имат нужда от развитие. Интелектът - също. Ако цял живот не се попълват знанията с интерес към всичко ново, задължително се изостава. Този, който остава на едно място с постигнатото на младини, ще се озове в изолация и ще се смята за остарял. Човек, отрекъл самовъзпитанието, в своята старост достига до дегенеративни физически и психични отклонения: старческо слабоумие, неврастения, конфликтност, мнителност, скъперничество, егоизъм. Няма по-грозна картина на старостта от ежедневието на един оглупял свадливо егоцентричен човек. На възрастния му прилича да бъде мил, благороден, да обича децата и всички около себе си, да има богат заряд от знания и по един умен и тактичен начин да е в полза на младите хора около себе си. Няма ли го всичко това, той не е разбрал една от задачите на живота си. Въз основа на изследванията, които геронтолозите правят върху дълголетници и столетници, се идва до заключението, че душевната нагласа на човека играе съществена роля за запазване на здравето, а с това и за удължаване на живота. И истината е, че нервен, зъл, сприхав, мърморко, завистлив, скандалджия, грубиян, скъперник, егоист - не може да достигне дълголетие. Той няма най-важните предпоставки - благоприятната душевна хармония, създаваща и съответната хармония на физиката. Разрушителната, деструктивна енергия на този човек за съжаление пречи не само на него, но и на околните. При изследване на столетниците в Кавказ френската геронтоложка Сула Бенет дава своите заключения като причина на дълголетието и добрата форма на изследваните столетници. Тя пише: „Животът на кавказците се ръководи от стриктен етикет. Тук учтивостта и гостоприемството, любовта към човека са задължителни. Тези качества се развиват у децата още от най-ранната им възраст. Дава им се много либерално възпитание, като никога не се бият, никога не се хокат и не им се вика. Кавказците се стремят да развият у детето самостоятелност и контрол над себе си. Децата се възпитават да уважават възрастните. Дядото, бабата са примери, на които трябва да се подражава и от които се учат. Затова на тях никога не се прекослови и не се възразява. Всичко това се приема като нещо естествено и установено. Там хората се научават да приемат нещата спокойно и да владеят своите чувства, което им помага и за преодоляване на трудностите в живота, на душевната мъка, пред която те застават с лице. Те се научават да я завоалират и да я превъзмогват. Отклоняването от установените обичаи се смята като слабост..." Изводът на геронтолозите е, че ключът на продължителния живот на обследваните столетници е в оформянето на тази психична форма. Ясно е, че за да има здраве, а с него спокоен и продължителен живот, в профилактичната ни програма трябва да се предвиди и
Сподели с приятели: |