Гладът – приятел и лекарство
Изтегляне 0.96 Mb.
|
| ЗЛОТО ДОЙДЕ КАТО БОЛЕСТ
Храната да бъде Вашето лекарство и лекарството - Вашата храна. Хипократ Съвременници сме на една нова цивилизация, донесла ни много красота, благоденствие и култура, но съпроводена от „нежелани" спътници, влияещи зле върху здравето. Животът на човека е основно променен и се оказва, че той е неподготвен и неприспособен към новите норми. Увеличиха се заболяванията. Броят на страдащите от хронични заболявания, както и от „болестите на цивилизацията", е изключително голям. Тревожното обаче е, че въпреки усилията на медицината те продължават да се множат и да придобиват още по-тежки форми, обхващайки все по-младата и детската възраст. Нашите млади хора са с понижени и влошени възможности за съществуване. Статистиките сочат лоши тенденции и надали има човек, който би могъл да остане равнодушен и да не се замисли - всеки от нас има деца, близки, скъпи за него хора. Ясно е, че те са застрашени. Никой не е застрахован срещу заболяванията. Аз живеех спокойно и щастливо с чувството, че съм неуязвима, че всички други могат да боледуват, но не и аз, самоувереният .в себе си човек. В сърцето ми живееха само моето семейство и моята кариера на художник-живописец. Но злото дойде! Аз не повярвах! Първично туберкулозно заболяване на левия дроб! Пратиха ме в санаториум. Там наивно говорех, че не съм за тук. Туберкулозата не е болезнена, аз бях с все още запазени сили. Но настъпи мигът да се стъписам, да повярвам и сериозно да се замисля. През това време изтекоха 10 години. Поради лоша насока на лечение хроничните болести се бяха умножили -хронична милиарна белодробна туберкулоза, цироза на черния дроб, възпалена жлъчка, миокардит, язва на дванадесетопръстника, колит, гастрит и пр. Фаталният ден на живота ми приближаваше. Майка ми беше предупредена за близкия ми край - два до три месеца. Но аз бях човек с шанс! Съдбата беше решила друго. Оказа се, че за всички тези болести се намира лек и той беше, за моя изненада, както и за всички около мен, гладолечението и природолечебната медицина. Сюрпризът на съдбата спаси моя отиващ си живот. Това бе чудно и невероятно за мен, тъй като до този миг лекуващите ме лекари ми внушаваха, че за да оздравея, се нуждая от силна и калорична храна. От този ден аз смених професията си. Понеже в нашата страна нямаше лекар - специалист по природосъобразна медицина, наложи се да се заема с нейното изучаване. Озовах се в положението на „вечен студент по медицина", защото това продължава и до днес. Оказа се, че това е обширна и сложна наука, и последваха години на четене, учене, преводи на трудове от чужди езици. Проблемите възникваха един след друг, но първият въпрос, на който исках да намеря отговор, беше: Изтегляне 0.96 Mb. Сподели с приятели:
|