Гладуването може да спаси живота ви
Изтегляне 330.52 Kb.
|
| 3.
Живот без храна През март 1965 година вестниците по света описаха почти невероятната история на продължилото 7 седмици лишаване от храна и оцеляването на Ралф флорес, 42-годишен пилот от Сан Бруно, Калифорния и 21-годишната Хелън Клейбън от Бруклин, Ню Йорк, след самолетна катастрофа в планините в северната част на Британска Колумбия. Двамата били спасени на 25 март 1963 година, след 49 дни, прекарани в пустошта посред зима, като над 30 дни по време на този период живели без никаква храна. Огънят, притискането един към друг и дебелите дрехи, в които се увивали, им помогнали да издържат на суровия студ. През първите четири дни от катастрофата Хелън Клейбън изяла четири консерви сардина, две консерви от плодове и малко бисквити. Двадесет дни след катастрофата двамата изяли последната си „храна" - две туби паста за зъби. Започнали да се хранят с разтопен сняг за закуска, обяд и вечеря. „През последните в седмици - обясни тя - преживявахме с вода. Пиехме я в три варианта: студена, топла или преварена." Това разнообразие по отношение на водата им е помогнало да разнообразят единственото „ястие" в менюто им: снегът. Хелън Клейбън, която била „леко закръглена" преди самолетната катастрофа, останала приятно изненадана в края на изпитанието, когато разбрала, че теглото й е намаляло с 13,5 килограма. Ралф флорес, който бил по-активен по време на тяхното принудително гладуване, отслабнал с 18 килограма. Лекарите, които извършили прегледа след спасителната операция, стигнали до заключение, че и двамата са в „забележително добро състояние". Хиляди мъже и жени са прекарвали много по-дълги периоди без храна, без това да им навреди, а дори им е било от полза. Периоди на въздържание от храна, обаче, при такива убийствени условия, каквито тези двама души са понесли с твърдост и са оцелели, са изключително редки. Каквато и да е концепцията ни за изворите на живота, трябва да признаем факта, че природата се е погрижила за нуждите, включително тези на растенията и животните, по време на недостиг на храна. Недостигът на храна се среща в природата много по-често, отколкото обикновено си представяме. Зимата, бедствените наводнения и периодите на суша често са причина дивите животни да не бъдат добре нахранени и напоени, докато домашните животни са зависими основно от господаря си по отношение на храната и хранителните запаси. В условията на дивата природа тревопасните, както и месоядните животни, често се препитават от ограничени хранителни запаси. Повечето диви кучета са мършави, както и кучетата изобщо; мършави, гладни вълци, на които ребрата им се броят, се срещат често; „полуизгладнелите" бизони и коне също са били често срещани навремето. Каква е съдбата на тези създания в условия на ограничени запаси? Умират ли от изгладняване? Отговорът е: много рядко. Д-р феликс Л. Освалд пише следното в своите ,кратки статии по зоология": „В слабо заселени райони, животните бегълци бързо се приспособяват към превратностите на дивия живот, който водят. Десетмесечната суша през 1877 година, която почти унищожила домашния добитък в Южна Бразилия, била храбро понесена от кравите в палтата, чиито опит ги е научил да извличат вода от грудковите корени, кактусовите листа и чрез изравяне на ями във влажните речни пясъци. Твърдата храна е вторична необходимост. Сирийските диви кучета са успели да се заселят и да водят живот в лишения, в региони, където нито един човек-ловец не е в състояние да открие и разпознае следа на преследван дивеч и където водата почти липсва. В тези условия те дори се размножават, като женските от същата порода, подобно на други бедни майки, са благословени с многобройно потомство; при тях минимумът е в новородени. Колбасар вероятно би отказал да инвестира в тези кучета: думата слабост не описва физическото им състояние; по-точни биха били думите „болезнена измършавялост" -кожа и сухожилия изопнати върху скелет като върху рамка. Виждал съм техни роднини в Далмация и често съм се чудил защо ли не тракат, докато тичат, но Далмация все пак е страна на лозя и зайци, докато сирийската пустиня е престанала да ражда дори и бодливи плодове. Без