Сравнителнафонетика – има за предмет сравнителното изучаване на звуковите системи на група сродни езици.
С оглед на метода на работа:
Слухова фонетика- изучава слуховото възприемане на звуковете и начина, по който се осъществява анализирането на отделните акустични характеристики на всеки звук, за да се определи към коя фонема принадлежи той.
Експериментална фонетика – занимава се със средствата и методите с помощта на които се разглежда артикулационната, акустичната и функционалната страна на говорния звук.
Според своите насоки и цели:
Теоретична фонетика – проучва и решава принципни въпроси, които могат да бъдат по общи или по специални за изясняването на редица факти от областта на историческата и сравнителната граматика, историята и етимологията на думите.
Практическа фонетика – има основно значение и при усвояване на чужди езици. Практическата фонетика се дели на три вида:
Артикулационна фонетика – засяга образуването на звука като последица от действието на говорните органи. Изучава движението на говорните органи при речева продукция.
Акустична фонетика- засяга звуковото явление като физически процес- въздушни трептения (вълни) с различна честота и сила, които се възприемат от човешкото ухо. Изучава акустичните характеристики на звуковете в езика, както и начините по които се извършва анализа на звуковете в мозъка.
Аудиторна фонетика- изучава физическите процеси при слуховото възприемане на звуковете и начина, по който се осъществява анализирането на отделните акустични характеристики на всеки звук от слуховия апарат и мозъка, за да се определи към коя фонема принадлежи той.
Аспекти на гововния звук
Артикулационен аспект – осъществява се като последица от действието на говорните органи. Устройството и функционирането на говорния апарат, закономерностите при образуването на гласните и съгласните звукове, техните физиологични особености и измененията им в потока на речта са предмет на артикулационното описание. Звуковете се делят на две основни групи – гласни и съгласни.
