Формуляр за предложение за финансиране на проект

13. Финансов и нефинансов принос

Нефинансов принос към проекта: 18 220, 00 лв.

Планираните в рамките на проекта дейности, земите и горите в горския фонд на и около територията на Западни Родопи и НП „Рила” (фигура 1). По отношение на административното делене това включва 2 планови региона: Южен Централен с областите Пловдивска (част от общини Асеновград, Кричим и Лъки), Пазарджишка (Велинград, Ракитово, Батак) и Смолянска (Борино, Девин, Чепеларе, Смолян, Баните и част от общ. Рудозем) и Югозападен в рамките, на който попадат част от Западни Родопи (общините Гърмен, Сатовча и Белица) и НП „Рила” с областите Благоевград (община Благоевград), Кюстендил (община Дупница, Рила и Сапарева Баня) и София (общини Самоков, Долна Баня и Костенец).

• 
  Национален парк „Рила
  
• 
  ПП „Рилски манастир”
  
• 
  Защитени територии в Западни Родопи
  

• 
  ЗЗ „Западни Родопи”
  
• 
  ЗЗ „Добростан”
  
• 
  Проекто ЗЗ „Триград-Мурсалица”
  
• 
  Проекто ЗЗ „Персенк”
  
• 
  ЗЗ „Рила”
  

2.1. Обосновка

2.2. Целеви групи на проекта

2.3. Обща цел и очаквани въздействия

2.4. Конкретни цели и очаквани резултати

2.5. Основни дейности

Рило-Родопския масив, представлява основен процент от естествените горски екосистеми в България, отличаващи се с глобално значимо биологично и ландшафтно разнообразие, културна и естетическа стойност. Горите в Рило-Родопския масив представляват и един от най-важните източници на повърхностни води в страната. Територията е от национално значение по отношения развитието на туризма в България.

Поради високата природна стойност, социално-икономическо и културно значение в района на Рила планина са създадени значителни по площ защитени територии. Не тека стои въпроса с мрежата от защитени територии в Западни Родопи, където броя им е незначителен предвид високото биологично разнообразие. На практика там мрежата от ЗТ е незавършена и не работи адекватно. Мрежата от защитени зони към настоящия момент също не функционира. Причините са липса на управление, контрол, работещ механизъм за оценка на въздействията, достъпна информация и модели за концепцията и ползите от мрежата сред местните общности и др.. Показателен пример в това отношение е, че до началото на 2009г. няма нито една оценки за съвместимост (ОС) на лесо- или лово- устройствен проект или годишен план за ползване в горите. Още по-тревожен е факта, че дори да бъдат инициирани ОС, на този етап за голям процент от територията на Рило-Родопския масив, няма детайлни данни, които да се ползват за ефективна оценка¹ и вземане на адекватни управленски решения. Ако бъдат прилагани стандартните методики за проучване и мониторинг на биологичното разнообразие ще бъде необходим широк диапазон от време и огромен човешки ресурс за ефективната защита на територии от значения за опазване на биологичното разнообразие.

Въпреки функционалното си единство, управлението и ползванията в горските екосистеми извън мрежата от ЗТ се осъществяват предимно на база икономически аргументи. Поради липсата на адекватна информация за биологичното разнообразие ползванията предвидени в ЛУП не са съобразени с екосистемните функции на горите. В комбинация с инфраструктурните проекти в областта на туризма, горското стопанство и енергетиката, и бракониерски набези, се стига до влошаване на качеството, фрагментира и загуба на местообитания., свиване на ареала и изчезването на микропопулации на консервационно значими видове. Това рефлектира и върху устойчивото развитие на местните общности, сред които липсват достъпна информация и разбираеми модели за ползите от опазването и устойчивото ползване на природните ресурси.

С настоящето проектно предложение предвиждаме прилагането на интегрирани мерки за идентифициране и ефективна защита на ключови от гледна точка на екосистемните функции и биологично разнообразие гори, чрез редуциране на времевия, финансов и човешки ресурс и извеждане на общи интереси за всички страни в процеса. В основата на избрания подход стои прилагането на природозащитната концепция за „чадъровите видове”². Като такъв вид е избран глухара (Tetrao urogallus). Видът предпочита вековни гори. Популацията му е намаляваща и обект на защита в по-голяма част от европейските страни. Включен е в приложение I, II-2 и III на Директива за птиците. У нас е включен в Националната Червена книга, но е обект на икономическо ползване като ловен вид. Опазването на местата и местообитанията от ключово значение за глухара, осигурява опазването на широк диапазон консервационно значими видове и ключови горски екосистеми. Видът е добре разпознаваем и ценен от местните общности, поради икономическата му стойност като популярен ловен обект. Това прави избора му ключов за приемане на прилагането на конкретни природозащитната мерки от местните общности, заинтересованите институции и организации, в лицето на: Държавна агенция по горите с регионалните и структури; Национална служба за защита на природата с регионалните и структури (РИОСВ); Дирекция на НП „Рила”; частни и общински горовладелци; Ловно рибарски дружества и частни ловни стопанства; местни и национални НПО, местни инициативни групи (МИГ); хотелиери и туроператори.

