любимите си спортове - бягане, плуване, щанги и сьрф - достига рекордни резултати. Личният му режим на хранене, спазван цял живот, включва само обяд и вечеря. Ето как го представя самият той: „Седмично аз сядам, на масата 12 пъти,тъй като единият от дните е за разтоварване. Понякога дори .този брой е по-малък, защото никога не ям, докато не почувствам истински глад. Убеден съм, че е по-здравословно да не се закусва сутрин рано. Да се започва денят с кафе, сандвич, филия хляб, супа, каша или нещо подобно е неправилно. Аз самият не закусвам, вече повече от 50 години..." Основен дял в дневния му рацион - до 60% - заемат плодовете и зеленчуците в сурово състояние. Белия хляб, ползван дотогава, той заменя с пълнозърнест (смляно жито, без да се отделят от него триците и зародишът). От менюто си изключва алкохола, кафето, месото, рибата, всичко, приготвено от бяло брашно и захар, консервите, фабрично преработените храни, шоколада. Като първо меню препоръчва суровите салати от следните основни продукти: настъргани моркови, зеле, целина. Към тях той добавя сезонните: репички, домати, маруля, червено цвекло (заедно с листата) и т. н. Не пренебрегва и нишестените зеленчуци, ядките, семената. Изобщо изборът на продукти е широк и всеки според вкуса си може да оформи подобна диета. „Поради неблагоразумието си в храненето и невъздържаността си човек умира, без да доживее и половината от живота, който му е отреден - пише д-р Пол Брег. - Дивите животни, ако не ги безпокоим, изживяват целия полагащ им се живот. Човекът е единственото изключение. Със запазения си инстинкт животните чувстват какво трябва да ядат, а човекът яде и пие всичко, консумира неподходяща храна и отровни питиета, а след това недоумяващо не доживява своите сто години... Храната е причина за всички физически страдания и преждевременна старост. Повечето от хората са роби на храната." Своето здраве и атлетично телосложение той запазва за цял живот. На 85 родини взема участие в едно трудно състезание: условието е да се изминат 48 км по “Долината на смъртта" в Калифорния. Температурата е 41°С още при тръгването им сутринта, а в 12 часа е вече 54° С. Състезателите се движат по нажежени пясъци, горещината е суха и изпепеляваща. Състезателите са 10, като най-възрастният от тях е Пол Брег. Още в началото на деня двама отпадат - не издържат на топлината. По-късно се влошава състоянието на още петима и се налага те да бъдат върнати. Още двама' издържат до 16 часа. Походът продължава само д-р Брег. Преспива в палатка и на следващия ден изминава останалото определено разстояние. Ето и неговия разказ: „Походът завърши единствено дядо Брег. Чувствах се свеж като маргаритка.. През цялото време поемах само топла вода, докато останалите пиеха студена и се хранеха с любимите си ястия. Лекарите от комисията, които ни придружаваха, на прегледа отчетоха състоянието ми като превъзходно." Ще добавя, че той умира на 93 години при злополука, но напълно здрав. И Пол Брег, и Робърт Джексън, стигнали до тежки и неизлечими от медицината болести, не само ни посочват своите пътища за връщане на здравето, но ни дават и ценния урок как трябва да живеем, а най-важното - как да се храним, за да избегнем страданията. И двамата автори апелират към нас за корекция на установения в цивилизованото общество начин на хранене.
