Глобалните екологически проблеми
Образуването на озонова дупка
Изтегляне 36.97 Kb.
|
| Образуването на озонова дупка
Разрушаването на озоновия слой се превръща във все по-популярен проблем. Озоновият слой е защита за живота на Земята, тъй като единствено той поглъща пълноценно слънчевата ултравиолетова радиация (UV).Тази радиация уврежда живите организми по много начини. Драматичното намаляване на озоновия слой над Антарктида е наблюдаван за пръв път през 1970 година, когато екип английски учени вижда „пробива“ над ледения континент. Изследванията установяват, че на височина от 15-ия до 21-ия километър (долната стратосфера) изтъняването е почти пълно, със загуба от 95 процента. Има сериозна загриженост, че в северните ширини, гъсто населени райони на Евразия и Северна Америка значителното намаляване на озона може да представлява сериозен риск. Продължаващата тенденция на изтъняване на стратосферния озон и възможната поява на озонова дупка в Антарктика трябва да е сериозна тревога за Европа заради потенциалното отражение върху здравето на хората, растителността, животните и прехраната. Тревогата се появява сред учените още през 1974 година, но по-сериозен отзвук бе регистриран през 1985 година, когато обществеността бе алармирана чрез описание на озоновата дупка в небето. Увеличеното съдържание на хлор и бром се сочи като причина за разрастващото се изтъняване на стратосферния полярен озон. Изкуствените източници на хлор и бром са фреоните и халоните. Те са почти изключително изкуствени индустриални вещества, произведени за пръв път през 30-те години. Фреоните се използват в аерозолните препарати, охладители при хладилниците и климатиците, пенливи субстанции при производството на изолационни и опаковъчни материали, както и почистващи препарати. Халоните се използват частично при пожарогасителите. Парите на фреоните не се окисляват от кислорода в долните части на атмосферата, а достигат до стратосферата. Там под действието на светлината те се фотодисоциират и окисляват. Получават се свободни хлорни атоми, които влизат в реакции с озона многократно. Изчисленията показват, че по този начин един хлор може да реагира многократно и да причини разпадането на около 100 000 молекули озон. Директните емисии на азотни окиси в стратосферата от самолетите също допринасят за разпадането на озона. Установено е, че реакциите, предизвикващи разпадането на озона, се ускоряват от наличието на твърди частици като ледени кристали в полярните стратосферни облаци. Изключително високите нива на загуби на озон в ниската стратосфера над Антарктика се дължат на благоприятни външни условия, пораждащи големи количества активни хлорни молекули в продължение на достатъчно дълъг период на ниски температури, необходими за разрушаването на озона. През 1991-92 г. загубите на озон в определени моменти се изчислява на 0,5 процента на ден! Разрушаването на озона под въздействието на фреоните може да се активизира от спонтанни натрупвания на частици в стратосферата, като например след изригването на вулкани. Основните потенциални последствия от изтъняването на озоновия слой са: -Нарушаване на топлинната структура на атмосферата, съпроводено с възможни промени в атмосферната циркулация-силен парников ефект! -Увеличаване на ултравиолетовата радиация на земната повърхност. Ако всички други фактори останат непроменени, няма никакво съмнение от научна гледна точка, че разрушаването на стратосферния озон ще засили ултравиолетовата радиация на повърхността на Земята. Увеличената ултравиолетова радиация може да се отрази върху здравето на хората, екосистемите, веществата, върху физико-химичните процеси в ниските слоеве на атмосферата. Първите конкретни международни мерки за ограничаване изтъняването на озоновия слой са съгласувани през 1985 и 1987 година. На 16 септември през 1987 г. в Монреал, Канада, политици от цял свят подписват Монреалския протокол за веществата, които нарушават озоновия слой към подписаната две години преди това Виенска конвенция за защита на озоновия слой. Конвенцията обвързва страните с ангажимент да защитават човешкото здраве и околната среда от ефектите на озоновото изчерпване и постановява участващите държави да си сътрудничат в изследванията, наблюденията и информационният обмен. Монреалският протокол идентифицира главните вещества, нарушаващи озоновия слой и поставя специфични ограничения на тяхното бъдещо производство. На 19 декември 1994г. Генералната Асамблея на Програмата за околна среда на ООН обявява 16 септември за Международен ден за защита на озоновия слой. 190 страни по света са се присъединили към тези толкова важни международни документа и са предприели съответните действия за тяхното изпълнение. Монреалският протокол се сочи като най-успешния протокол в областта на опазване на околната среда. Последните изследвания на учените сочат, че озоновата „дупка“ не се разширява вече и че ако не повлияят други, странични фактори, в средата на този век тя ще се затвори напълно. Република България е страна по Монреалския протокол от 1991г., след като през 1989г. ратифицира Виенската конвенция за защита на озоновия слой и Протокола. През 1998г. бяха ратифицирани Лондонските и Копенхагенските изменения към протокола, през 1999г.-Монреалските изменения, а през 2002г.- Пекинските изменения. През всичките тези години се води политика на стриктно спазване изискванията на Протокола и предприема мерки, водещи до постепенно намаляване и прекратяване употребата на веществата, които нарушават озоновия слой. България е една от тези страни, която не само ратифицира Конвенцията, Протокола и четирите му изменения, но и активно работи по изпълнение на поетите с ратификациите им задължения. Изтегляне 36.97 Kb. Сподели с приятели:
|