0. 
   Разработване и представяне пред местните заинтересовано страни, модел за природно ориентиран бизнес на база устойчиво ползване и опазване на глухара и местообитанията му.
   
1. 
   Създаване на научна основа, анализ и детайлно планиране и прилагане на дейности и политики относно опазване, възстановяване и устойчиво управление на горски екосистеми с глобално значимо биологично разнообразие.;
   
2. 
   Подобряване на информираността, капацитета, координацията и партньорство между институции, местни общности, неправителствени организации (НПО) и бизнеса за опазване и устойчиво ползване на горските екосистеми.
   

0. 
   Да се разработи и представи пред местните заинтересовано страни, модел за природно ориентиран бизнес на база устойчиво ползване и опазване на глухара и местообитанията му.
   

Източници на информация: фото и видео материали, печатно издание на ръководството, списък на участници в работен семинар.

0. 
   Да се създаде научна основа, анализи, детайлно планиране и прилагане на дейности и политики относно опазване, възстановяване и устойчиво управление на горски екосистеми с глобално значимо биологично разнообразие;
   

0. 
   Да се подобри информираността, капацитета, координацията и партньорство между институции, местни общности, неправителствени организации (НПО) и бизнеса за опазване и устойчиво ползване на горските екосистеми.
   

Рило-Родопския масив, представлява основен процент от естествените горски екосистеми в България, отличаващи се с глобално значимо биологично и ландшафтно разнообразие, културна и естетическа стойност. Горите в Рило-Родопския масив представляват и един от най-важните източници на повърхностни води в страната. Територията е от национално значение по отношения развитието на туризма в България.

Поради високата природна стойност, социално-икономическо и културно значение в района на Рила планина са създадени значителни по площ защитени територии. Не тека стои въпроса с мрежата от защитени територии в Западни Родопи, където броя им е незначителен предвид високото биологично разнообразие. На практика там мрежата от ЗТ е незавършена и не работи адекватно. Мрежата от защитени зони към настоящия момент също не функционира. Причините са липса на управление, контрол, работещ механизъм за оценка на въздействията, достъпна информация и модели за концепцията и ползите от мрежата сред местните общности и др.. Показателен пример в това отношение е, че до началото на 2009г. няма нито една оценки за съвместимост (ОС) на лесо- или лово- устройствен проект или годишен план за ползване в горите. Още по-тревожен е факта, че дори да бъдат инициирани ОС, на този етап за голям процент от територията на Рило-Родопския масив, няма детайлни данни, които да се ползват за ефективна оценка и вземане на адекватни управленски решения. Ако бъдат прилагани стандартните методики за проучване и мониторинг на биологичното разнообразие ще бъде необходим широк диапазон от време и огромен човешки ресурс за ефективната защита на територии от значения за опазване на биологичното разнообразие.

Въпреки функционалното си единство, управлението и ползванията в горските екосистеми извън мрежата от ЗТ се осъществяват предимно на база икономически аргументи. Поради липсата на адекватна информация за биологичното разнообразие ползванията предвидени в ЛУП не са съобразени с екосистемните функции на горите. В комбинация с инфраструктурните проекти в областта на туризма, горското стопанство и енергетиката, и бракониерски набези, се стига до влошаване на качеството, фрагментира и загуба на местообитания., свиване на ареала и изчезването на микропопулации на консервационно значими видове. Това рефлектира и върху устойчивото развитие на местните общности, сред които липсват достъпна информация и разбираеми модели за ползите от опазването и устойчивото ползване на природните ресурси.

