Гладът – приятел и лекарство
ЧАСТ ПЕТА ЗДРАВЕТО - ПОСТИЖЕНИЕ ИЛИ ДАР НА ПРИРОДАТА
Изтегляне 0.96 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ДА СЕ НАУЧИМ ДА БОРАВИМ С ТОЧНИ ПОНЯТИЯ
- Има ли хронично заболяване, има ли и най-малкото отклонение от нормалното здраве, човекът вече е болен.
- РАЗВИТИЕ НА БОЛЕСТТА. БЕЗСИМПТОМЕН И СИМПТОМЕН СТАДИЙ
| ЧАСТ ПЕТА
ЗДРАВЕТО - ПОСТИЖЕНИЕ ИЛИ ДАР НА ПРИРОДАТА С поставените дотук въпроси - корекция на храненето, гладолечение и живот, съобразен с изискванията на природата, вече са направени и първите стъпки към търсене на истинското естествено здраве. Но нека ние, които живеем в общество с изключително висок процент на болните (продължаващ за съжаление да се увеличава), да помислим дали сме наясно коя е естествената и истинска форма на здравето и дали все още ще продължаваме да се задоволяваме с половинчати понятия. Но за да изясним този въпрос, би трябвало първо ДА СЕ НАУЧИМ ДА БОРАВИМ С ТОЧНИ ПОНЯТИЯ, т. е. когато се каже, че човекът е здрав, той действително да бъде в онова съвършено природно здраве, което му е определила Майката-Природа. Възприе се практиката да се смятат за здрави хора с хронични заболявания, носени на крак, с намалени сили и възможности, едва справящи се с професионалните си и битови задачи - и то само защото не са на легло. Около нас изобилстват хора с гастрити, язви, ошипени гръбнаци, анемии, мигрени и още много други подобни заболявания, и те се смятат за здрави. Има ли хронично заболяване, има ли и най-малкото отклонение от нормалното здраве, човекът вече е болен. Когато има отношение към дребните начални смущения и се погледне на тях с разбиране и необходимата сериозност, развиването на по-сериозни форми и усложнения ще бъде избегнато. Създаде ли се у всекиго разбирането какво значи истинско здраве, той ще знае и как да го пази; и при най-малките нарушения ще е наясно, че здравето му вече е застрашено. РАЗВИТИЕ НА БОЛЕСТТА. БЕЗСИМПТОМЕН И СИМПТОМЕН СТАДИЙ Всяко заболяване на кой да е орган има два етапа на развитие. Първият - означен като безсимптомен, преди идването на втория етап, фактически проявява своите симптоми, но те с нищо не напомнят за развиващото се заболяване, имащи съвсем друг вид и характер. С идването на болката болестта е преминала вече във втория си етап. По този повод д-р Ал. Залманов в своя труд „Тайните и мъдростите на човешкото тяло" пише следното: „Болестта е драма в две действия, от която първото се развива в тъжна тишина и при загасени светлини. Когато се появи болката или каквито и да са други неприятни симптоми, това почти винаги е второто действие", т. е. когато болестта е вече в по-напреднал стадий. При здрави и добре функциониращи органи хармонията в тялото е в идеална форма, която се отразява и на външния му вид - красота, заряд от сили и уравновесена психика. Апетитът е добър и вкусът към храната - запазен. Дори и в най-начална форма заболяването веднага дава отклонение от здравия статус на организма. Може да се появи отпуснатост, мързел, вялост, липса на апетит, смяна на настроението, склонност към уединяване, затвореност, раздразнителност, трудно съсредоточаване, изострена чувствителност, затруднено мислене, безпокойство, понижена жизненост, несправяне с уроците, ако е ученик, и т. н. Не се ли вземат веднага мерки, леките наглед и не особено тревожни симптоми прерастват вече в по-сериозни - например нарушаване на съня, който става по-лек, човекът лесно се буди, върти се без причина, не може да заспи навреме. Появява се лека уморяемост, страх, настъпва промяна в цвета на кожата и тя губи естествената си руменина, заменяйки се с бледност, сивкавост или някакъв неопределен нездрав тен - изчезва велурената й мекота. Появяват се петна, обриви, пъпки и тя става неравна по структура. Същевременно могат да се появят сенки и отоци под очите, леко зачервяване на клепачите, окапване и омазняване на косата, облагане на езика с бял налеп и лош дъх от устата, емайлът на зъбите пожълтява или потъмнява - здравият емайл е винаги бял. Първите оплаквания от зъбите вече говорят за общи вътрешни нарушения. С поставяне на първата пломба трябва да се мисли за увреждания в общото състояние на организма. Наруши ли се вътрешната хармония в работата на органите, нарушава