Финансов и нефинансов принос

13. Финансов и нефинансов принос

Община Костинброд - влажни зони, карстови терени и гори на територията на общината, училища и читалища в общината.

2.1. Обосновка

Биологичното разнообразие в община Костинброд представлява голям и непълноценно използван ресурс за стопански и образователни дейности. Недостатъчното познаване и използване на природните ресурси в общината, както и недостатъчното ангажиране на младите хора с неговото опазване, са явен проблем, за чието преодоляване неправителствените организации и общинската администрация – Костинброд са готови да отделят необходимите средства и усилия.

2.2. Целеви групи на проекта

Проектът е насочен към местната общност на община Костинброд, като ще създаде предпоставки за устойчиво стопанско ползване на свързаните с биоразнообразието природни ресурси и за развитие на природозащитното образование за деца и възрастни жители на общината.

2.3. Обща цел и очаквани въздействия

Общата цел на проекта е опазването на биологичното разнообразие на територията на община Костинброд чрез устойчиво ползване на природните ресурси и развитие на природозащитното образование. Очакват се въздействия към увеличаване на устойчиво управляваните територии със световно значимо биоразнообразие, приемане на местни политически и планови документи, отчитащи биоразнообразието, повишаване доходите на местни жители, развитие на сътрудничеството между обществени и неправителствени организации.

2.4. Конкретни цели и очаквани резултати

Конкретните цели на проекта са:

1) Опазване на глобално значимото биоразнообразие на територията на община Костинброд

2) Повишаване възможностите на местното население за устойчиво ползване на природните ресурси на територията на община Костинброд (устойчиво земеделие, екотуризъм, горско стопанство)

3) Развитие на природозащитното образование в училища и читалища

2.5. Основни дейности

Основните групи дейности, предвидени по проекта са:

- Систематизиране и допълване на данните за глобално значимите хабитати и видове животни, растения и гъби на територията на община Костинброд, създаване на база данни, ГИС и система за мониторинг;

- Прилагане на приоритетни дейности за опазване на застрашени хабитати и видове;

- Увеличаване на приходите от устойчиво стопанско използване на природни ресурси и развитие на възможностите за екотуризъм;

- Развитие на природозащитно образование в училищата;

- Осигуряване на информация за биоразнообразието и устойчивото ползване на природните ресурси;

- Популяризиране на дейностите по проекта.
Управлението на проекта ще се осъществява от Координационен съвет (КС) на проекта, включващ упълномощени представители на партньорите Фондация Инициативи без граници, Община Костинброд и Българска фондация „Биоразнообразие”. Координаторът на проекта ще участва в КС без право на глас. КС ще се свиква от координатора 4 пъти годишно (на тримесечие) и ще обсъжда и приема отчета за предходния период и плана за действие за следващия период.

3. Обща цел на проекта

Опазване на биологичното разнообразие на територията на община Костинброд чрез устойчиво ползване на природните ресурси и развитие на природозащитното образование

1. 
   Опазване на глобално значимото биоразнообразие на територията на община Костинброд
   

Възстановени влажни зони – качество, площ;

Устойчиво управлявани територии с глобално значимо биоразнообразие – качество, площ.

2. 
   Повишаване възможностите на местното население за устойчиво ползване на природните ресурси на територията на община Костинброд (устойчиво земеделие, екотуризъм, горско стопанство)
   

Създадени познавателни туристически точки и маршрути на територията на общината – брой, дължина;

Брой посетители на новосъздадените туристически маршрути.

3. 
   Развитие на природозащитното образование
   

Създадени помагала (печатни, компютърни, нагледни, интерактивни модули) за природозащитно образование – качество, брой;

Създаден кът за провеждане на уроци на открито.

5. Обосновка на проекта

За мегаполис като София, отстоящата на 15 км община Костинброд не е популярна. Тя се свързва може би единствено с магистралния път, водещ към прохода Петрохан и с атрактивната къща на мешерето. За природните богатства – карста, редките видове растения, животни и гъби, - местните хора дори и не предполагат, че те могат да им осигурят устойчив поминък и още по-важно - ангажираност и възможност за социална реализация на децата им.

