Глобалните екологически проблеми
ПРОМЕНИ В КЛИМАТА –„ ГЛОБАЛНО ЗАТОПЛЯНЕ“ ( ПАРНИКОВ ЕФЕКТ)
Изтегляне 36.97 Kb.
|
| ПРОМЕНИ В КЛИМАТА –„ ГЛОБАЛНО ЗАТОПЛЯНЕ“ ( ПАРНИКОВ ЕФЕКТ)
Парниковият ефект представлява преминаване на слънчевата светлина през атмосферата до земната повърхност и отразяването и обратно във въздуха, където се прихваща от парниковите газове. Макар че този процес е естествен, човешките дейности увеличават все повече концентрациите на вредните емисии във въздуха, а от тук се повишава естествената температура на земята Откакто животът се е зародил за първи път на Земята, естественото отделяне на водни пари, въглероден двуокис и други газове е спомагало за поддържането на температурата на Земята, в рамките на която може да съществува живот. Тези вещества действат като парник, предпазващ атмосферата от слънчевата топлина. Човешките дейности засилват естествения парников ефект. Изгарянето на твърди горива, каменни въглища, петрол и природен газ, води до отделянето на въглероден двуокис, метан, азот и др. парникови газове. Изсичането на горите, които преработват въглерода от атмосферата по време на фотосинтезата, повишава нивото на въглероден двуокис. През последното столетие човечеството измени значително химическия състав на въздуха: нивото на въглерод се е покачило с 25%, на азотен окис с 19%, а на метан със 100%. В резултат на това планетата се затопля изключително бързо. Изследванията за климата през последния век показват, че планетата вече се затопля. Нивото на моретата се покачва. Четирите регистрирани като най-горещи години са 1998, 2002, 2003 и 2004. Само през лятото на 2003г. са се стопили десет процента от алпийските ледници. Не е преувеличено да се каже, че промяната на климата може да доведе до катастрофа по-голяма от която и да било в досегашната човешка история. Предполага се, че планетата може да се затопли с повече от 3,5°С през следващия век. Това може да не звучи много, но за сравнение, в кулминационната точка на последния ледников период преди 15 000 години планетата е била само с 3-5° по студена от днешния климат. Преценката е, че океанското ниво може да се покачи с повече от метър до края на следващото столетие, тъй като ледените шапки и глетчерите се топят. Това би означавало тотално изчезване на цели островни нации и наводняване на крайбрежните региони. Съществуват и много други опасности. Глобалното затопляне би повлияло на океанските течения, които регулират температурата на отделни райони. Регионалните климатични изменения, биха довели до суша и в резултат на нея до бедствия като глад и мизерия в много части на света. Предрича се зачестяването на екстремни климатични прояви. Глобалното затопляне би довело до изчезването на горски масиви и видове, поради изменение на естествената им среда и до разрастване на пустините. Казано просто, човечеството провежда гигантски научен експеримент с планетата и последиците могат да бъдат катастрофални. Това в никакъв случай не означава по-комфортни условия за населяващите земята организми в глобален мащаб. Директни прояви на дълготрайната тенденция за глобално затопляне на времето са: - Горещи вълни и периоди на необикновено топло време. - Екстремни порои и бури, тежки снеговалежи в по-северните райони в северната част на северното полукълбо и екстремно високи температури и суши в южната част на същото. - Топене на ледниците в полярните области и високите планини. - Затопляне на Арктика и Антарктида, частична дезинтеграция на крайбрежната ледена кора и топене на ледени блокове. Повишение на морското ниво от 15 до 100 см в резултат на горните явления и заливане и наводняване на плодородни ниски земи и крайбрежия. Промените в регионалния климат вследствие на глобалното затопляне поставят много екосистеми в риск. Границите между тях могат да се изместят в драматично къси срокове, което няма да позволи адаптиране на много видове организми и те ще измрат. Горите и мокрите земи осигуряват неоценими ползи за човешкото здраве. Драстично се променя количеството и разпределението на видовете от морската фауна и флора. Екосистеми като гори, високопланински райони и тундрата са много уязвими към повишени температури и промени на водния режим, което се отразява на способността им към растеж и регенерация. Плодородни крайбрежни земи се загубват вследствие наводняването. Непредсказуеми промени настъпват в тропическите области. В умерените райони се повишава голямата честота на екстремни и непредсказуеми метеорологични явления-бури, поройни дъждове, наводнения и суши. В северните студени райони се удължава вегетационният период. За да се опази околната среда за бъдещи поколения трябва да се намери енергийният баланс; трябва да се промени и да се намали ролята на традиционните горива. За да се стабилизира нивото на газовете, предизвикващи парников ефект, емисиите в световен мащаб трябва да се намалят с 50%. Индустриализираните държави трябва да свият своите емисии със 75%. За ограничаването на вредните емисии и увеличаването на снабдяването с енергия, са нужни технологии с ниско ниво на емисии. В големите градове на бъдещето би могло да има по-малко директни емисии, ако се използват електричество, електрически батерии и горивни елементи, използващи водород. Но електричеството е само начин за снабдяване с енергия. По-важното е как то се произвежда. Нужно е това да става по „чист“ път (зелена енергия). Да се използват соларни панели, Вятърни генератори и т.н. Изчерпване на природните ресурси. В следващите 50 години, когато населението достигне 9 милиарда, нуждите на човечеството ще се увеличат драстично. В развиващия се свят стремежът към икономически напредък води до повишена консумация на енергия-до 2050 г. консумацията на енергия ще се удвои. Човечеството не може да се върне назад, то се нуждае от огромни количества енергия за: Набавян на прясна вода; Функциониране на заводите; Домашно потребление; Транспорт; Поддържане на образованието, здравеопазването и прехраната, ние разрушаваме и много от растителните и животинските видове, с които живеем заедно на планетата. Сега по света видовете изчезват 1000 пъти по- бързо, отколкото се развиват новите видове, в началото на 20 век горските площи на планетата са били 5 млрд хектара, от тогава се свиват до 3,8 млрд хектара. Според института за световни ресурси (WRI) само 40% от световната горска покривка може да бъде определена като девствени гори с жизнеспособни популации от най – различни видове животни и растения. Сечта на дървесината също причинява сериозни загуби, защото обикновено е без управление, осигуряващи устойчиви добиви. Значителните загуби на гори се наблюдава и заради разчистването на земята за селскостопански нужди и за производство на био-дизел. Туризмът също със своето бързо разрастване, има соя принос за разширяване на градските райони и също може да увеличи затрудненията в зони, които вече страдат от проблемите с водите, изсичането на горите, свръх експлоатирането на пасища, прекомерната оран и разширяване на селското стопанство върху слабо плодородните земи в пустеещи, които се запускат, след като почвата започне да изчезва. Води до загуба на земни ресурси. Този процес на превръщане на плодородни земи в пустеещи, вследствие на свръх експлоатиране, и лошо управление се нарича опустяване, всичко, което води до премахване на защитната тревиста и дървесна покривка, прави почвата уязвима. Състоянието на световните запаси от риба също илюстрира опасността от свръх употреба на природните ресурси и увреждане на функциите на екосистемите. Рибата е последният най- главен хранителен ресурс от дивата природа. По оценки на организацията по храните и земеделието (FAO) на обединените нации, 75 % от световните запаси от риба са обект на свръх улов. Изтегляне 36.97 Kb. Сподели с приятели:
|