„Гещалтпсихология
Изтегляне 27.36 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- К.Кофка
- Волфганг Кьолер
- Курт Левин
| Макс Вертхаймер приема, че основното понятие, назоваващо психичната структура е гещалт. Тя е единна и цялостна. Взаимодействието между елементите се подчинява на общи закономерности . Като цели формулира : разкриване на общите закони и принципи на психичната структура и чрез тях изследване на отделните елементи. Противопоставя се на атомистичния подход на Вундт.
Макс Вертхаймер изследва възприятието, особено зрителното. Използва вертикални линии и така открива фи - феномен. Той описва някои свойства на възприятния образ : - стремеж към цялостност – ако съществува недостиг на информация, непълния възприятен образ допълваме, благодарение на индивидуалния опит ; - обобщеност – когато изграждаме възприятния образ и има недостиг на информация, ние допълваме дефицита с качества на общ клас, вид, род други обекти ; т.е. търсим общи характеристики с други обекти . - фигура и фон – когато възприемаме обект от околната реалност, фигурата винаги е по-ясна , по-чиста , по-обособени са границите и . Фонът изглежда като продължение на фигурата, но е по-тъмен, по-ограничен . Динамиката между фигурата и фона се подчинява на няколко закона: 1. Закон за центриране - съзнанието е центрирано върху една фигура , работи с нея и е съсредоточено верху нея . Не е възможно цялото съдържание на съзнанието да приема ролята на фигура . 2. Закон за прецентриране – тук фигурите се сменят, като едни отстъпват място на други и отиват на мястото на фона . И до днес остава въпросът какво движи фигурите , защо в един момент сме съсъредоточени в нещо, а по-късно в нещо друго . Конкретно динамиката на гещалтите е свързана с динамиката на потребностите у човека . 3. Закон за прегнантността - съзнанието има стемеж и тенденция да възприема нещата колкото е вазможно по-ясно, по-чисто, по-пълно. К.Кофка изследва свойството константност – при променящи се условия съзнанието поддържа тенденцията да възприема предмета такъв , какъвто е в действителност . Според гещалтистите , миналият опит ( аперцепцията ) не трябва да участва във възприетото , защото го замърсява . Възприятието илюстрира най-добре закона за прегнантността , особено свойството му –константност . 4. Закон за затваряне на гещалта - ясно изразена тенденция на съзнанието при която, ако в гещалта нещо липсва, ако е напълен или неясен , ние се опитваме да открием липсващата част, да го допълним, да построим нов гещалт , за да свържим гещалта в нещо завършено . Много често този закон се илюстрира с явлението „ инсайт ” . Това е механизъм на творческото мислене с интуитивна природа , при който липсващата част на гещалта или построяването на нов такъв протича спонтанно, като хрумване, досещане, озарение, като внезапно нахлуване на идея, връзка или елемент . Макс Вертхаймер изследва когнитивното ( продуктивно ) мислене. Той прави извод, че усвояването на формалните логически правила ограничават развитието на продуктивното мислене . Опитва се да наложи идеите си, но не успява, защото налага учение, неосноваващо се на формалната логика . Той изследва продуктивното мислене , основавайки се на понятието гещалт и на принципа на изоморфизма ( съществуват две паралелни сфери – психична и физична, и ако имаме знание за едната , можем да извеждаме изводи и за другата ; щом познаваме общата структура на познавателния процес , не ни пречи да тълкуваме другата ) . Вертхаймер стига до извода , че усвояването на формално - логическите категории и закономерностите между тях в училищна възраст , ограничава индивида във възможностите му за продуктивно ( творческо ) мислене , защото ученикът е готов да работи само по усвоената схема . Според него процесът на обучение трябва да дава знания свободно от ученика , без да се включват задължителните образователни схеми . За 20 години Вертхаймер не променя своите схеми , въпреки експерименталните данни и критики . Друг представител на гещалтпсихологията е Волфганг Кьолер . Той работи на Канарските остриви и изследва човекоподобни маймуни –антропоиди . Прави експерименти с животни и дефинира понятията интелект ( постоянно натрупване на знание ) и интелигентност ( способност да се справяш с условията на средата ) . Според него начинът да се справиш със задача е т.нар. познавателен гещалт или инсайт – догадка ; изграждане на изследователско отношение към средата . Експериментът се състои в това, че за да достигне до привлекателната храна животното трябва да измине обходен път , да използва помощни средства . Кьолер отбелязва, че в началото се извършват безполезни действия , но животното е по-скоро насочено към изследване на експерименталната ситуация и търсене на форма за решение . Следователно настъпва инсайтът – догадката, която свързва възможностите на организма , характеристиките на средата и изискванията на задачата, което позволява изграждането на познавателен гещалт , благодарение на който се формулира правилното решение . Кьолер доказва , че животните не са глупави , имат интелигентност и човешката интелигентност има своята предистория в интелекта на животните . Процесът на творческо мислене у животните се основава на образи , по които се движат гещалтите . Друг представител на тази школа е Курт Левин - фараон на психологията с оригинални идеи . Той е професор в Берлинския университет . След идването на Хитлер на власт , емигрира в САЩ . Той е ученик на Макс Вертхаймер . Създава релационна теория за психиката , личностtа и поведението . Той изследва сложни личностни образования : като потребности, мотиви, поведение, съпротивление, личност, конформизъм, малки групи и т.н. Според него те могат да се изследват най-успешно в естествена среда ( това което се случва с индивида в реалния живот ) . Приема идеята за гещалта , но се насочва към изследване на поведението и причините за определено поведение – мотивите . Използва понятието динамично поле – постоянна взаимозависимост между всички негови елементи . Ако възникне напрежение в един от елементите на полето , това напрежение се разпространява и заразява цялата структура , ако възникне промяна – също . Полето на поведението – динамично поле, в което всички компоненти се изразяват чрез закона за взаимозависимостта . Това е основното при промяна на мотива, да се промени поведението . Курт Левин изследва мотивационната сфера и пръв казва , че някои от мотивите имат по-силна активираща роля и затова те предизвикват изменения в поведението . В различни условия водещите мотиви се променят . Левин използва топологични символи за да представи психологичното поле . То има три изходни положения : 1. Стратегическа точка за анализ на нещата в гещалта , цялостният образ , картината на света , изникнала „ тук и сега ” , спонтанно оживяла в настоящия момент на съществуването и действието. 2. Образът ( гещалтът ) не идва в миналото . Той се създава в даден момент . Всичко това, което имаме на екрана на съзнанието сега , възниква и съществува „ тук и сега ” . Налице е една цялостна структура и отделянето от структурата вече е вторичен елемент . 3. Поведението, това което прави човека , е винаги функция , свързана с обкръжението , със ситуацията , със жизненото пространство . Използвайки тези символи, Левин се стреми да изрази мотивационната сфера и динамиката на поведението . Издава две книги – “ Топологична психология ” и “ Динамична психология ” ( 1235-1936 ) в Америка . До 1936 – 1937 изследва мотивационната сфера , след това променя научния си интерес , успешно навлиза в територията на социалната психология . Тук в социално - психологическите си изследвания той разкрива не само и не толкова природата на такива феномени , като психологията на малките групи – лидерство , климат , конформизъм , сплотеност , претенции , убеждения , но и приложни аспекти на общата психология и по – специално - на психологията на личността . Левин разкрива и построява мост между общопсихологическото понятие за личността и неговите социално-психологически измерения . След изследване върху работниците в едно предприятие , целящо повишаване производителността на труда , Левин стига до извода , че групите , в които участва индивидът , влияят и върху неговите избори и върху формите на поведение , върху развитието в перспектива . Той прилага принципите на топологичната психология и това му помага да се насочи и изследва груповата динамика . През 1947 създава Център за групова динамика към Мазачузецкия технологичен университет . Левин дава определение за група : обединение от хора , в което протичат задължителни процеси на взаимодействие , изразяващо се в границите от приемане – харесване до емоционална привързаност . Ако не съществуват такива процеси на взаимодействие , не съществува група , а инцидентно множество . Структурата на групата винаги включва присъствието на лидера – силната , харесвана от другите личност , уверена в себе си , която умее в дефицит от време или информация да формулира решение и да наложи решението като приемливо в останалата част от групата . Позицията на аутсайдера също присъства в групата . Това е другата силна личност , чието участие е желано , престижно , но търси форма на изява . Мястото на лидера е вече заето и аутсайдерът приема критиката или несъгласието с някои решения на лидера или с някои групови правила , като своя изява . Между аутсайдера и лидера са позитивистите и негативистите : - позитивистите – по – голямата част ; тези , които оценяват присъствието си в групата като желано , ценно , приемат правила , норми и решения на лидера и имат устойчиви граници ; - негативисти – малки граници , силно динамични ; в някакъв момент изказват съмнение в решението на лидера , но не отрицание ; не отхвърлят груповите норми и правила . Позицията на лидера съществува и в малки групи . Изтегляне 27.36 Kb. Сподели с приятели:
|