С настоящето проектно предложение предвиждаме прилагането на интегрирани мерки за идентифициране и ефективна защита на ключови от гледна точка на екосистемните функции и биологично разнообразие гори, чрез редуциране на времевия, финансов и човешки ресурс и извеждане на общи интереси за всички страни в процеса. В основата на избрания подход стои прилагането на природозащитната концепция за „чадъровите видове”. Като такъв вид е избран глухара (Tetrao urogallus). Видът предпочита вековни гори. Популацията му е намаляваща и обект на защита в по-голяма част от европейските страни. Включен е в приложение I, II-2 и III на Директива за птиците. У нас е включен в Националната Червена книга, но е обект на икономическо ползване като ловен вид. Икономически проучвания сочат, че доходите генерирани от лов на глухари в дългосрочна перспектива, значително надхвърлят постъпленията от добив на дървесина от токовищата. Устойчивото ползване на вида създава значителни ползи и за местото население и има важно социално - икономическо значение. Ловците заплащат значителни суми за ловно разрешително (1000 euro за птица) и за водачи, нощувки, храни и т.н. Лова на глухари обикновено се комбинира с лов на диви прасета и диви кози, което допълнително повишава доходите. Плътните популации на вида в ДДС най-добре илюстрират, че устойчивото ползване на вида е най-добрия инструмент за неговото опазване.

Опазването на местата и местообитанията от ключово значение за глухара, осигурява опазването на широк диапазон консервационно значими видове и ключови горски екосистеми. Видът е добре разпознаваем и ценен от местните общности, поради икономическата му стойност като популярен ловен обект. Това прави избора му ключов за приемане на прилагането на конкретни природозащитната мерки от местните общности, заинтересованите институции и организации, в лицето на: Държавна агенция по горите с регионалните и структури; Национална служба за защита на природата с регионалните и структури (РИОСВ); Дирекция на НП „Рила”; частни и общински горовладелци; Ловно рибарски дружества и частни ловни стопанства; местни и национални НПО, местни инициативни групи (МИГ); хотелиери и туроператори.

С проекта целим насърчаването на природосъобразно управление на горите, развитие на бизнес партньорства и устойчив лов за опазване и ефективно управление на консервационно значими местообитания и видове в Западни Родопи и НП „Рила”, чрез:

0. 
   Разработване и представяне пред местните заинтересовано страни, модел за природно ориентиран бизнес на база устойчиво ползване и опазване на глухара и местообитанията му.
   
1. 
   Създаване на научна основа, анализ и детайлно планиране и прилагане на дейности и политики относно опазване, възстановяване и устойчиво управление на горски екосистеми с глобално значимо биологично разнообразие.;
   
2. 
   Подобряване на информираността, капацитета, координацията и партньорство между институции, местни общности, неправителствени организации (НПО) и бизнеса за опазване и устойчиво ползване на горските екосистеми.
   

Като индикаторен вид, прилагането на мерки за опазването на глухара и местообитанията му ще осигури защита на комплекс от редица други консервационно значими видове. Този комплекс включва 65 вида, от които 56 животински и 9 растителни. От тях 28 вида са включени в Червения списък на Международния съюз за защита на природата / (IUCN 2008 – 2008 IUCN Red List Of Threatened Species) и един подвид (белогръб кълвач) е застрашен от изчезване в ареала си на разпространение. Поради сравнително слабата проученост на районите с токовища на глухари в възможно откриването и на други значими от консервационна гледна точка видове.

Горите са известни освен като територии за съхраняване на биологично разнообразие и с ролята си в борбата с климатичните промени. Дървесната растителност поглъща въглеродния диоксид и така забавя растежа на емисиите в атмосферата. Когато бъде отсечена освобождава вредните газове. По този начин от една страна се освобождават вредни емисии, а от друга в дългосрочен аспект се намалява способността за абсорбиране на въглерод. Според скорошен доклад на една от най-влиятелните консултантски фирми в света, McKinsey, подготвен за световния икономически форум в Давос тази година, горското стопанство е на второ място по потенциал за намаляване на въглеродните емисии. В резултат на разработен през 2008г. модел за разпространението на глухара в Западни Родопи (Николов, 2008 ³), са установени 34904,34ha гори от значение за вида (фигура 2).



Фигура 2. Хабитатен модел на разпространението на глухара в Западни Родопи

С помощта на модела CO2FIX V 3.1.⁴ е установено,че тези гори съхраняват около 2154714 t CO_2. (Приложение 3). С реализирането на проекта ще спомогнем за осигуряване на устойчиво управление на значителен процент от местообитанията на вида, посредством насочване на управлението към опазване на биологичното разнообразие и съобразяване с екосистемните функции на горите. Трябва да се вземе предвид, че поради икономическата стойност на горите, сечите не могат да бъдат ограничени на 100%. Също така модела работи с определена допустима грешка, но дори да бъде намалена на половина площта, за която ще се работи да бъде управлявана устойчиво в рамките на проекта, значението и е значително. От друга страна анализа включва само гори в Западни Родопи, а проекта предвижда постигане на устойчиво управление на горите с токовища на глухари и около НП „Рила”.