влага даже проклятието не може да даде плод." Фактът, че тези животни оцеляват при такива условия и живеят поколение след поколение, е от огромно значение. Невестулката, притисната в затворено пространство, ще издържи дни наред без храна и ще търси храна щом бъде свободна. Зимуващата мечка, живее, без да поема храна за дълги периоди от време, ще даде живот на своето малко и ще отделя кърма, с която да го храни. Сьомгата и тюлените са много активни в периода на въздържание от храна. Тези няколко примера за активност по време на гладуване са достатъчни, за да докажат, че по време на гладуване организмът разполага със средства да посрещне собствените си енергийни нужди, дори и в най-затруднено положение. Д-р Рагнар Берг, един от най-изявените шведски биохимици, Нобелов лауреат и авторитет по въпросите на храненето, казва: „Човек може да гладува дълго време; известни са случаи на гладуване, продължило повече от 100 дни, така че няма защо да се страхуваме, че бихме умрели от глад." фактическият период на принудително гладуване в случая с Флорес и Клейбън е бил умерено дълъг. Въпросът не е колко дълго време човек може да гладува, а дали природните запаси му позволяват това. Износването и изхабяването, компенсацията и възстановяването, са процеси, които протичат почти едновременно и постоянно във всички живи структури на природата, и никой от тези процеси не прекъсва по време на гладуването. Зимуващото животно в далечния север трябва да произвежда достатъчно топлина, за да поддържа телесната си температура. И хората, и животните трябва да дишат и сърцето им трябва да продължи да пулсира по време на гладуването. Кръвта трябва да продължи да тече в кръвоносните съдове и отделителната система трябва да продължи дейността си - да освобождава тъканите от отпадъчните материали. Жизнените функции на живия организъм трябва да продължат, макар и с малко по-забавен ритъм. Клетките трябва да се възстановяват, раните трябва да се лекуват. Всичко това, както съм се убедил от годините, прекарани в наблюдения, продължава в периода на гладуване, още повече - по-късно ще се позова на примери, подкрепящи този факт - физическото развитие и растежът продължават, дори когато не се поема храна. Всички прояви на живия организъм - движение, секреция, храносмилане и другите подобни процеси - зависят от оползотворяването на материалите на организма. Ако един орган функционира, трябва да бъде снабдяван с материали, чрез които да изпълнява функцията си. При отсъствие на нови запаси, с които да се заменят веществата, които вече са били употребени, органите се изхабяват и отслабват. Ако искаме животът да продължи, задължително е да поддържаме основно ниво на активност. Дори по време на зимен или летен сън (при тропически климат) животните, чиято активност е намалена до минимума, необходим за продължаване на живота, трябва да дишат и сърцето им трябва да бие. Когато мечката ражда в периода на зимуване, тя храни малкото с мляко, произведено за тази цел по време на зимния сън; в случая имаме отличен пример за животно, което гладува и посреща нуждите на функциониращите тъкани от други източници, различни от храната, поемана всекидневно. Всички тези функции изискват хранителни вещества, която трябва да бъдат осигурени от някакъв източник, докато животното гладува. Вникването в процеса, чрез които тялото изхранва живата тъкан по време на гладуване и поддържа необходимите за живот функции по време на удължен период на въздържание, и източниците, на които разчита, ще ни помогне да разберем как организмът е в състояние да преживее периоди, когато не е възможно отвън да бъде приета храна или да бъде усвоена. В нормално състояние тялото се изхранва от складираните хранителни вещества, които се отлагат под формата на мазнини, костен мозък, гликоген, млечни секреции, микроелементи и витамини. Здравият организъм винаги поддържа на склад адекватно количество хранителни вещества в резерв, на които да разчита, в продължение на няколко дни, седмици, или дори над 2 или 3 месеца при липа на храна. Тази предвидливост на организма се проявява и в случаите, когато гладуването е насилствено, както беше в случая със самолетната катастрофа