Приложение на глобалните навигационни спътникови системи за позициониране (GNSS) в прецизното земеделие

Геодезистите създават координатната основа за електронните карти на земеделските стопанства. Основните достижения на технологиите от новото хилядолетие, използвани в прецизното земеделие на основата на методи на геодезията се базират на:

• автоматизацията на сложни изчислителни задачи, които са свързани с целия спектър на геодезическите дейности;

• спътниковите методи за определяне на координати – оперативно и с голяма точност;

• методите на точната навигация на селскостопанските колесни и верижни машини и транспорт;

• методите за дистанционно проучване на повърхността на Земята с различни лъчи от електромагнитния спектър, както от повърхността, така и от космоса, с цел картографиране и събиране на оперативна и пълна информация[40] .

Съвременните методи на геодезията позволяват много бързо да се получи не само координатна информация и скоростта на движение на обекти в пространството, но и качествена информация за всеки обект от местноста – напеимер, физически и химически свойства на почвата, въздуха, водата и др. и тяхното изменение във времето [7].

Прецизното земеделие се основава на информационните технологии, като с извличането на данни от множество източници се обосновават решения по управлението на посевите и се прави анализ на резултатите от мониторинга на изследваните площи.

Мониторингът в селското стопанство и прецизното земеделие е свързани с:

• уточняване на площите, заети от определени земеделски култури;

• оценка на състоянието на посевите на различни фази от вегетацията;

• откриване на заболявания и на увредени от насекоми земеделски култури;

• определяне на последствията от неблагоприятни природни явления, оценка на загубите;

• прогнозиране на добивите.

Мониторингът в горското стопанство включва:

• определяне на площите заети от определена растителност;

• отразяване на незаконните сечища;

• отразяване на заболяла и повредена от вредители растителност;

• определяне на последствията от неблагоприятни природни явления, оценка на загубите от пожари.

Резултарите от мониторинга се нанасят на електронни карти на полетата, анализът на които води до изработване на управленски решения. Може прецизното земеделие да се определи като: управление на продуктивността на посевите, като се вземат под внимание локалните особености вътре във всяко поле и оптималното управление на растениевъдството на всеки квадратен метър от полето за получаване на максимален приход и икономия на стопански и природни ресурси [40]. Всяко поле се разглежда като нееднородно по отношение на почвената му покривка; релеф, съдържание на минерали и други полезни елементи за растенията, влажност и т.н. За всеки участък в границите на едно поле се разработват технологии, насочени към получаване на предвидените количества добив от единица площ при максимална възможност на възобновяване на ресурсите [40]. Механизацията на селското стопанство преди всичко обхваща придвижването на селскостопански машини по определени пътища, както в пределите на един обработваем участък, така и между участъците. Тези пътища могат да се отличат на цифрова карта на местността, както и да се съхранява в паметта на компютъризирано електронно устройство, монтирано в селскостопанска машина [40] .

За внедряването на прецизното земеделие в земеделските стопанства, земеделските производители трябва да разполагат със:

• съвременна селскостопанска техника, управлявана от бордови компютър;

• системи за точно позициониране в местности – всички апаратни средства на прецизното земеделие се базират на GNSS/GPS навигации;

• достоверни селскостопански електронни карти;

• космически снимки на култивираната територия и програми за автоматизирано събиране от тях на селскостопанска информация или снимки от безпилотни летателни апарати;

• технически системи, показващи с наземни способи нееднородните условия в полето, системи за автоматично отчитане на добивите, системи за управляемо и точно дозиране на торовете и другите селскостопански химически съединения, използвани в земеделското производство, компютърни програми за отразяване и анализ на данните на основата на постепенно създаващата се ГИС.

Точното (координатно) земеделие дава възможност да се създават и съхраняват на електронни карти различни слоеве – резултати от почвени анализи, предишни култури, отглеждани на това поле, киселинност на почвата и др.

Точността на системите за паралелно управление при агротехнически дейности се осигурява от режим на диференциални поправки, който се използва при пръскане с химикали и торове; при засяване, изораване, браздене или брануване на полето (изравняване) и други. [40].

Съществуват два способа за създаване на електронни карти:

• оцифровка на контурите чрез обиколка на полетата, пътищата и другите необходими за селското стопанство обекти с GPS приемник на автомобил или трактор;

• отделяне и оцифровка на границите на полетата по растерни аерофото снимки или космически снимки.