Община Костинброд е разположена на северозапад от София, в непосредствена близост до столицата. В обхвата на общината са включени 14 населени места – гр.Костинброд - административен център на общината и 13 села. Населението към 2004 г . наброява 17 196 души, от които 68,6% (11 839 души) живеят в гр. Костинброд. Общината обхваща територия с площ от 254,4 кв.км., от които обработваемата земя в земеделските територии е 87 407 дка. Горските територии заемат 24,6% от територията на общината (52 562 дка). Площта на населените места и другите урбанизирани територии е общо 24 052 дка. В общината има 6 училища с общо 1720 ученика и 9 читалища със стотици редовни читатели и посетители.

Община Костинброд е сред общините на Софийска област, изведени в първа група общини с висока степен на адаптация към променящите се изисквания за икономическа дейност. Основни индикатори на адаптивността са чуждестранните инвестиции, относителния дял на частния сектор в структурата на общинската икономика, скоростта на развитие на малки и средни предприятия.. На територията на общината се намират някои от най-големите хранително-вкусови предприятия в област София, а именно: Кока кола, Санитекс Пейпърс Продуктс, Джимис, Олинеза, Нива, Крафт Якобс Сушардс, София Бевъридж къмпани, Кенар и др.

Специфични проблеми, свързани с биологичното разнообразие

В същото време познаването и използването на природните дадености остават на заден план. В общината няма защитени обекти по Закона за защитените територии Защитени зони по Закона за биологичното разнообразие. Всички партньори по проекта считат, че биологичното разнообразие в общината представлява голям и непълноценно използван ресурс за стопански и образователни дейности. Информацията, събирана от специалисти на БФБ, Българско дружество за защита на птиците, Ботанически институт – БАН, и отделни учени, е непълна и в по-голямата си част е непубликувана и недостъпна за местните хора и организации. Извършените проучвания през 2006 г. показаха голямо богатство на видове и хабтати, както и съществуващите и потенциални заплахи за загуба на биоразнообразие – чрез разораване или застрояване на ливадите, замърсяване и друго неустойчиво управление на влажните зони, изсичане на горите и залесяване с неместни видове и т.н. За да преодолее непълноценното и неустойчиво използване на ресурсите, свързани с биоразнообразието, и съответно да намали бъдещи загуби за местната икономика, общината е решена, вместо да осигурява подкрепа за инцидентни дейности, да инвестира дългосрочно в научни и приложни приородозащитни дейности.

Независимо от по-благоприятните дадености на общината - близостта й до столицата, по-ниския тепм на спад в производството, положителна приватизационна политика и др., община Костинброд също не прави изключение по отношение на миграционните процеси на младите хора. Именно за да осигури по-добра социална ангажираност и реализация на младите хора, община Костинброд се обърна към останалите партньори по проекта, да разработят заедно проект, който популяризирайки природните богатства на общината, да осигури социална ангажираност и перспектива за реализация на младите хора.

Биологичното разнообразие в община Костинброд представлява голям и непълноценно използван ресурс за стопански и образователни дейности. Недостатъчното познаване и използване на природните ресурси в общината, както и недостатъчното ангажиране на младите хора с неговото опазване, са явен проблем, за чието преодоляване общинската администрация – Костинброд е готова да отдели необходимите средства и усилия.

През 2006 г., с финансиране от Швейцарската агенция за развитие и сътрудничество (ШАРС) и община Костинброд, БФБ извърши инвентаризация на биоразнообразието на територията на общината. След проведена в рамките само на няколко месеца инвентаризация, за територията на общината бяха определени 8 зони със струпване на консервационно значими видове и хабитати. Някои от тях се аргументират с присъствие на редки видове животни, а други - с наличие на богата флора. Всичките 8 зони съдържат хабитати с европейска значимост.