или при срутване в мина, или при болест, при която човек не е в състояние да преглъща или храносмила или в случай, че човек доброволно реши да предприеме гладуване, за да отслабне. Когато човек не поема храна, тялото разчита на резервите си, с които да изхрани функциониращата тъкан. Когато организмът прибегне до тези резерви, излишното тегло се стопява. Основният факт в процеса на гладуване е това, че нашите „вътрешни складове за провизии" съдържат достатъчно количество хранителни вещества, които ни поддържат, в повечето случаи, за дълги периоди, особено ако са съхранени добре и не са изразходвани. В кръвта, лимфата и костите, особено в костния мозък, в мастната тъкан, черния дроб и други жлези, дори във всяка една клетка, участваща в строежа на тялото, се съдържат складирани протеини, масти, захари, микроелементи и витамини, на които може да се разчита в периоди на лишения или когато храната не може да бъде усвоена. И животните, и хората могат да оцелеят при дълги периоди на въздържание от храна, в случай, че организмът разполага с достатъчно запаси, към които да прибегне при спешно появила се нужда. Нищо не може да навреди на организма по време на гладуване, докато складираните резерви са в състояние да посрещнат нуждите на живата тъкан. Дори слабите хора разполагат с резерви, които да ги поддържат по време на периоди на въздържание. Тези хора също могат да предприемат лечебно гладуване за различни периоди от време. Чрез процеса, известен научно като автолиза, извършван от ензимите в тъканите, тези складирани резерви са на разположение и готови да бъдат изразходвани от живите тъкани, до които достигат с помощта на лимфата и кръвта. Гликогенът, или животинската скорбяла, складирана в черния дроб, се преобразува в захар и се транспортира, според необходимостта, до тъканите. От голямо значение е, че по време на гладуване, дори за дълги периоди от време, не се разбиват болести като бери-бери, пелагра, рахит, скорбут или други болести, причинявани от недостиг на хранителни вещества, което показва, че резервите на.организма са добре балансирани. Доказано е, че гладуването подобрява метаболизма при рахит, също и метаболизма на калция. При случай на анемия, по време на гладуване се увеличава броят на червените кръвни телца. Наблюдавал съм ползотворен ефект и при пелагра. По време на гладуването биохимичният баланс може да се поддържа и дори да се възстанови, ако е нарушен. Това е важно да се знае, защото в противен случай гладуването щеше да бъде без съмнение вредно. Множество опити с животни са доказали, че недохранването, като състояние, противоположно на прехранването, има тенденция да удължава живота и да спомага за по-добро здраве. Други опити, засягащи по-скоро гладуването, отколкото недохранването, показват, че гладуването не само удължава живота, но като резултат води до изявена регенерация и подмладяване. Хиляди наблюдения, проведени върху хора и животни, установяват факта, че когато физическият организъм живее без храна, тъканите се изразходват за задоволяването на нуждите, като това става в обратен ред на тяхната важност за тялото. Ето защо тлъстината първа се стопява. Складираните резерви се изразходват преди функциониращите тъкани на тялото да бъдат призвани да осигурят хранителни вещества за най-жизненоважните тъкани, като нервите, сърцето и белите дробове. Когато проявява избирателност към тъканите, които да задоволят нуждите от протеини, захари, мазнини, микроелементи и витамини по време на гладуване и преразпределя, оползотворява и съхранява тези резерви, организмът упражнява умения, които изглеждат свръхчовешки. Елементите, изграждащи телесните тъкани могат да бъдат определени като резервоар на хранителни вещества, който могат да бъдат оползотворени за задоволяване на нуждите във всяка посока и във всяка част на организма, където са необходими. Но тези тъкани не се жертват безразборно. Точно обратното, за съществуването на органите, чиято функция е от първостепенно значение за живота, се жертват вещества от органи с по-маловажно значение. Много от необходимите хранителни съставки, и това важи с двойна сила за някои от микроелементите, са предвидливо запазени. Почти