Гладът – приятел и лекарство
ГЛАДУВАНЕТО - ВЕКОВЕН ОПИТ
Изтегляне 1.05 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- 40-дневно гладуване
- Омотан в медицинските Суеверия, имах нужда от време
| ГЛАДУВАНЕТО - ВЕКОВЕН ОПИТ За благотворното и лечебно действие на гладуването се е знаело още от най-древни времена. То е препоръчвано и практикувано от лекари, оставили имената си в историята на медицината: Хипократ, Авицена, Гален и още много други. В трудовете на древните учени от Индия, Тибет, Египет, Вавилон, Скандинавия и Гърция са включени съвети за прилагане на глада не само като очистващо организма средство, но и като средство за постигане на интелектуална и духовна извисеност. Древният физик, математик и философ Питагор (IV век до н.е.), основател на знаменитата философска школа, преди вземане на важни решения в живота си е провеждал 40-дневно гладуване с приемане само на вода. С убеждението, че то е радикално средство за поддържане на умствената дейност и творческата мисъл, той периодично го е практикувал, като го е съчетавал с вегетарианска форма на хранене. Същото е изисквал и от своите ученици. В древна Елада философът Сократ (ок. 469-399 г. до н. е.) е практикувал системно 10-дневен глад и вегетарианска форма на хранене по същите причини. В древния Египет гладуването се е практикувало като средство за поддържане на добро здраве. По този повод древногръцкият историк Херодот (V век преди н. е.) след една обиколка на страни от Средиземноморието и посещение на Египет пише: „Египтяните, най-здравите между смъртните, всеки месец гладуват по З дни, като през това време вземат очистителни..." Останало е стенописно изображение как робиня поднася на красавицата фараонка Нефертити съд с очистително. Препоръките на лекарите от древността и на източните култури постепенно минават и в Европа, ограничено използвани от някои лекари. Но главното прилагане на глада е било в духовно- религиозните среди и манастири. Гладът е практикуван в най-крайната му и строга форма, и то в продължителни срокове, за нравствено съвършенство и духовно извисяване, споменавано в житията под название „пост". Мъждукащо през вековете, истинското възраждане на гладолечението започва в началото на миналия век. Това, което кара лекарите да се насочат към гладолечението, е тяхното старание и чувството им за отговорност по отношение на техните болни и професионалните им задължения. Те са търсели пътища и начини за излекуване на тези болести, при които медицината до този етап на развитие е била безпомощна. Насърчени от добрите резултати, лекарите не само създават свои лични системи на лечение, публикувайки ги в трудовете си, но откриват и първите лечебни заведения и клиники, в които единственото лечение е гладът. Там не само се създават по-добри условия за самите болни, но и за систематизирана и задълбочена изследователска работа. Характерното за тези първи учени е това, че те работят съвсем самостоятелно, без да се влияят един от друг - поради което често трудовете им и техните концепции носят национален характер. Към тези лекари-пионери могат да бъдат споменати имената на Бернард Макфадън, Едуард Дюи, М. Платен, Линда Хазард, фон Зееланд и още много други, които трудно могат да бъдат изброени. Работещи с увлечение и ентусиазъм, тяхна практика са дългите строги форми на гладуване само на вода до появяване на първите признаци на здравето. В монографиите им са описани случаи www.spiralata.net 47 на гладуване по 30-40, дори до 70-90 дни. Един от най-ентусиазираните пионери - д-р Хенрих Танер (САЩ), за да докаже на своите колеги-лекари лечебното и безвредно действие на глада, предприема един рисков експеримент. В самата медицинска академия той провежда 40-дневно гладуване само на малко вода. Колегите му с учудване констатирали, че с приключване на глада болестите на храносмилателната система, от които той страдал, били излекувани. Особено ярък представител, смятан за един от основоположниците на гладолечебния метод, е американският лекар Едуард Дюи, автор на много трудове и публикации. За преориентирането си от традиционната към природосъобразната медицина той пише: „Съмнението ми в ефикасността на медикаментозното лечение се породи още при следването ми в медицинския факултет. Когато започнах практиката си като лекар, взех по-често да изключвам медикаментите и да включвам глада. Омотан в медицинските Суеверия, имах нужда от време, Изтегляне 1.05 Mb. Сподели с приятели:
|