Бяха установени:

• 
  40 вида и подвида висши растения с консервационно значение. 16 вида попадат в Червената книга на България - 9 с категорията “редки”, 5 с категорията “застрашени от изчезване” и 2 вида - “изчезнали”. В проучвания район са открити находища на 3 вида български и 23 вида балкански ендемити. 14 вида висши растения са включени в Приложения II и III Закона за биологичното разнообразие (ЗБР); 2 вида са в категории “рядък” и “уязвим” по критериите на IUCN Red List of Threatened Plants; 2 вида са включени в Приложение 1 на Конвенцията за опазване на дивата европейска флора и фауна (Бернска конвенция); 1 вид е включен в Приложение 2 на Директива 92/43.
  
• 
  19 вида земноводни и влечуги. От тях 15 са в Приложение II и III на ЗБР, 1 – в Червената книга на България с категория застрашен, 14 вида са в Приложения II, IV и V на Директива 92/43; всички 19 - в Бернската Конвенция (Приложения II и III) и 3 вида – в списъците на IUCN (IUCN Red List of threatened Species)
  
• 
  Над 200 вида птици. От тях над 160 са в Приложение II и III на ЗБР; над 40 са в Червената книга на България; над 30 попадат в приложения на Директива 92/43 и над 50 – в Директива 79/409; 5 вида попадат в списъците на IUCN.
  
• 
  10 вида прилепи, като всички установени за района видове попадат в EUROBATS, Бернската Конвенция, Директива 92/43 и ЗБР, а 6 вида са в списъците на IUCN.
  
• 
  От бозайниците са установени още 2 вида, попадащи в IUCN – видра (Lutra lutra)и лалугер (Spermophilus citellus).
  

• 
  Низинни сенокосни ливади (Alopecurus pratensis, Sanguisorba officinalis) (6510);
  
• 
  Влажни високотревни съобщества в низините и планинския до алпийския пояс (6430);
  
• 
  Алкални мочурища (7230);
  
• 
  Твърди олиготрофни до мезотрофни води с бентосни формации от Chara (3140);
  
• 
  Субконтинентални пери-панонски храстови съобщества (40A0*);
  
• 
  Съобщества на Juniperus communis върху варовик (5130);
  
• 
  Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi (6110*);
  
• 
  Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco Brometalia); (важни местообитания на орхидеи) (6210*);
  
• 
  Източно- субсредиземноморски сухи тревни съобщества (62A0);
  
• 
  Неблагоустроени пещери (8310),
  
• 
  Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum (9170),
  
• 
  Балкано-панонски церово-горунови гори (91М0),
  
• 
  Източни гори от космат дъб (91AA)
  

Партньорите по проекта съзнават колко е важно да се предложи дългосрочно решение на проблема и се обединяват около идеята за прилагането на мерки за:

• 
  опазване на биоразнообразието;
  
• 
  повишаване информираността на местното население за устойчивото управление на земи, гори и водни площи, свързано с реално опазване на хабитати и популации на световно и национално значими видове;
  
• 
  развитие на възможностите за еко-туризъм и природозащитно образование, основани на конкретните природни дадености на територията.
  

Опазването на ценното биоразнообразие на територията на община Костинброд няма да е възможно без партньорството между общинска администрация, неправителствени организации, научни среди, земеделци и предприемачи, което ще се осъществи в рамките на проект Опазване на биоразнообразието в община Костинброд.

Биоразнообразие, 70 %

Деградация на почвите, 20 %

Международни води, 10 %

Местно развитие

Екотуризъм

Устойчиво земеделие

• 
  Брой защитени световно значими видове – 18 вида (IUCN)
  

• 
  Ливаден дърдавец
  

• 
  Белоока потапница
  

• 
  Видра
  

• 
  Вилмотианов клин
  

Съществуват данни и за срещането на световно значимите видове голям гребенест тритон (Triturus karelinii), жаба дървесница (Hyla arborea), обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), малък корморан (Halietor pygmaeus), ловен сокол (Falco cherrug), степен блатар (Circus macrourus), лалугер (Spermophilus citellus) и прилепите голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum), малък подковонос (Rhinolophus hipposideros), средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii), голям нощник (Myotis myotis), трицветен нощник (Myotis emarginatus), пещерен дългокрил (Miniopterus schreibersii).

