Вариации на компонентите на геомагнитното поле

Във всяка точка от земната повърхност и около земното пространство векторът на геомагнитното поле (ГМП), като функция на времето се дели условно на две части: “постоянна”, дължаща се на източници, намиращи се във вътрешността на Земята и “променлива”, имаща извънземен произход. Характерна особеност на вектора на ГМП са непрекъснатите изменения (вариации) на големината и посоката му не само във времето, но и в пространството. Вариациите във времето се регистрират непрекъснато във около 150 постоянно действащи Геомагнитни обсерватории, една от които е в България- геомагнитна обсерватория гр. Панагюрище.

Забележителен е спектъра на времевите вариации: в него се съдържат периоди от няколко секунди до периоди от десетки и стотици години. Вариациите с периоди по-малки от една година представляват променливата част на ГМП и се предизвикват от електрически токове, течащи в йоносферата. От тях най-характерни са денонощните вариации, чийто главен причинител е Слънцето. Тези вариации имат плавен характер и определена периодичност с период, равен на слънчевото денонощие. Амплитудата на денонощните вариации (разликата между максималната и минималната стойност) за отделните геомагнитни елементи е: за хоризонталната компонента Н~30-40 nT; за вертикалната Z~18 nT през зимния период и ~40 nT през летния и за деклинацията D~6΄ през зимния и ~15΄ през летния.