всички проучвания, извършени върху хора и животни, с цел да се определи загубата на дадени тъкани и органи при продължително въздържание от храна, са били проведени върху организми, умрели от изгладняване. Гладуване-то и изгладняването са две коренно различни степени на въздържание. Би трябвало да е пределно ясно, че крайните загуби, наблюдавани в стадия на изгладняването по време на гладуване, са далеч по-големи, отколкото при гладуване, предприето за разумен период от време. Крайни загуби на тегло не се наблюдават при едно нормално лечебно гладуване. Когато се появят подобни резултати, гладуването трябва да бъде прекратено. Необходимо е да се прави разлика между гладуване и изгладняване. Гладуване е въздържание от храна, когато човек притежава адекватни резерви за изхранването на живите тъкани; изгладняване е въздържание от храна след като тези резерви са били изчерпани и живата тъкан, която е можело да бъде пожертвана, е изразходвана. Тялото само предупреждава, когато резервите вече са изразходени. Гладът се възвръща със сила, която принуждава човека да търси храна, докато по време на правилно проведеното гладуване отсъства желание за хранене. Разграничението между гладуване и изгладняване помага да се определи времето, когато започва изгладняването и храненето трябва да бъде възстановено. Обратно на популярното и дори професионално мнение, жизненоважните тъкани на организма, тъканите, в които всъщност протичат жизнените процеси, не започват да се рушат, когато се предприеме гладуване. По време на гладуване тялото губи от теглото си, но тази загуба, при продължителен период, е за сметка на резервите, а не на функционалните тъкани. В природата са познати множество примери за растеж по време на гладуване; и в организми като цяло, и в отделни части. Опитно е доказано, че растежът при телетата продължава по време на гладуване. При морската звезда по време на гладуване може да израснат нов стомах, нови крайници и нови пипала. При саламандъра по време на гладуване израства нова опашка, при загуба на старата. С помощта на факти като тези, наяве излиза скритата и пренебрегвана истина: процесът на гладуване не прекратява градивните жизнени процеси, всъщност те продължават по един забележителен начин. Ефикасната дейност на живия организъм да регулира разходите на своите ресурси в процеса на гладуване е едно от чудесата на живота. По време на периоди на въздържание, по-малко важните за живота на човека органи, въпреки че губят хранителни вещества, които са били отклонени към по-важните тъкани, не претърпяват дегенерация, докато не бъде достигнат периодът на изгладняване. Мускулната атрофия не може да бъде по-голяма, отколкото в случаи на дълги периоди на физическа пасивност, когато няма загуба на мускулни клетки. Клетките се смаляват, мастната тъкан от мускулите се стопява, но самите те запазват своята непокътнатост и учудваща по размери сила. Загубата на тегло варира според характера и качествата на тъканите на всеки отделен човек, от физическата и емоционалната му активност, също и от температурата на средата, в която живее, физическата активност, емоционалният стрес, студените и увредени тъкани допринасят за по-бърза загуба на тегло. Мастната тъкан се стопява и изразходва първа, преди всяка друга телесна тъкан. Състоянието на организма е главният определящ фактор, за да се реши колко дълго човек може да гладува без да съществува опасност. В случая двамата, оцелели след самолетна катастрофа и прекарали 4 седмици без храна, например, е имало сняг, който е вода, и това ги е спасило от опасността да настъпи дехидратация. Можели са да живеят без храна; липсата на вода е щяла да бъде фатална. Доброволно предприето или не, при гладуването трябва да има осигурена вода. Пределно ясно е, че гладуването трябва да бъде провеждано разумно, със съответното внимание и контрол. Както начинаещият плувец търси професионално ръководство и съвет преди да предприеме плуване на дълго разстояние, така и начинаещият в методите на гладуването трябва да си осигури опитно ръководство като предпазна мярка преди да предприеме гладуване с каквато и да е продължителност. Изтегляне 330.52 Kb. Сподели с приятели:
|