С реализирането на проекта ще осигурим въвеждането на строга защита на мин. 3 ha гори с високо биологично разнообразие, посредством депозирането на документация за обявяване на защитена местност.

Ще демонстрираме и насърчим прилагането на нови технологии за намаляване на отделянето на вредни емисии в атмосферата посредством монтиране на 2 броя слънчеви инсталации, за топла вода и фотоволтаик.

С реализирането на проекта ще бъдат положително повлияни значителен брой документи, касаещи управлението на териториите, по отношение опазване на биологичното разнообразие.

6. ГЕФ сфера

Биоразнообразие, 60%

В резултат на разработен през 2008г. модел за разпространението на глухара в Западни Родопи, са установени 34904,34ha гори от значение за вида. С реализирането на настоящия проект ще се работи за осигуряване на устойчиво управление на значителен процент от тези гори, чрез насочване на управлението им към съхраняване на биологичното разнообразие и поддържане на екосистемните им функции. Проекта предвижда постигане на устойчиво управление на горите с токовища на глухари и около НП „Рила”, площта на които ще бъде установена в рамките на проекта.

Като индикаторен вид, прилагането на мерки за опазването на глухара и местообитанията му ще осигури защита на комплекс от редица други консервационно значими видове. Този комплекс включва 65 вида, от които 56 животински и 9 растителни. От тях 28 вида са включени в Червения списък на Международния съюз за защита на природата / (IUCN 2008 – 2008 IUCN Red List Of Threatened Species) и един подвид (белогръб кълвач) е застрашен от изчезване в ареала си на разпространение.

Изменение на климата, 40%

С помощта на модела CO2FIX V 3.1. е установено,че 34904,34ha (площ определена на база модел за разпространението на глухара) съхраняват около 2154714 t CO_2. (Приложение 3). Трябва да се вземе предвид, че поради икономическата стойност на горите, сечите не могат да бъдат ограничени на 100%. Също така модела (за реазпространението на глухара) работи с определена допустима грешка, но дори да бъде намалена на половина площта, за която ще се работи да бъде управлявана устойчиво в рамките на проекта, значението и е значително. От друга страна анализа включва само гори в Западни Родопи, а проекта предвижда постигане на устойчиво управление на горите с токовища на глухари и около НП „Рила”.

Проекта предвижда монтиране на 2 броя слънчеви инсталации - за топла вода и фотоволтаик, с което целим демонстриране и насърчаване прилагането на механизми за намаляване на отделянето на вредни емисии в атмосферата. Слънчевите панели ще бъдат монтирани на ключови обекти - ловни вила на ловно-рибарско дружество „Девин” с което целим засилване на демонстрационния ефект. Фотоволтаика ще бъде монтиран на същата сграда, за която е предвидено поставянето на слънчева инсталация за топла вода, финансирана от ПМП.

Заложените технически параметри на слънчевите системи са:

• 
  Фотоволтаик за автономно захранване с електричество, включващ 2 броя поликристални панели с размер 166/91 сm. Максималната мощност на единият панел е 7 ампера (15 ампера за двата). Системата включва и контролер с максимална мощност 15 ампера. Системата произвежда ток за директна консумация на 12 вата, прав ток.
  
• 
  Слънчевата система за топла вода включва 25 броя тръби, 150 литров емайлиран болер с една серпентина и тръби от слънчевия панел до бойлера.
  

По този начин целим демонстриране на различните типове функции на слънчевите инсталации. Слънчевата инсталация за топла вода ще бъде монтирана на сграда на ЛРД „Девин”, за която до момента няма финансиране по грантови схеми.

Съотношението (60:40) между двете ГЕФ сфери е оценено в полза на биологичното разнообразие, поради по-прекия ефект на проекта в тази насока.

