Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомни за оногова, който го е направил.”



Дата19.10.2018
Размер47.46 Kb.
Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомни за оногова, който го е направил.”

Хан Омуртаг

Хан Омуртаг , наричан ханът „строител” ще бъде запомнен най-вече със своята дипломатическа дейност и материалното възмогване на България в цялостното развитие на политически и културен живот, които благоприятстват за активната строителна дейност, която владетелят осъществява.

Като първостроител на Плиска, той я превръща от опожарен укрепен лагер в средновековен град, заобиколен от здрави каменни стени. Сред тях издига Омуртаговият дворец с тронна зала, храмът на бог Тангра и други сгради.
С житейската философия, която отправя към бъдещите поколения иска да докаже по категоричен начин приемствеността на българските държавни традиции. Монументалното строителство на крепости, дворци и други сгради с обществено значение е свидетелство за новите задачи и цели, които поставя пред историята. Не е случайно тяхното строителство, тъй като те остават спомен за поколения напред. Чрез тях последователите му ще могат да надникнат в света на предшествениците си и да продължат техните дела. Хан Омуртаг се разпоредил към надписите около Мадарския конник да се прибави още един от негово име, с който се възвеличавали делата му, достойни за прослава сред българите. Владетелят издига суверенитета и мястото на България, преобразува я в една централизирана и авторитетна държава, която мери сили с големи европейски държави. Реформите, които прави подготвят почвата за дълги и радикални промени. Финалът на надписа звучи като пряк адрес към потомството: пред неговия съд Омуртаг се изправя с житейската си философия, която е коренно различна от сълзливата християнска обреченост и от утешението за безсмъртието на човешката душа. Българският владетел разсъждава за смисъла на човешкия живот, за тайнствата, наречени раждане и смърт, за онова, което стои между тях и което понякога историята определя като безсмъртие. В думите му няма стремеж към самопрослава; хан Омуртаг търси смисъла на човешкото съществуване в съзидателното начало, което трябва да му осигури признателността на историята, пред която се изправя със забележителните си дела.

Яна Андреева

ХI a клас

Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомни за оногова, който го е направил.”



Хан Омуртаг
Хан Омуртаг син на хан Крум известен със строителните изменения на ханството.Създател на 80 каменни надписа, създател на Българската каменна летопис, която е най-уникалното явление за България, изобщо за Европа, датиращо от IX век.

Във вътрешната си политика Омуртаг успял да довърши административната реформа, започната от хан Крум. Той разделил държавата на военно-административни области наречени комитати, управлявани от комити (те били назначавани от хана, а това засилва централната власт). Новите управители имали както граждански, така и военни правомощия. С това окончателно бил сложен край на дуализма в държавата и на автономията на славянските племена.

Преди всичко хан Омуртаг ще остане в българската история със строителната си дейност, допринесла за развитието на Плисковско-Преславската култура. Съхранени са редица извори (Чаталарски и Търновски надписи) и мемориални надписи, свидетелстващи за възстановяването на Плиска, както и построяването на нов дворец с тронна палата и храм на Тангра. Освен това била построена алея с каменни колони с имената на завладените в Тракия градове. Построени били дворци и крепости по поречието на Дунав, както и хански резиденции в Търново и Чепеларе. Омуртаг оставя знаменития надпис "Човек и добре да живее — умира и друг се ражда, и нека роденият след него помни делата му". Строителство в такива размери може да бъде осъществено единствено от икономически силна държава, а България очевидно е такава по онова време.

Думите: „човек дори и добре да живее, умира и друг се ражда..” дават ясна представа за това,че всички сме хора и никой не е вечен. Колкото и велики неща да направи човек, ще се случи това което му е отредено и единственото, което ще остане е това което е сътворил.

Израза „и друг се ражда” е белег на наследствената власт. Роденият от семейството ще заеме даденото място, ще премине през цикъла от управлението до смъртта.Всичко е строго определено, не може да избяга от съдбата си.

Хан Омуртаг разбира това и за да не бъде забравено неговото дело и това на дедите му, той добавя в този текст: „и нека роденият по-късно,като види това...да се сети за оногова, който го е направил..”. С тези думи, той иска неговите наследници да запазят, разказват и да се поучават от грешките на дедите си.

До някаква степен е стремеж към вечността. Вечност в която да се споменават силните, храбрите, създателите на малко за онова време, но силно и борбено управление.

Да се пази спомен за създаването, укрепването, усъвършенстването на българската държава.

Този каменен надпис е като послание за нас - да пазим и съхраняваме българската култура и история, да съхраним българското, истинското в нас.
Ваня Иванова

ХІ а клас

Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомни за оногова, който го е направил.”



Хан Омуртаг
Всеки има свой собствен свят - свят на мечти, който е непокътнат и недосегаем. Понякога самите ние го изграждаме и заживяваме в него. Много често в нашето съществуване ние губим поне по една частичка от този свят. Разбиват нашето сърце, пренебрегват ни, срещаме омраза, но връщане назад няма. Падаш, ставаш и продължаваш. Животът е серия от уроци, които трябва да бъдат изживени, за да бъдат разбрани. Най-добрият начин да се подготвиш за борбата със страшния живот е да започнеш да живееш. Макар че загубите понякога струват прекалено много, човек трябва да се примирява. Всеки ден ние се разделяме с нещо и тази раздяла ни се вижда страшна. През цялото си човешко съществуване се бориш и не спираш да се надяваш,че ще получиш заслуженото, докато не ти нанесат тежкия удар, от който едва се съвземаш. Щастието и нещастието се редуват така както се сменят денят и нощта. Трябва да бъдем благодарни на хората, които ни правят щастливи. А нещастието е начин да погледнем с други очи на света. То ни амбицира да продължим да търсим радостта и благополучието. Приятелите също са цял един свят. Те споделят болката ти, дават ти подкрепа и кураж.

Човек понякога оставя доброто да му се изплъзне и дори не прави опит да го задържи. Този, който е дошъл на този свят, има изключителната възможност да живее. И независимо дали човек ще бъде победител в борбата с живота или победен, важното е да осъществи тази борба.


Павел Русинов

ХІ „а” клас


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница