ПАРАМЕТРИ НА ЗЕМНОТО МАГНИТНО ПОЛЕ

При изучаване на земното магнитно поле във всяка точка от земната повърхност се въвежда локална координатна система чиято ос z е насочена към центъра на Земята, оста х - по меридиана към географския север, а оста у - по паралела към изток.

Проекцията на пълния интензитет на магнитното поле Т върху хоризонталната равнина ху се нарича хоризонтална компонента H, а върху оста z - вертикална компонента Z . Вертикалната равнина, в която лежат Н и Z, се нарича магнитен меридиан на дадената точка.

Магнитното поле е силово поле, което се създава от частици с ненулев магнитен момент или от промяната на електрическото поле във времето /електромагнитно поле/. Основните му характеристики са неговата сила и посока, определяни от вектора на магнитната индукция, т.е. това е векторно поле. В Международната система единици /SI/ силата (интезитета) на магнитното поле се измерва в Тесла (означение Т).

Геомагнитното поле е векторно поле, което може да се представи чрез своя интензитет (F) и две ъглови компоненти (D и I) или чрез други три линейно независими компоненти (напр. X, Y, Z). В Националната геомагнитна обсерватория Панагюрище се записват и показват моментните стойности на елементите на Земното магнитно поле, регистрирани непрекъснато: тотален интензитет F [nT], хоризонтална компонента H [nT], деклинация D ['], вертикална компонента Z [nT], контролна стойност delta F (Fизч.-Fизм.)[nT].
Хоризонталната компонента на Земното магнитно поле е вектор, успореден на земната повърхност, с посока магнитния север. Деклинацията е ъгъла, между географския и магнитния север, а вертикалната компонента е вектор, перпендикулярен на земната повърхност, с положителна посока - надолу.
На графики се показват вариациите на елементите за последните 24 ч. Времето се отчита по Greenwich Mean Time. Показаните стойности представляват некоригираните измерени данни. Понякога е възможно е да се получат грешки от изкуствени смущения, които се коригират след специална обработка на завършена серия от данни.

Във всяка точка на пространството магнитното поле на Земята се характеризира с интензитета Т  и с неговите хоризонтална (Н) и вертикална (Z) компоненти.

Ако се означи с Т интензитетът на геометричното поле в началото на координатната система,проекцията му Н върху равнината XOY е негова хоризонтална съставяща,а проекцията му Z върху оста OZ-вертикална съставяща.Проекциите X и Y на Н върху осите OX и OY се наричат съответно северна и източна компоненти.

Вертикалната равнина, в която лежи векторът Т,е равнината на магнитния меридиан.Направлението на съставящата Н определя направлението на магнитния меридиан.

Откриването на магнитната деклинация заставило мореплавателите да съставят карти на магнитната деклинация, за да могат да внасят съответните поправки за северната посока, показвана от магнитния компас. Например в близост до Бургаския залив деклинацията е много голяма и при ориентиране по магнитния компас може да се тръгне в погрешна посока. Това е било причина за гибелта на италиански кораб, който пътувал от Цариград за Румъния през 1934 г. Поради падналата гъста мъгла в Бургаския залив той се ориентирал по магнитната стрелка на компаса, която в случая сочела към запад, т.е. към сушата.

Картите на деклинацията се използват във военното дело за т.нар. сляпа артилерийска стрелба, т.е. за обстрелване на обект, който не се вижда, а наоколо няма друг обект, по който да се привърже (ориентира) наличната топографска карта на местността. Тогава с магнитен компас се насочва цевта на оръдието така, че да сключва определения по топографската карта ъгъл с географския север

Стойностите на елементите на геомагнитното поле непрекъснато се менят по място и време.Според периода,за които се разглежда вариацията на даден елемент по време,се различават денонощни,годишни и вековни вариации.

Следователно при съставянето на геомагнитна карта на някой от елементите на полето трябва стойностите му във всички точки от картата да бъдат отнесени към някакъв определен момент,който се нарича епоха.

Хоризонтална съставяща на земното магнитно поле. Това е компонентата Н на интензитета Т на земното магнитно поле в хоризонталната равнина.

Магнитна инклинация - това е ъгълът I, който сключва интензитетът Т на земното магнитно поле с хоризонталната равнина в съответната точка.

Ъгълът I (между Т и H) се отчита от хоризонталната равнина и приема стойности от 0 до 90 (I > 0), ако Т сочи надолу от хоризонталната равнина, и от 0 до -90° (I< 0), ако Т сочи нагоре от хоризонталната равнина.

Днес съществуват геомагнитни снимки за почти всички страни на Земята.

Най-малко изследвания в магнитно отношение са областите на Арктика и Антарктида.Тяхното проучване се извършва от отделни експедиции.

Съществуващите геомагнитни карти на земното кълбо  показват закономерно изменение на елементите на магнитното поле .Така например изогоните се събират в две противоположни точки,наречени магнитни полюси на земното кълбо,които са отместени от географските полюси.

Оста,която съзрява тези точки,е наклонена спрямо земната ос на въртене под ъгъл 11 градуса.Само в източната част на азиатския континент се образуват затворени линии. Стойностите на Н на магнитните полюси са нула и в общи линии нарастват към магнитния екватор,като достигат максимална скорост 0.40 Ое.Стойностите на Z на магнитния екватор са нула,а на магнитните полюси достигат максимум 0.66 Ое.