За целта растерните снимки, които се векторизират, за да се използват, трябва да бъдат приведени към единен мащаб и с координати в една и съща система.

В обобщение, може да се отбележи, че геодезическите работи при точното земеделие се свеждат до създаването и перманентното обновляване на точни топографски планове на посевните площи, и прилежащата пътна инфраструктура отразени във вид на електронна карта. Тя е поле с единно координатно-времево информационно пространство, съвместимо с потребителската техника, с която се използва. Оборудването и софтуера са на различни производители и доставчици и потребителите могат да избират според точността, обхвата, надеждността и цената на системите и услугите.

ТРЕТА ГЛАВА: Специализирана GNSS/GPS поддръжка на Кадастралната карта и кадастралните регистри

Според Конституцията и законите на Република България земеделските земи са национално богатство и като такива трябва да бъдат запазени в непроменен вид, доколкото е възможно и да се използват само за земеделски цели. Тяхното основно предназначение е производство на растителна продукция и паша на добитък, които трябва да се извършват по начин, неувреждащ почвеното плодородие и здравето. Съществува обща забрана върху земеделски земи да се извършват дейности, които не са свързани с обработване на земята с цел произвеждане на земеделска продукция.

Картата на възстановената собственост (КВС) на Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ) поетапно в следващите няколко години ще бъде преобразувана в кадастрална. Така с минимални усилия и без големи разходи кадастралното покритие на страната ще се вдигне от 18% на 92%. Това става възможно с промени в Закона за кадастъра и имотния регистър. Имотните партиди, които са базирани на система от данни за собственика преминват в система, базирана на данните на имота, както е в развитите страни. Целта на промените в Закона за кадастъра и имотния регистър е с облекчена процедура, да се осигури покритието на страната с кадастрална карта и регистри, за да се спазят европейските норми и изисквания. Тази карта представлява съвкупност от карти и планове. Те са одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд. Тези карти са били подложени на административен контрол за законосъобразност на тяхното създаване. По тази причина не се предвижда да подлежат на обжалване при тяхното преобразуване в кадастрална карта.

Промените в Закона за кадастъра и имотния регистър са свързани със създаването на имотните партиди. С тази промяна се цели реалното обвързване на идентификатора на имота от кадастралната карта с данните за собственост, ипотеки, неговата цялостна история и правно състояние. Така, когато някой купува имот, ще има пълната история и обследване за него по отношение на собственици и тежести.

През м. януари 2015 г. e изготвена Концепция за ускорено създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри и за ускоряване процеса по създаване на имотен регистър. На база на изготвената Концепция e създаден Закон за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър за реализиране на реформата, чрез който се регламентира опростена процедура за създаване на кадастрална карта и регистри за територията на страната, включително и за неурбанизирани райони. Съсредоточаването на кадастралната информация в един административен орган дава възможност за по-бързо и облекчено реализиране на големи инвестиционни проекти и намаляване на административната тежест за бизнеса. Реализира се опростена процедура за отстраняване на установени фактически грешки в кадастралната карта или картата на възстановената собственост и се увеличава обема на електронните кадастрални услуги – бързо и качествено административно обслужване на гражданите с кадастрални данни.

Създаването на кадастрална карта за значителна част от територията на страната е предпоставка за създаването на многофункционален кадастър - специализирани карти, поддържане на информация за комуникационни съоръжения, техническа и социална инфраструктура и др. С нарастване на териториите с одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри ежегодно се увеличава и броят на гражданите и клиентите, на които АГКК предоставя административнотехнически услуги.

Един от приоритетите на държавата в областта на земеделието е ефективното управление и стопанисване на поземления фонд и създаване на условия за развитие на пазар на земеделската земя съобразно държавните интереси и нормативните изисквания на Европейския съюз. В рамките на изпълнението на тези задачи се организира кадастъра и имотния регистър. Със Закона за кадастъра и имотния регистър е уредена организацията, финансирането, създаването, воденето и ползването на кадастъра и имотния регистър. Законът предвижда, че кадастърът и имотният регистър са свързани чрез двустранна връзка въз основа на идентификатора на недвижимите имоти.

