9. Разпределяне на постъпили суми
След постъпване по сметката на НАП на събраните от действията по принудително изпълнение суми, публичният изпълнител извършва разпределяне, погасявайки задълженията в следната последователност: разноски, главница, лихви.
10. Прекратяване на производството по принудително изпълнение:
1) когато изцяло бъдат погасени задължението и разноските;
2) когато актът, с който е установено публичното вземане, бъде обявен за нищожен, обезсилен или отменен по установения ред;
3) когато починалият длъжник няма наследници или всички наследници са се отказали от наследството;
4) когато публичният изпълнител е преценил, че вземането е несъбираемо, след като всички изпълнителни способи са изчерпани;
5) когато актът за установяване на задължението бъде изменен с решение на по-горестоящ орган или от съда и при предприетото принудително изпълнение е събрана сума, равна или надхвърляща сумата на задължението съгласно изменението. В този случай публичният изпълнител разпорежда връщането на надвнесената сума до размера, определен в решението за изменение, след което прекратява производството;
6) по писмено искане на публичния взискател;
7) в други случаи, предвидени в закон.
Когато прекратява производството по принудително изпълнение публичният изпълнител служебно издава постановление, с което отменя наложените обезпечителни мерки и уведомява заинтересованите лица.
54. Данъчни нарушения и престъпления. Производство по установяване на данъчните нарушения. Санкции.
Понятие и фактически състав
Данъчните нарушения са вид административни нарушения. Те са уредени в множество данъчни нормативни актове, без да са систематизирани в единен кодифициращ акт. Фактическият състав на данъчното нарушение обхваща от обективна страна.
Деянието може да се прояви като действие, целящо избягване на данъчно плащане, или бездействие (неподаване на данъчни декларации, неплащане на данъци). То може да бъде извършено от данъчно задълженото лице, от данъчния орган или от трети лица. Противоправността е външен признак, свързан с нарушаване на данъчните закони. Когато обаче задължено лице действа съобразно писмени указания от министъра на финансите, орган по приходите или публичен изпълнител, които впоследствие се окажат незаконосъобразни, определената от закона санкция не се налага (чл. 17, ал. 3 ДОПК).
Насочеността на нарушението се свързва с неспазване на установения в страната данъчноправен режим. Невинаги е необходимо реално настъпване на увреждане. поради което част от нарушенията са формални (например пропускане на срока за подаване на годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица).
Наказуемост - Както нарушението, така и следващата се санкция трябва да бъдат установени в закона.
От субективна страна, за да е налице данъчно нарушение, необходимо е наличието на вина у нарушителя, която може да бъде под формата на умисъл или непредпазливост. Формата на вината, целите и мотивите за деянието са свързани с индивидуализацията на наказанието. Вината се характеризира с волята за неизпълнение на предписанията на данъчните закони и с намерението за извличане на облага чрез неплащане на данъчно задължение. Възможно е да са налице и двата характерни белега, но е възможно да е налице и само воля за неизпълнение на данъчните норми.
Данъчните нарушения са административни нарушения - чл.6 ЗАНН-с всички характерни белези.
Сподели с приятели: |