се и психиката. Със задълбочаване на заболяването според склонностите на болния тези симптоми могат да прераснат в постоянна инертност, нехайство, небрежност, черногледство, песимизъм, грубост, страх, конфликтност, егоизъм, загубване на интерес към прякото занимание, мнителност, отчужденост, апатия и т. н. Но всичко трябва да намери разбиране и правилно тълкуване, защото това са отбранителни реакции на вече болния организъм, вложени от самата природа. Всички тези симптоми отначало не правят впечатление, но постепенно започват да се налагат, докато се стигне до добре очертаваща се промяна в психичното състояние. Болният е вече в съвсем друга форма, твърде различна от тази, в която е бил като здрав човек. Става ясно, че започне ли някакво заболяване, появяват се и първите симптоми - тези на безсимптомния период, след което и на симптомния. Фактически БОЛЕСТТА НЯМА БЕЗСИМПТОМЕН ПЕРИОД. Има неразбиране и незадълбочаване. В началото на болестта симптомите са меки, без болки, търпими. Както винаги природата е добра към човека и съвсем по майчински безболезнено и тихо само напомня, че в организма нещо не е наред. И ако още с появяването на първите отклонения се прояви разбиране, втората фаза няма да се развие, а с нея и болестта. Но тук има нещо, което действително е учудващо: след като вече има конкретно поставена диагноза, се появява нехайство за лечение. Много често хора със заболявания като гастрит, язва, запек, хемороиди и още много подобни хронични заболявания може да се чуят да казват: „Аз съм здрав, нищо ми няма, само от време на време ми се обажда язвата" или „... кръвното ми е високо, ама аз съм си здрав." Подобни реплики се чуват често и те говорят само за едно: чудовищно невежество в отношението на човека към самия себе си! Малки, незначителни и невинни симптоми няма, те винаги са тревожни сигнали, които трябва да бъдат веднага ликвидирани и тялото възстановено в нормалното здраво състояние. Оставени, с времето те прерастват в значими и тежки заболявания. Но нека като пример проследим развитието на заболяването язва на стомаха. Преди да се появи язвата, е имало гастрит поне няколко години. А има ли гастрит, вече асимилативната способност на стомаха е намалена - храната е недообработена. Подадената храна за изхранване на останалите тъкани и органи е вече непълноценна. Те са недохранени и силовият им заряд активно намалява, както на всеки недобре нахранен организъм. След гастрита вторият етап на развитието на болестта е язвата - възпалената тъкан е вече разранена. Възможностите за преработката на храната и поддържане на тялото с пълноценна храна още повече намаляват. Когато и при това положение се нехае и се изрича: „Аз съм здрав..." и се продължава същият начин на живот и хранене, се достига вече до удебеляване на пилора. Следващата степен е ракът - крайното разстройство на органа. Всяко заболяване, при което се стига до крайно разстройство на организма, както е ракът, се предшества от редица симптоми, понякога продължаващи с години. Леки напомнящи развиващия се болестен процес, на тях се гледа лекомислено или се лекуват симптоматично. Като илюстрация на казаното дотук искам да разкажа как протече моето заболяване. Години наред, още от най-ранно детство, започнаха поредица простудни заболявания: грипове, кашлици, бронхити, хреми. По-късно се стигна до пневмонията, плеврита и накрая - туберкулозата. Лекувана локално с медикаменти, тя продължи своето развитие. Хроничното заболяване, носено на крак, се развива бавно и неусетно, достигайки до тежки и неизлечими форми. И за да могат те да бъдат навреме предотвратени и избегнати, всеки би трябвало да си изясни, да разбере и да си даде отчет за своята истинска здрава форма - и като физика, и като психика. Разбрано и установено навреме, всяко заболяване може да бъде ликвидирано още в най-ранния си безсимптомен период. Профилактиката е лично задължение на индивида. Всеки, който ще произнесе свещените думи: „Аз съм здрав!", трябва наистина да разполага с истинското си естествено здраве. Да се научим да боравим с точни, а не с относителни понятия. И за да си доизясним представата за истинското здраве, нека от време на време да се постараем да оставаме Изтегляне 0.96 Mb. Сподели с приятели:
|