Глобалните навигационни спътникови системи за определяне на местоположение и тяхното използване за планиране на терени в селското стопанство

Кадастрална карта и кадастрален регистър се създават и се поддържат в цифров вид с основно предназначение документиране на местоположението и границите на недвижимите имоти и данните за собствеността върху тях, като основната цел на тяхното създаване е определянето на пространствени предели на правата на собственост и определяне на обектите, необходими за имотния регистър. Актуалността на картата се определя от датата на последното изменение в нея. За всяко изменение в кадастъра правоспособното лице подготвя проект за изменение. Проектът се изготвя в цифров вид в определен файлов формат и съдържа:

• границите и подробните точки на обектите – съществуващи и нови;

• обекти на кадастъра – съществуващи и нови;

• данни за собствениците, носителите на други вещни права и актовете, от които черпят правата си.

Проектът за изменение на КККР в цифров вид, се изработва въз основа на данните от скица – проект или комбинирана скица, послужили за издаването на решението. Правоспособното лице извършва дейности като:

• анализ на съществуващи документи, които се отнасят до изменението;

• извършване на геодезически измервания, включително прилагане на проектни граници;

• съвместяване на кадастрална карта с предходни планове.

Изменението в кадастъра се извършва от СГКК по местонахождение на имота. Когато основната работа е свързана с дейности, свързани с изменение на кадастрални карти и кадастрални регистри се създава логистика и планиране на дейностите, така че да се съвместяват една дейност с друга, с цел да бъде използван максимално ресурса и времето, с което се постига икономичност при изпълнение на поръчките. За изпълнение на дейността е добре да се използва перманентната GNSS мрежа. За точно измерване са необходими диференциални поправки при работа с GPS в реално време. Практически е възможно решение, при което геодезистите, поели поддръжката на кадастралната карта сами те да си ги доставят на подвижния инструмент (rover), като активират собствена базова станция в основния им офис в района. По този начин не плащат на доставчици на такива данни от GNSS мрежите и намаляват стойността на услугата. При идентифициране на имоти и заснемането им в режим на GPS post processing могат да активират собствената базова станция и да не отделят средства за закупуване на данни в RINEX формат от перманентните мрежи.

След присъединяването към ЕС, България се конкурира на общия европейски пазар с едни от най-силно развитите икономики. За разлика от нас, в тези държави се прилага модерна система за управление на земите, включваща поземлено банкиране, комасация и мерки за подобряване на живота в селските райони. Проблемът с разпокъсаността на имотите, недоизградената и амортизирана инфраструктура в селските райони е базов за България. Наличието на пълен и точен кадастър и имотната регистрация са важна част от европейските изисквания към България, които водят до надеждност в защитата насобствеността и капиталите, обезпечават правна защита и сигурност на българските и чуждестранни инвеститори в аграрния сектор от икономиката на държавата.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

В съвременните условия приемането на оптимални решения във всички сфери на човешката дейност се базира на актуална и качествена информация. Едно от актуалните направления за приложение на информационните технологии е в аграрния сектор, където се използват GNSS технологии, географски информационни системи и др., които дават оперативен достъп до данни, необходими на държавни институции, организации, фирми и граждани.

Цифровият формат на всички данни, получени в процеса на заснемане, позволява оперативно да се осъществява контрол над актуалността и качеството им, като с тях се решават различни задачи.

Създаването на кадастрална карта и кадастрални регистри даватвъзможност нагледно да се представят получените данни и ефективно да се решават задачи, свързани с кадастъра и правата на собственост и стопанисване на поземлените имоти. Изборът на технология и метод за заснемане или трасиране зависи от свойствата на обекта, като например, размер, яснотата на границите на обекта и нивото на изискуема точност за определянето на местоположението на обекта и неговата площ.

Събирането и предоставянето на обработена информация за поземлените имоти се извършва с използването на съвременни спътникови и компютърни технологии. Кадастърът, включващ в структурата си и поземлените имоти, е информационна система, която позволява да се решават задачи за управление на поземлените ресурси, при регистрация на права и сделки със земя, при данъчно облагане в зависимост от начина на трайно ползване и статута на земята, при проблеми, свързани със защитата на околната среда и др. GNSS технологиите са особено ефективни, тъй като могат да работят в области, където геодезическите мрежи са слабо развити, трудно достъпни или отсъстват.