7. Принос към Тематични области от Националната стратегия

Екотуризъм (Развитие на eкотуризъм в територии с глобално значимо биоразнообразие и приоритетни екосистеми)

Местно развитие (Интегриране на въпросите на опазване на глобалната околна среда в процесите на местно развитие и устройство на територията)

8. Въздействие и индикатори за въздействие

ГРУПА І: Индикатори, свързани с петте тематични сфери на ГЕФ

БИОРАЗНООБРАЗИЕ

Въздействие 1. Увеличаване на устойчиво управляваните територии със световно значимо биоразнообразие

Индикатор за въздействие: Брой защитени световно значими видове

За постигане на по-голям ефект по отношение на природозащитните усилия проекта се базира на прилагането на концепцията за „umbrella species”. Установено е, че в районите с токовища на глухари биоразнообразието на безгръбначната и гръбначна фауна като цяло е по-високо, в сравнение със съседни райони, в които видът не е представен (Čas, 2002)⁵, което определя вида като т.н. „umbrella species” (Suter et al., 2002⁶; Pakkala et al., 2003⁷). По отношение на орнитофауната, асоциираните със стари високопланински иглолистни гори консервационно значими видове като горски бекас (Scolopax rusticola), лещарката (Bonasa bonasia), трипръст кълвач (Picoides tridactylus), врабчова кукумявка (Glaucidium passerinum) и червеногуша мухоловка (Ficedula parva) са с по-високо обилие в близост да токовищата (Pakkala et al., 2003). Такава зависимост е установена и в България, като за района на Западни Родопи в голяма част от токовища е регистрирано присъствието на пернатонога кукумявка (Aegolius funereus), горски бекас и черен кълвач (Dryocopus martius), а в отделни токовища също белогръб кълвач (Dendrocopos leucotos) и врабчова кукумявка (Николов, 2008). Това позволява с реализирането на дейности за опазване и устойчиво управление на глухара и местообитанията му да бъдат повлияни положително широк комплекс от консервационно значими видове (Приложение 2.), обитаващи идентични местообитания с глухара. Този комплекс включва: 9 висши растения, включени в Червения списък на Международния съюз за защита на природата / (IUCN 2008 – 2008 IUCN Red List Of Threatened Species) (Приложение 2, Таблица 1); 9 вида земноводни, от които два са включени в Червения списък на IUCN; 5 вида влечуги с европейски и национално природозащитно значение (Приложение 2, Таблица 2). От общо 23 консервационно значими вида бозайници, 18 са включени в Червения списък на IUCN (Приложение 2, Таблица 3), а останалите са от европейска и национална консервационна значимост. Всички видове прилепи са включени и в приложенията на EUROBATS – Споразумение за опазване на популациите на европейските прилепи.

Сред консервационно значимите видове са и 17 представителя на орнитофауната (Приложение 2, Таблица 4), като белогръбия кълвач, е представен с подвида Dendrocopus leucotus lilfordii (Bechstein, 1803), който е застрашен от изчезване в ареала си на разпространение. Останалите видове имат европейска и национална природозащитна значимост.

В рамките на териториите използвани като токовища от глухара са установени и 2 консервационно значими вида насекоми от Червения списък на IUCN, в категорията „уязвим”. Те са пеперудата аполон (Parnassius apollo) и бръмбърът алпийска розалия (Rosalia alpina).

В резултат на разработен през 2008г. модел за разпространението на глухара в Западни Родопи, са установени 34904,34ha гори от значение за вида. С реализирането на настоящия проект ще се работи за осигуряване на устойчиво управление на значителен процент от тези гори. Проекта предвижда постигане на устойчиво управление на горите с токовища на глухари и около НП „Рила”, площта на които ще бъде установена в рамките на проекта.

Общия брой на токовищата на глухара на територията на Западни Родoпи и Рила, е около 600. За да се осигури нормалното протичане на жизнените процеси при глухара е необходимо, прилагане на мерки за устойчиво управление на горите и превенция над заплахите на отстояние (радиус) около 0.5 кв.км. около токовищата на вида. Това означава, че минималната територия, за която ще се осигури устойчиво управление и ограничаване на безпокойството и заплахите при реализирането на проекта е около 6000 кв.км или 60 000 ха. Поради липсата на достоверна информация за броя на токовищата в непосредствена близост до границите на НП „Рила” се счита, че броя на токовищата е занижен. В тази връзка при реализиране на целенасочените проучвания предвидени в рамките на проекта, общия брой на токовищата може да нарасне до 700 (100 000 ха.). Така представената оценка не претендира за висока достоверност, поради липсата на пълни данни за разпространението на вида.

Индикатор за въздействие: Хектари защитени територии със световно значимо биоразнообразие

• 
  В рамките на проекта предвиждаме изготвяне на предложение и документация за обявяване на защитена местност, за осигуряване на законова защита на територии със значимо биологично разнообразие и характерен ландшафт. По предварителни анализи, минималната площ на територията ще бъде 3ha.