• 
  бял щъркел (Ciconia ciconia), блестящ ибис (Plegadis falcinellus), черноврат гмурец (Podiceps nigricollis), голям воден бик (Botaurus stellaris), белоопашат мишелов (Buteo rufinus), таралеж (Erinaceus concolor), невестулка (Mustela nivalis), дива котка (Felis silvestris) - включени в Червения списък на Международния съюз за защита на природата - IUCN Red List 2006, с категория Least Concern, както и в прил. 3 на Закона за биологичното разнообразие;
  
• 
  горска съсънка (Anemone sylvestris L.), кръгла наумка (Cynoglossum rotatum Velen.), дланевиднолистен ветрогон (Eryngium palmatum Pančić et Vis.), татарска змийска трева (Goniolimon tataricum (L.) Boiss.), обикновена пърчовка (Himantoglossum hircinum (L.) Spreng.), гръцка луличка (Linaria peloponesiaca Boiss. et Heldr.), синкава турия (Trinia glauca (L.) Dumort.), урумово лале (Tulipa urumovii Hayek) – видове, включени в прил. 3 на Закона за биологичното разнообразие;
  
• 
  кръгла наумка (Cynoglossum rotatum Velen.) и урумово лале (Tulipa urumovii Hayek) са български ендемити, а балкански ендемити са : струмски равнец (Achillea clypeolata Sm.), вилмотиево сграбиче (Astragalus wilmottianus Stoj.) прашникова асинеума (Asyneuma anthericoides (Janka) Bornm.) балканска камбанка (Campanula moesiaca Velen.) златиста метличина (Centaurea chrysolepis Vis.), гръцка кръстатка (Crucianella graeca Boiss.) паничковиден карамфил (Dianthus pelviformis Heuffel) дланевиднолистен ветрогон (Eryngium palmatum Pančić et Vis.) главеста желтуга (Genista subcapitata Pančić) румелийска звъника (Hypericum rumeliacum Boiss.) гръцка луличка (Linaria peloponesiaca Boiss. et Heldr.) триниелистна самогризка (Scabiosa triniifolia Friv.) македонски спореж (Senecio macedonicus Griseb.) далматинска детелина (Trifolium dalmaticum Vis.) и форманекиев лопен (Verbascum formanekii Borbas ex Form.).
  

• 
  Хектари устойчиво управлявани територии със световно значимо биоразнообразие – 310 ха.
  

• 
  Брой местни политически документи, отчитащи тематичната област биоразнообразие – 2
  

• 
  Хектари устойчиво управлявани земи – 73 ха
  

Брой облагодетелствани хора: проектът ще подпомогне пряко около 100 души – физически лица, собственици и стопани на влажни ливади, за да увеличат приходите си на основата на устойчиво и природосъобразно стопанисване на ресурсите.

Стойност на увеличения приход за облагодетелстваните хора: средно 200 лв месечно.

Група ІІІ

1. Развитие на сътрудничеството/ съдействието/ разбирането между НПО/ОО и Правителството в местата на изпълнение на ПМП проекти

Брой ОО/НПО, които са участвали/привлечени - 20

Дейностите по проекта включват участието на 3 неправителствени организации (фондация “Инициативи без граници”, БФБ, Ловно-рибарско дружество “София-Запад”), 2 научни института на БАН, 6 училища (четири основни училища - I-во и II-во ОУ „Васил Левски”, ОУ „Отец Паисий” - с.Петърч и ОУ „Отец Паисий” - с. Драговищица, едно СОУ „Петър Берон”, едно професионално училище - Професионална гимназия по ветеринарна медицина и селско стопанство) и 9 читалища (три в града и шест в селата на общината).

10. Капацитет на кандидата/партньорството да допринесе за решаване на проблема(ите)