покорим напълно на Тебе – Единственият Снабдител.