Основните данни за недвижимите имоти в имотния регистър се получават от кадастъра. Данните за правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти в кадастъра се получават от имотния регистър, който се състои от партидите на отделните недвижими имоти. От 13.01.2017 година е в сила Наредба № РД-02-20-5 от 15 декември 2016 година за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, издадена от Министерството на регионалното развитие и благоустройството [55]. Едновременно с това, Министерството на земеделието, храните и горите поддържа картата на възстановената собственост, която обединява данните от плана за земеразделяне, картата на съществуващите стари реални граници, картата на възстановимите стари реални граници на земеделските земи и КВС. Все още обслужването на гражданите с кадастрална информация, в местата, където не са изградени и влезли в сила кадастрална карта и кадастрални регистри, обслужването на гражданите се извършва от три администрации – Министерство на земеделието, храните и горите, общинските администрации и Агенцията по геодезия, картография и кадастър.

Областните дирекции „Земеделие“ и техните териториални подразделения - общинските служби по земеделие, обслужват населението с данни и извършват услуги, свързани с поддържането на КВС на землища.

Техническите дейности по поддържане на КВС се изпълняват по договор с външни изпълнители – правоспособни лица. И при новите законови и административни реалности след извършването на необходимите технически дейности за преобразуване на данните от КВС в Кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) и съвместяване на външната граница на КВС със строителната границата на населеното място, за поддържането на ведомствения кадастър на МЗХГ относно ползването на земеделските земи, е необходимо предоставянето на данните от АГКК да бъде в обем и вид, позволяващ работа с тях: предоставяне на данни за имотите – стар № от КВС, площ, начин на трайно ползване, собственици и др.

Създаването на кадастралната карта и кадастралните регистри за неурбанизираните територии се осъществява поетапно, съгласно график, утвърден с годишната програма на АГКК. Кадастралната карта и кадастралните регистри се създават и поддържат по землища или по райони на градове [23]. Землището е съвкупността от поземлените имоти, принадлежащи към дадено населено място [55]. То включва териториите с еднакво трайно предназначение, границите на които се изобразяват в кадастралната карта, а именно:

• урбанизирани територии (населени места и селищни образувания) - определени с подробен устройствен план, съответно със застроителен и регулационен план или околовръстен полигон, или са такива по начин на трайно ползване, доколкото това не противоречи на закон;

• територии на транспорта;

• земеделски територии;

• горски територии;

• територии, заети от води и водни обекти;

• защитени територии;

• нарушени територии.

При определянето на землищна граница се спазват следните изисквания:

• землищната граница да минава при възможност по реки, дерета или по едната страна на пътища, железопътни линии, по структурни линии на терена, други трайно съществуващи обекти на терена, както и да има минимален брой чупки;

• землищната граница да минава по граници на поземлени имоти.

Границите се установяват от комисия, назначена от областния управител. Точките от землищните граници могат да бъдат означени върху терена с трайни знаци по преценка и за сметка на общинската администрация [55].

Границите на землището на населеното място, на държавния горски фонд и границите на земеделските земи се установяват от кадастъра и други източници (чрез кадастрален план, комасационен план или частичен земеустройствен план преди образуването на ТКЗС и ДЗС, като за установяването на границите могат да се използват и стари геодезически снимки, аерофотоснимки, дешифровъчни фотокопия, ортофотопланове и скици на имоти, издадени от техническите служби на общината) и се отразяват върху топографска картна основа в мащаб не по-дребен от 1:10000.

Наличието на кадастрална карта и кадастрални регистри подпомага процеса по гарантиране на правото на собственост на държавата, общините, физическите и юридически лица. С оглед постигане на оперативна съвместимост на системите, както и обезпечаване на електронното обслужване е необходимо създаване на цифрови данни за основни регистри, какъвто е кадастралният регистър, базиран на цифрови кадастрални данни.

Кадастърът е съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на територията на Република България.

Кадастърът обхваща:

• данни за правото на собственост върху недвижимите имоти;

• данни за другите вещни права върху недвижимите имоти;

• данни за държавните граници, границите на административно-териториалните единици, землищните граници и границите на територии с еднакво трайно предназначение;

• данни за зони на ограничения върху поземлените имоти [23] .

Данните се нанасят върху кадастрална карта и се записват в кадастрални регистри. Кадастралната карта съществува в електронен вид. В цифровия модел пространствените обекти се описват чрез атрибути. Геометрията на обекта е един от неговите атрибути [4]. Елементите на регистъра също са атрибути на обекта, като площта на имот се определя чрез координатите на определящите го точки. Цифровият модел е с нормативно установен формат и съдържание.

