Глобалните екологически проблеми
Изтегляне 36.97 Kb.
|
| Радиоактивност
Но един от най-големите екологични проблеми си остава радиоактивността. Явлението радиоактивност е открито през 1896 г. от Анри Бекерел, професор в Парижкия музей по естествена история. Процесът на самоволното вътрешно ядрено преустройство на тежките природни елементи, съпроводен с лъчение, се нарича естествена радиоактивност. Елементите, притежаващи това свойство, са естествено радиоактивни. Атомите на различните радиоактивни елементи се наричат радионуклеиди. Атомите с равен брой протони и равен брой неутрони се наричат нуклиди. Нуклидите с нестабилни ядра се наричат радионуклиди. След едно или няколко преобразувания или разпади те се превръщат в стабилни нуклиди на други елементи. При това става изпускане на алфа-, бета-и гама-частици или рентгенови лъчи. Това разпадане се извършва с постоянна скорост и не зависи от външни условия. Времето, за което се разпадат половината от всички атоми на радионуклида се нарича период на полуразпад. Този период варира за различните нуклиди от части от секундата до милиони години. Ако преди достигане на стабилния нуклид се извършат серия разпади с преминаване от един радиоактивен елемент в друг, то се образуват вериги на разпад. Междинните елементи се наричат радиоактивни продукти на майчиния нуклид. Радиоактивните вещества се срещат в земната кора. При разпадането на радиоактивните вещества се изпускат йонизиращи лъчи. Те се наричат така, защото превръщат неутралните атоми в положителни или в отрицателни йони. Те биват алфа-, бета-, гама-, рентгенови и космически лъчи и неутрони. Алфа-лъчите /алфа-частиците/ се състоят от два протона и два неутрона. Те проникват в тъканите само на 0,1 мм дълбочина и практически не са опасни за човека при външно облъчване. Бета-лъчите /бета-частиците/ са електрони или позитрони. Те проникват до 20 мм дълбочина в тъканите. При големи дози външно облъчване могат да причинят поразяване на кожата. Гама лъчите /гама-частиците/ предизвикват електромагнитно лъчение, носят много по-голяма енергия и проникват дълбоко в тъканите. Те обаче силно се разсейват в организма и по-дълбоко разположените органи получават само 60% от лъчите, достигнали кожата. Рентгеновите лъчи са подобни на гама-лъчите, но носят по-малка енергия. Неутроните проникват на голяма дълбочина в тъканите. Освен йонизиране на атомите те могат да предизвикат образуване на нови нуклеиди. Космическите лъчи достигат Земята от Космоса и представляват сложна група частици и електромагнитни лъчи. Замърсяването на околната среда с радиоактивни вещества става в резултат на опити с ядрено оръжие и при аварии в атомни електроцентрали /АЕЦ/. Въздушният ядрен взрив се извършва на няколкостотин метра над земната повърхност, поради което в огненото кълбо не попада земна маса. Радиоактивният облак бързо се издига на височина 15-20 км. При наземния ядрен взрив в огненото кълбо се всмуква голямо количество почва. Тази почва се стопява, изпарява се и после пак се кондензира до почвени частици, по които полепват радиоактивни вещества. Поради тежестта си почвените частици се отлагат на мястото на взрива и там остават 80% от радиоактивните вещества. При въздушните взривове такива отлагания почти липсват. Затова наземните взривове са с най-голям поразяващ ефект. Площта, върху която се отлагат радиоактивните частици веднага след взрива се нарича следа. В нея преобладават продуктите на делене на уран-235 или на плутоний-239 с основно значение на гама-излъчване. По-малките частици в облака падат много бавно, при което се получава широка радиоактивна следа, дълга понякога до няколко хиляди километра. Те остават в първия слой на атмосферата /тропосферата/. Отлагането на тези частици върху земята става главно чрез валежите. Изтегляне 36.97 Kb. Сподели с приятели:
|