Специализираният компютърен софтуер позволява да се обработват „сурови“ спътникови данни от непосредствени теренни наблюдения за получаването на координатите на точки в процеса на постобработка на данните или тяхното уточняване. Всички съвременни геодезически приемници са снабдени с мрежови модеми за GSM и CDMA за приемане на диференциални поправки. Развиват се и възможностите за получаване на диференциални поправки в реално време през Интернет с използването на протокола NTRIP.

Все по-достъпни стават технологиите за позициониране с използване на мрежи от базови GNSS/GPS станции, което има своите безспорни научни и технически преимущества, формирани на базата на съвременните знания и достижения в развитието на технологиите и методите за работа с модерните GNSS технологии.

ТЕРМИНОЛОГИЧЕН РЕЧНИК

АБСОЛЮТНО КООРДИНАТНО ОПРЕДЕЛЕНИЕ - геодезическа задача, в която се търсят координатите на определяемата точка в дадена координатна система.

АЛМАНАХ - част от спътниковото съобщение, която съдържа данни за състоянието на спътниците от системата и приблизителни параметри на орбитите им.

АНТИСПУФИНГ (A-S) - мярка за защита на информацията, съдържаща се в спътниковите сигнали. Служи за ограничаване на възможностите на потребителите на двучестотна апаратура, особено тези на кодови определения.

ГЕОДЕЗИЧЕСКИ ПРИЕМНИК - GPS-апаратура за високоточни относителни координатни определения с помощта на фазови измервания на носещата честота L1, или L1 и L2 на сигнала, приеман от спътниците.

ГИС - Географска информационна система.

ГММП - Геодезически мрежи с местно предназначение.

ГРАЖДАНСКИ ПОТЕРБИТЕЛ - вж. Несанкциониран потребител.

ДВОЙНА ФАЗОВА РАЗЛИКА - величина, получена като разлика между две единични фазови разлики, образувани от фазовите регистрации на сигнала на дадена честота от два различни спътника, приета в даден момент на две станции.

ДВУЧЕСТОТНИ ИЗМЕРВАНИЯ - GPS-измервания, при които се приемат честоти L1 и L2 и се регистрират съответните им кодове и (или) фази.

ДГМ - Държавна геодезическа мрежа.

ДИФЕРЕНЦИАЛНО GPS-ОПРЕДЕЛЕНИЕ - вид кодово определение, при което измерванията на неизвестната точка се коригират с тези на опорен приемник, работещ по същото време на точка с известни координати.

ЕДИНИЧНА ФАЗОВА РАЗЛИКА - величина, получена като разлика между фазовите измервания на сигнала от даден спътник на дадена честота, приет в определен момент на две различни станции.

ЕДНОЗНАЧНО РЕШЕНИЕ - вж. Фиксирано решение.

ЕДНОЧЕСТОТНИ ИЗМЕРВАНИЯ - GPS-измервания, при които се приема и регистрира С/А-код или С/Акод и фазата на носещата честота L1.

КОДОВ ПРИЕМНИК - апаратура за извършване на кодови GPS-определения (вж. също навигационен, негеодезически, топографски приемник).

КОДОВО GPS-ОПРЕДЕЛЕНИЕ - начин за определяне на координати с помощта на GPS, осъществяван с помощта на измервания на модулиращите кодове на спътниковия сигнал С/А-код и (или) Р-код. Различават се диференциални и абсолютни кодови определения.

НАВИГАЦИОНЕН ПРИЕМНИК - навигационна GPS-апаратура, функционираща въз основа на кодови измервания (вж. също кодов, негеодезически, топографски приемник).

НАВИГАЦИОННО РЕШЕНИЕ - абсолютно кодово определение на дадена точка, което обикновено сеполучава като подготвителен етап към фазовото определение.

НАВСТАР (NAVSTAR) - вж. GPS.

НЕГЕОДЕЗИЧЕСКИ ПРИЕМНИК - GPS-апаратура, предназначена за навигация или координатни определения с понижена точност посредством кодови измервания (вж. също кодов, навигационен, топографски приемник).

НЕЕДНОЗНАЧНО РЕШЕНИЕ - вж. Плаващо решение.

НЕСАНКЦИОНИРАН ПОТРЕБИТЕЛ - статут на всички потребители на GPS, които нямат права и технически средства за използване на пълните възможности на системата (вж. Антиспуфинг, S/A). Такива права се дават само на потребители, свързани с отбраната и сигурността на САЩ, и осигуряват значително по-големи възможности за координатни определения с метрова точност в реално време.

ОТНОСИТЕЛНО КООРДИНАТНО ОПРЕДЕЛЕНИЕ - геодезическа задача, при която положението на една точка се определя по отношение на друга, приета за известна в дадена координатна система.

ОТНОСИТЕЛНО GPS-ОПРЕДЕЛЕНИЕ - относително координатно определение, осъществено с помощта на едновременни наблюдения с геодезически приемници.

ПЛАВАЩО РЕШЕНИЕ - решение, при което координатите се получават, без да е определен точният брой на циклите (вълните) на носещата честота.

ПСЕВДОРАЗСТОЯНИЕ - регистрация на закъснението на сигнала от излъчването му от спътника до приемането му в антената, изразена в метрична мерна система (метри). Получава се в резултата на кодови измервания.

ТОПОГРАФСКИ ПРИЕМНИК - GPS-апаратура за кодови координатни определения на неподвижни или движещи се обекти, с приложение предимно в топографията и ГИС (вж. също кодов, навигационен, топографски приемник).

ФАЗОВО ИЗМЕРВАНЕ - регистрация на фазата на една от носещите честоти, приети от даден спътник, на дадена станция, в даден момент.

ФАЗОВ ПРИЕМНИК - приемник, който определя положението чрез обработка на измерваната фаза на носещата вълна, наблюдавана в течение на известно време.

ФАЗОВА РАЗЛИКА - линейна комбинация от фазови измервания (вж. единична фазова разлика, двойна фазова разлика).

ФАЗОВО GPS-ОПРЕДЕЛЕНИЕ - физическа задача, осъществявана с помощта на измервания на фазата на носещата честота - L1 и (или) L2.

ФИКСИРАНО РЕШЕНИЕ - решение, при което координатите се получават при условие, че броят на циклите (вълните) на носещата честота е определен предварително.

A-S (ANTI-SPOOFING) - вж. Антиспуфинг.

C/A-КОД - (Coarse Acqusition Code) - един от кодовете на GPS, с който се модулира честотата L1.

ETRF-89 (European Terrestrial Reference Frame) - Европейска геодезическа (земна) координатна

система 1989 г. Съвпада с ITRF-89 за епоха 1989.

EUREF (European Reference Frame):

1) Общоевропейска координатна система "Еврореф"; материализира се едноименната мрежа; реализация на ETRF-89;

2) Наблюдателни кампании за разширяване на обхвата и усъвършенстване на едноименната координатна система.

GDOP (Geometric Dilution Of Precision) - фактор, който представя доколко разположението на

спътниците е благоприятно за координатни определения. В идеалния случай GDOP=1, но е допустимо да се правят измервания и при по-големи стойности, до GDOP=7.

GPS (Global Positioning System или NAVSTAR) - Глобална система за координатни определения и навигация. Създадена от Министерството на отбраната на САЩ. Предстои официално да се въведе в експлоатация. Състои се от три дяла: космически, управленски и потребителски. Космическият дял включва 24 спътника в орбита (21 и 3 резерв), с период на една обиколка около 12 часа (височина средно 20 200 km над земната повърхност), разположени в шест орбитални равнини с наклон 55°. Всеки спътник излъчва две носещи честоти, L1 = 1575,42 MHz и L2 = 1227,60 MHz, модулирани с шумоподобни кодове с честоти, съответно C/A-код - 1,023 MHz и P-код - 10,23 MHz, както и с т. нар. Спътниково съобщение - навигационни и други данни, които позволяват определянето на координатите на спътниците за момента на наблюдение. Кодовете позволяват да се измерва закъснението на сигналите по трасето от спътника до приемателната антена, откъдето чрез наблюдение на 4 спътника едновременно може в реално време да се изчисляват координатите на движещи се и статични обекти с метрова точност. Измерването на фазата на носещите сигнали позволява определянето на относителното положение на едновременно наблюдаващите приемници с висока точност.

IAG - Международна асоциация по геодезия (International Association of Geodesy ).

IERS - Международна служба за въртенето на Земята (International Earth Rotation Service - IERS).

IGS (International GPS Geodynamic Service) - международна служба, която включва няколко десетки постоянни станции за GPS-измервания по света и цели решаването на различни фундаментални и приложни задачи, в т.ч. определянето на високоточни орбити на спътниците.

ITRF (International Terrestrial Reference Frame) - реализация на ITRS. Конкретизира се с годината на публикуването й във формат ITRF-уу; уу - последните две цифри на годината: ITRF -89, ITRF -90 и др.

ITRS (International Terrestrial Reference System) - международна геодезическа (земна) кооординатна система, препоръчана от МСГГ и МАГ в качеството на световна геодезическа координатна система.

IUGG - Международен съюз по геодезия и геофизика (International Union of Geodesy and Geophysics ).

L1 - първа носеща честота на GPS, L1=1575 MHz. Модулирана с C/A- код, P-код и спътниково съобщение (вж. GPS).

L2 - втора носеща честота на GPS, 1.2=122,60 MHz. Модулирана с Р-код и спътниково съобщение (вж. GPS).

L3 - линейна комбинация на L1 и L2, освободена от влиянието на йоносферната рефракция.

Р-код (Precise Code) - един от кодовете на GPS, с който се модулират честоти L1 и L2. По команда от центъра за управление може да бъде заменен със секретния Y-код.

RAM (Random Access Memory) - запаметяващо устройство с възможност за записване на информация и възпроизвеждане; оперативна памет.

RINEX (Receiver Independent Exchange Format) - унифициран, международно приет формат за обмен на GPS-измервания.

S/A (Selective Availability) - умишлено огрубяване на информацията, съдържаща се в C/A-код, и спътниковото съобщение, постигано чрез допълнително модулиране на сигнала по команда от центъра за управление с цел ограничаване на възможностите на несанкционираните потребители на реалновременни координатни определения с метрова точност.

WGS 1984 (World Geodetic System 1984):

1) Световна геодезическа система, определена по отношение на координатното начало с точност около 1 m. Използването й се препоръчва от МСГГ и МАГ в случаите, когато се изисква точност на абсолютните координатни определения в рамките на 1 m. В тези граници съвпада с ITRS и ETRF-89.

2) Общоземен геоцентричен референтен елипсоид с параметри: а = 6378 137 m, 1/f = 298, 257 223 563.

Y-КОД - секретен код, с който се прави невъзможно приемането на P-код от граждански потребители. Може да се активира по команда от центъра за управление на GPS като мярка за допълнителна защита на информацията, съдържаща се в спътниковия сигнал и за предпазване от имитационни сигнали. Известен също като "Антиспуфинг".

1. Абламейко, С. В., В. А. Саечников, А. А. Спиридонов. Глобальные навигационные спутниковые системы : пособие для студентов фак. радиофизики и компьютерных технологий / С. В. Абламейко, В. А. Саечников, А. А. Спиридонов. – Минск : БГУ, 2011. – 147 с.

2. Авакян, Вячеслав. Лекции по прикладной геодезии. Часть 2. – Москва: МИИГАиК, 2014. – 152 с.

3. Александров, Борислав. Глобална навигационна спътникова система. Електронно издание. [cited 31.08.2017]. Достъпно на: uacg.bg/filebank/att_13371.pdf

4. Ангелова, Емилия. Кадастрален план и кадастрална карта - съдържание, източници и данни от тях. София: АГКК, 2016. Електронно издание. [cited 31.08.2017]. Достъпно на: http://humanrights.bg/Media/Default/Documents/PPT/Kadastralen%20plan%20emilia%20Angelova.pdf

5. Ананьев Ю.С. Геоинформационные системы. Учеб. пособие. – Томск: Изд. ТПУ, 2003. - 70 с.

6. Боев, Цветан, Кирил Стоянов, Иван Калчев. Актуални проблеми на геодезията и кадастъра в България – становище и предложения: от „Ксдастър 2014“ към „Кадастър 2034“. Електронно издание. [cited 31.08.2017]. Достъпно на: http://geodesy-union.org/wp-content/uploads/2015/12/%D0%94%D0%BE%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D0%B4-%D0%90%D0%BA%D1%82%D1%83%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%8A%D1%80%D0%B0-%D0%B2-%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%89....pdf

7. Бышов Н.В., Бышов Д.Н., Бачурин А.Н., Олейник Д.О., Якунин Ю.В. Геоинформационные системы в сельском хозяйстве – Рязань: ФГБОУ ВПО РГАТУ, 2013 – 169 с.

8. Варламов, А.А. и Гальченко С.А. Информационные технологии кадастра объектов недвижимости. Електронно издание. [cited 31.08.2017]. Достъпно на: https://files.cdml.ru/IPK/3pk/%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D0%B4%D0%B5%D0%BB%2014.%20%D0%97%D0%98%D0%A1/%D0%98%D0%BD%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D1%8B%D0%B5%20%D1%82%D0%B5%D1%85%D0%BD%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D0%B8%20%D0%BA%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%20%D0%BE%D0%B1%D1%8A%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%B2%20%D0%BD%D0%B5%D0%B4%D0%B2%D0%B8%D0%B6%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8.pdf

9. Виноградов А. В., Войтенко А. В.Современные технологии геодезических изысканий: учебное пособие. – Омск: СибАДИ, 2012. –111 с.

10. Ворошилов, А.П. Спутниковые системы и електронные тахеометры в обеспечении строительных работ. – Челябинск: АКВЕЛЛ, 2007. – 163 с.

11. Всичко за геодезията. Интернет ресурс. . [cited 31.08.2017]. Достъпно на: http://geodesy.artitectural.com/bg/

12. Гарванов, Иван. Мобилми технологии. – София: Про Лангс, 2014. – 194 с.

13. Георгиев Иван. Нова координатна и височинна системи в България съгласно Постановление на Министерски съвет N 153 от 29 юли 2010 година за „Въвеждане на „Българска геодезическа система 2005“. Електронно издание. [cited 23.06.2017]. Достъпно на: http://uacg.bg/filebank/att_7307.pdf

14. Голубев, А.Н. Основы геотроники: Электронные методы и средства геодезических измерений.МГУГК. 2003. 88 стр.

15. Денисов Евгений и СветланаМухина. GPS наблюдения в режиме реального времени// «Научное сообщество студентов XXI столетия. Технические науки»: материалы VI студенческой международной заочной научнопрактической конференции. (18 ноября 2012 г.) — Новосибирск: Изд. «СибАК», 2012. — 24 - 33 с.

16. Динкова, Вела. RTK навигация: Цели, техники и мерки в ЕС. Електронен ресурс. . [cited 31.08.2017]. Достъпно на: http://agrobio.elmedia.net/bg/2013-3/editorials/rtk-%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B3%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_00106.html

17. Евстафьев, О.В. Наземная инфраструктура ГНСС для точного позиционирования. – М.: ООО «Издательство «Проспект», 2009. – 48 с.

18. Екснер, Гинка. Геодезия, картография и GPS системи: лекционен курс. Електронно издание. [cited 31.08.2017]. Достъпно на: http://web.uni-plovdiv.bg/exner/Geodesy_Cartography_GPS/GKGPS_lectures_2012.pdf

19. Елисеев, В.М.и Гаврилова О.В. Формирование пространственно-привязанных локальных ГИС для целей картографирования: Учеб. пособие. – М.: РУДН, 2008. – 162 с.

20. Желев, Стефан. Спътникови комуникации. – Шумен: УИ“Епископ Константин Преславски“, 2012. – 262 с.

21. Загретдинов, Ренат.Спутниковые системы позиционирования: Конспект лекций. – Казань: КФУ, 2014. [cited 12.07.2017]. Достъпно на: http://dspace.kpfu.ru/xmlui/bitstream/handle/net/21895/03_00_kl-000786.pdf

22. Закон за геодезията и картографията. // