Гладът – приятел и лекарство
Изтегляне 1.05 Mb. Pdf просмотр
|
| СЛУЧАЙ 4 Емилия Г. А., на 38 години, по професия детска учителка. Изключително тежък случай с безброй оплаквания. Имаше вид на сериозно болен човек - хилава, бледа, безжизнена, очи зачервени и силно изпъкнали, унила и невротизирана. Поставените диагнози бяха: 1. АСТМА 2. КАМЪНИ В ЖЛЪЧНИЯ МЕХУР 3. ПИЕЛОНЕФРИТ 4. ЯЗВА НА ДВАНАДЕСЕТОПРЪСТНИКА 5. НАРУШЕНА ФУНКЦИЯ НА ЩИТОВИДНАТА ЖЛЕЗА 6. ГАСТРИТ 7. КОЛИТ 8. АРТРИТ 9. БУЧКИ В ДВЕТЕ ГЪРДИ Имаше още много странични оплаквания като: нарушен сън, неправилна обмяна, силна уморяемост и др. Тези заболявания се бяха развили още в съвсем млада възраст. Ето и нейните думи: „На 6-годишна възраст се разболях от астма. Започна дълго лечение с медикаменти - астмата не мина, а от тях си увредих бъбреците - беше констатиран пиелонефрит. До 1976 година все пак състоянието ми варираше с периоди на подобрение, но след това рязко се влоши. Наложи се да напусна работа, защото не можех да се справям с изискванията там. Постъпих и за лечение на щитовидната жлеза. Тогава се констатира нарушение в обмяната и камъни в жлъчния мехур. Станах постоянен пациент в най-различни болнични заведения. По време на едно от поредните пребивавания в болницата откриха язвата на дванадесетопръстника и гастрита. Междувременно се появиха бучките в двете гърди, което много ме изплаши. Предложиха ми операция. Това съвсем ме отчая, защото и бездруго състоянието ми беше усложнено и смятах, че няма да издържа такава операция. Не можех да си почивам: сънят ми беше неспокоен. Всичко ме дразнеше, хората ме потискаха, не можех да понасям никого, а и мен не можеха да ме понасят с избухливостта и нервниченето ми. Междувременно развих и артрит със силни болки в гръбнака и врата, цялата бях скована. Това тежко за мен и за цялото ми семейство състояние продължи до 1989 година. Усилията на лекарите водеха само до временни подобрения, след което или се явяваше нова болест, или старите се усложняваха. И все пак краят на продължителните ми страдания настъпи след срещата ми с Лидия Ковачева през 1989 година. Още с първия разговор тя ми вдъхна кураж. Почувствах, че на нея мога да се опра. Сега съм щастлива, че има такъв човек в нашата страна: Лидия действително отново ме върна към живота. Лечението протичаше леко и бързо. Болките една по една взеха да затихват, а връзката ми с живота - да се възстановява. Само за няколко месеца аз се простих с алергията, с астмата, схванатият ми гръбнак се раздвижи и болките, които бяха така мъчителни за мен, изчезнаха. Гръбнакът придоби нормалната си форма. Щитовидната жлеза нормализира функцията си, язвата и гастритът вече не ме измъчваха и аз се хранех напълно нормално, за мен вече нямаше забранени храни. При изследванията се установи, че камъните в жлъчния мехур също бяха изхвърлени. Стопиха се бучките в гърдите. Подпухналите ми очи се нормализираха и бъбреците също заработиха нормално. Дясното око, което беше с пареза, също се възстанови. За мен животът стана радостно изживяване. Отмина времето, когато бях в тежест и причинявах грижи на моето семейство, сега те са моята грижа. Дните ми са изпълнени с работа и инициативност от сутрин до вечер. Лидия ми върна не само здравето, тя ме научи да живея, без да се страхувам от болести. И накрая искам да споделя един непрекъснато натрапващ ми се въпрос, който може би е възникнал и у читателя, четейки моя разказ за преминалите в мъки и търсене на здраве години: ЗАЩО ЛЕКАРИТЕ НЕ ЗНАЯТ ТОВА, КОЕТО ЗНАЕ ЛИДИЯ КОВАЧЕВА И КОЕТО ПО ТОЛКОВА ЛЕК, ПРОСТ, БЕЗБОЛЕЗНЕН И БЪРЗ НАЧИН, БЕЗ ЛЕКАРСТВА И СКЪПА АПАРАТУРА, МЕ ИЗПРАВИ ОТНОВО НА КРАКА? ЗАЩО? ПРЕЗ ГОДИНИТЕ НА ЛЕЧЕНИЕТО МИ БЯХА ИЗРАЗХОДВАНИ ТОЛКОВА МНОГО СРЕДСТВА - И ОТ СТРАНА НА СЕМЕЙСТВОТО МИ, И ОТ СТРАНА НА ДЪРЖАВАТА, ПРИ ТОВА - БЕЗРЕЗУЛТАТНО. Аз бях един истински нещастен паразит..." www.spiralata.net 88 Ясно е, че към казаното дотук няма какво да се добави. Емилия е доволна от постигнатия резултат. Но вее пак искам да се спра на един въпрос, засягащ тези, които достигат като Емилия до силно отслабване - до мършавост. Обикновено близките и познатите им: ги съветват да подсилят и увеличат храната. Болният започва да слуша съветите и да приема по-големи количества храна. Тук се допуска грешка, като не се взема предвид, че храносмилането е толкова увредено, че нито може да преработи приетата храна, нито да я абсорбира, за да нахрани тъканите на тялото. Изтегляне 1.05 Mb. Сподели с приятели:
|