1396 - покоряване на България, начало на османското владичество.
Българите през 15. – 17. век – начело на Османската империя – султан, столица – Истанбул; две големи групи – елит и рая с различни права (християните и евреите нямат достъп до властта и армията). Българите основно живевт в селата; опора в християнската вяра; животът заедно сближава християните и мюсюлманите; хората общуват в дюкяните и в кафенетата на чаршията; манастирите – хранилища на християнската книжнина и духовен живот – Рилският манастир – най-голям.
Българите през 19. век – от Западна Европа навлизат печатните книги, светското училище, машините, влаковете; увеличава се броят на българите в градовете; занаятчии и търговци забогатяват с труд и предприемчивост.
Обновените градове – улиците се разширяват, постлани са с калдъръм; къщите - с големи чардаци, модерни чужбински мебели; нови храни – домати, картофи, фасул; европейски дрехи; нови професии – учители, журналисти, лекари.
Паисий Хилендарски – написва „История славянобългарска”.
Софроний Врачански - първи препис на „История славянобългарска“.
Д-р П. Берон – написва „Рибен буквар”.
В. Априлов - отваря първото чисто българско взаимно училище в България с помощта на Неофит Рилски.
1870 – султанът признава автономна Българска църква - Екзархия.
Г. Раковски – пръв изработва план за освобождение, организира в Белград първата българска легия.
В. Левски – Апостол на свободата; тайни революционни комитети в страната; подготовка за въстание.
1876 - Априлското въстание; Георги Бенковски, Христо Ботев.
1877 - 1878 - Руско-турска освободителна война.
3 март 1878 - със Санстефанския мирен договор е възстановена българската държава; подписан е Берлинският договор (1 юни); създадени са Княжество България (с изборен княз) и Източна Румелия (с назначаван от Високата порта генерал-губернатор християнин), а Южна Тракия и Македония остават подвластни на Османската империя.