за да разбера, че само природата лекува. Моят метод е своеобразен и революционен, но неговата лечебна ценност е неоспорима." Привърженик на продължителните курсове на лечение (до 30-40 дни, дори до 70 и повече дни) в най-строгата им форма, той винаги се е съобразявал с резервните сили на организма на болния. Разновидност в неговата система е така нареченото „сутрешно гладуване", при което той е изключвал закуската сутрин за определен брой дни. Линда Хазард е ентусиазирана последователка и пропагандаторка на системата на д-р Дюи. Нейна заслуга е включването на водните процедури, гимнастиката, клизмите и вегетарианската форма на хранене през възстановителния период. Руският учен - лекарят д-р фон Н. Л. Зееланд дава също своя принос, като посочва въздействието на глада върху психиката на човека. С възстановяване на храносмилането, нервната система, самочувствието, психичното състояние на човека заема своята естествена и уравновесена форма. Ето неговите думи: „В резултат на моята експериментална работа аз дойдох до извода, че гладът заслужава внимание не само като ефективно лечебно средство, но и като метод на възпитание." Гладолечението, възкръснало като ново прогресивно лечение в медицината, буди интерес и печели последователи и привърженици не само между положили клетвата на Хипократ, но и между хората без медицинско образование. Американският писател Ъптоп Синклер след излекуване с гладуване на мъчилото го с години хронично заболяване не само продължава да проучва проблема, а написва и книга „Лечение с глад". Това увлекателно и компетентно четиво впоследствие е преведено на повечето от европейските езици. Друг изключително ентусиазиран последовател е Алексей Суворин, руски емигрант в Белград, журналист по професия. Още от най-ранната си младост той се е интересувал от безлекарствени средства за лечение, от народна и окултна медицина. Работещ с изключителен ентусиазъм, Суворин разгръща не само голяма практическа дейност, а сам става автор на много трудове: „Лекуване чрез глад", „Оздравяване чрез храна и гладуване", „Новият човек".