Кадастърът се създава, поддържа и съхранява от Агенцията по геодезия, картография и кадастър към министерството на регионалното развитие и благоустройството. Основна единица на кадастъра е поземленият имот. Той е част от земната повърхност, включително и тази, която трайно е покрита с вода, определена с граници съобразно правото на собственост. Всеки поземлен имот има трайното предназначение на територията, в границите на която се намира. Промяната на трайното предназначение на част от поземлен имот води до образуване на отделни имоти, като всеки имот получава идентификатор, който е уникален номер, чрез който недвижимият имот се посочва еднозначно за територията на страната. Идентификаторът включва задължително кода по Единен класификатор на административно-териториалните и териториалните единици (ЕКАТТЕ) на населеното място, на чиято територия е имотът. Той се дава от службата по геодезия, картография и кадастър.

Основни кадастрални данни са:

• за поземлен имот: идентификатор; граници и площ, определени с геодезическите координати на определящите ги точки; трайно предназначение на територията, начин на трайно ползване, адрес;

• за сграда и съоръжение на техническата инфраструктура, в което има самостоятелен обект: идентификатор; граница и/или очертание на сградата и съоръжението; застроена площ, определена с геодезическите координати на определящите точки; брой етажи; предназначение; адрес;

• данните за държавните граници, границите на административно-териториалните единици, землищните граници и границите на територии с еднакво трайно предназначение и други [55].

Кадастралната карта и кадастралните регистри се изработват в цифров, графичен и писмен вид и се поддържат в цифров вид [23]. Одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри се въвеждат в информационната система от службата по геодезия, картография и кадастър.

Водят се кадастрални регистри на:

• недвижимите имоти - обект на кадастъра;

• точките от геодезическата основа;

• границите на административно-териториалните единици;

• идентификаторите и промените им.

Кадастралният регистър на недвижимите имоти , който е обект на кадастъра съдържа:

• основните данни за имота без данните за граници на поземлен имот, на сграда и на съоръжение на техническата инфраструктура, в което има самостоятелен обект;

• данните за собственика на недвижимия имот и за акта, от който собственикът черпи правото си;

• данните за другите вещни права върху недвижимия имот;

• номера на партидата на имота в имотния регистър;

В кадастъра се отразяват и зони на ограничения върху поземлени имоти, които произтичат от сервитут или ограничение, възникнало въз основа на нормативен акт, административен акт или договор. За зоните на ограничения се води регистър.

Кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на:

• изменения в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри;

• непълноти или грешки;

• явна фактическа грешка.

Измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват от Службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота. Извършват се по заявление от собственик или друго лице, когато това е предвидено в закон, или въз основа на служебно постъпила информация от ведомство или община. Измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри за територии, в които попадат повече от 50 поземлени имота, могат да се извършват по искане на кмета на общината. За извършване на измененията в кадастралната карта се изработва проект в цифров и в графичен вид, в които новообразуваните имоти са индивидуализирани с граници и идентификатор. Проектът се изработва от правоспособно лице по кадастър [23].

Службата по геодезия, картография и кадастър издава скица-проект за недвижим имот, който не е отразен в кадастралната карта и кадастралните регистри, въз основа на проект за изменение в случаите на:

• делба;

• отчуждаване на част от поземлен имот;

• промяна на граница по взаимно съгласие на собствениците;

• съединяване на поземлени имоти на различни собственици;

• снабдяване с акт за придобито по давност право на собственост или друго вещно право върху недвижим имот;

• член 19, ал. 6 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи за издаване на решения за възстановяване на правото на собственост върху поземлен имот;

• индивидуализиране на имоти, които са предмет на прехвърляне, отчуждаване или придобиване на право на собственост.

Измененията в кадастралния регистър на недвижимите имоти се извършват при:

• възникване на нови или при промяна на данните, подлежащи на записване;

• отпадане на основанието за извършено записване.

• констатиране на несъответствие между данните в кадастралния регистър на недвижимите имоти и източника, удостоверяващ данните.

• изпълнение на влязло в сила съдебно решение;

• разделяне, съединяване или промяна на граници или очертания между съседни имоти, собственост на едно и също лице;

• нанасяне на нови, както и разделяне, съединяване или заличаване на съществуващи сгради или самостоятелни обекти в сгради или в съоръжения на техническата инфраструктура;

• повторно определяне на координатите на граничните точки на поземлен имот;

• нанасяне на граници на поземлени имоти въз основа на:

• влязъл в сила подробен устройствен план;

• прилагане на влезлите в сила неприложени дворищнорегулационни планове;

• влязъл в сила план за уедряване;

• влязaл в сила план на новообразуваните имоти.

Фактическа грешка се отстранява от Агенцията по геодезия, картография и кадастър по заявление от заинтересовано лице или при установяването ѝ от службата по геодезия, картография и кадастър, въз основа на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти, изработен от правоспособно лице, по възлагане от Агенцията или по възлагане на заинтересовано лице. Обхватът на проекта включва всички поземлени имоти, засегнати от установената явна фактическа грешка.

Не се смята за непълнота или грешка в кадастралната карта разликата в координатите на точка от граница, определена от кадастралната карта и чрез геодезически измервания, когато е по-малка от допустимата, определена с наредба.

АГКК предоставя безвъзмездно за ползване кадастрални данни на ведомства и общини за изпълнение на правомощията им, произтичащи от закон, с някои специфични изключения. Предоставянето на данните се извършва чрез информационната система на кадастъра, като МЗХГ безвъзмездно предоставя данните на земеделските стопани [23].

Геодезическата основа на кадастралната карта включва:

• точките от държавната геодезическа мрежа (ДГМ);

• точките от геодезическите мрежи с местно предназначение (ГММП);

• точките от работната геодезическа основа (РГО);

• станциите от инфраструктурните мрежи, определени чрез Глобална навигационна спътникова система (GNSS), получили удостоверение за оценка на съответствие по реда на Инструкцията за определяне на геодезически точки с използване на GNSS [27].

Геодезическата основа е материализация на избрана референтна координатна система. На определени, подходящи места в територията се изграждат специални трайни знаци, като целта е за определения знак да се определят референтните координати в избраната координатна система. Точките от геодезическата основа (основни точки) материализират плановата и височинната референтни координатни системи. В зависимост от вида на мрежата и начина на определяне, за основните точки се използват различни термини – триангулачни, полигонови, нивелачни репери, точка от ГММП и други. Точките от геодезическата основа служат за планови и височинни определения в рефернтната координатна система при всички практически задачи в геодезията – в стрителството, при изработване на планове и карти, при определяне на граници и други.

Класификация на геодезическата основа според метода на координатно определяне:

• триангулачни точки;

• полигонови;

• GNSS определения (GPS, точки от ГММП геодезическа мрежа с местно предназначение).

При създаването на триангулачни точки координатите на точките се определят чрез наблюдения, които образуват триъгълници с върхове точките от геодезическата основа. Определянето започва от точки с известни координати. С измерване на посоки и дължини се определят координатите на новите точки Новоопределените са от по-нисък клас. Класа на мрежата отговаря на йерархичното ѝ ниво.

Работната геодезическа основа е множество от точки, които са стабилизирани на предварително избрани места, подходящи за извършване на конкретни геодезически измервания. За определяне координатите и котите на точките от работната геодезическа основа се извършват геодезически измервания, които се обработват съвместно. Точките от РГО са свързани с основните точки от по-висок клас чрез измерванията. При определяне на координатите и котите на точките от РГО, координатите и котите на точките от основната мрежа се приемат за дадени. Точка, която определя граница на поземлен имот, на сграда или на съоръжение на техническата инфраструктура се нарича подробна точка.

Геодезическа снимка е метод за определяне на местоположението на характерни точки от обекти в реалността [27].Чрез геодезически измервания и изчисления се определят пространствени координати и височини на характерни точки на обектите, а от там и взаимното положение на обектите в пространството. Снимачните методи в геодезията са в основата на създаването на карти и планове. Целта на административната услуга е да отрази в кадастралната карта изменение, водещо към промяна на границите на поземлените имоти и очертанията на сградите [4]. При създаване на нови обекти на кадастъра, както и при допълване на непълноти и поправяне на грешки, се изработва скицата-проект за изменение в кадастралната карта по образец.

В резултат се удостоверяват настъпилите промени в границите на недвижимия имот в съответствие с документа за собственост или учредени други вещни права [23]. Необходими документи за извършване на процедурата са:

• заявление на заинтересованото лице или негов представител до СГКК, в което се указва срокът за изпълнение и видът на исканата услуга;

• скица-копие от кадастралната карта;

• изходни материали и данни получени от СГКК;

• документ за собственост или друго вещно право върху недвижимия имот;

• пълномощно, когато молбата се подава от пълномощник;

• данни/копие от платежни документи за внесена такса за получаване на изходни материали и данни, както и за нанасяне на измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри;

• данни за правоспособното лице, извършило заснемането;

• застрахователна полица за застраховка на правоспособното лице, съгласно изискването на ЗКИР;

• други документи, удостоверяващи основанието за заснемане на граница на поземлен имот или сграда [55] .

Заявлението се адресира до СГКК по местонахождение на недвижимия имот. Ако изискваните документи са налице и няма недостатъци и са подадени от заинтересованото лице или негов представител, регистрацията на искането се извършва в момента на подаването на документите. Заснемането се отразява в скица–проект с регистър на координираните точки от правоспособното лице в присъствието на заинтересуваните лица. Скицата-проект е официален документ, издаден от АГКК въз основа на приет проект, който е основание за изменение на граници и/или очертания на обектите на кадастъра.

Длъжностното лице извършва контрол и проверка на скицата-проект от заснемането, извършено от правоспособното лице и материалите и данните за изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри. След извършената проверка се нанасят измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри, като се архивира старото състояние на имота. Пълната документация за трасиране, означаване и координиране на поземлен имот се съхраняват постоянно във досие за всеки имот, засегнат от промяната.

Скицата на поземлен имот е копие от кадастрална карта в М 1:500 или 1: 1000, която се издава за конкретен имот. Съдържа границите на дадения поземлен имот, както и границите на съседните. Скицата се предава в комплект с данните от кадастралния регистър на хартиен носител. Скици на поземления имот се издават само на собственици или на специално упълномощени от тях лица, като на първо място стои въпросът за точното определяне на границите на притежаваните поземлени имоти [11].

Отбелязването върху местността на различни точки, прави, равнини или повърхнини, координатните данни за които са предварително известни се нарича трасиране. Трасирането е обратно действие на заснемането. При трасирането взаимното положение на точките е определено въз основа на даден чертеж, план или цифров модел, които трябва да бъдат приложени върху местността [11].

Координатите на точките, определящи границите на поземлените имоти, на сградите и на съоръженията на техническата инфраструктура, както и означените точки от землищните граници се определят чрез геодезически измервания или се извличат от цифровите или графичните планове или карти. Измерванията с GNSS се извършват в съответствие с чл. 30, т. 2 от Инструкцията за определяне на геодезически точки с помощта на GNSS [27]. Границите на поземлените имоти от одобрен и влязъл в сила план се нанасят в кадастралната карта.

За възстановяване на имоти, които не са отразени в кадастралната карта, се издава скица-проект. След издаване на възстановителното решение имотите се отразяват в кадастралната карта.

Геодезическите измервания обхващат означени граници на съществуващите и новите обекти на кадастъра в обхвата на изменението и проектните граници след трасиране, както и граници на трайни топографски елементи с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, когато представляват граници на имоти. Изменения в кадастралната карта се извършват, след като собственикът означи границите на имота си. Към проекта за изменение на кадастралната карта се съставя протокол за определяне на означените съществуващи и/или трасираните проектни граници, който се подписва от възложителя на изменението и правоспособното лице.

Измененията в кадастралните планове се одобряват със заповед на кмета на общината, а за градовете с районно деление - от кмета на района. В огромната си част кадастралните карти се създават чрез преки геодезически, фотограметрични и други измервания и изчисления. Тези геодезически замервания на практика се изразяват в презамерване и преизчисляване на документирани веднъж вече граници [4]. Те са във фундамента на кадастралната система, която е отворена и позволява да се допълва, актуализира и коригира.

Точността в определенията на геодезическите измервания има 4 съставни компонента:

• точност на отчитане – това е точността, с която инструментът

определя измервана величина;

• точност на измерване – определя се от грешката в измерваната

величина. Изчислява се след обработка;

• точност на резултата - определя се от грешката в изчисления резултат (координати, височини, дължини). Изчислява се след обработка;

• допустима грешка – тя е нормативно установена. Такива са, например, стойностите определени в чл. 18 на наредбата за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Ако вземем за пример случай на повторно определяне на точка от граница в урбанизира територия на кадастралната карта и тази граница е получена чрез преобразуване в цифров вид на план, кадастрален или регулационен, допустимата грешка е 60 см (чл. 18 от Наредба № РД-02-20-5 от 15 декември 2016 година на МРРБ). Ако грешката в определянето на точката е 20 см или 3 пъти по-малка от допустимата, то правоспособното лице прави извод за идентичност на точката [4]. В практиката се приема, че ако точката е определена в рамките на 1/3 от допустимата грешка, е налице абсолютно точно определяне.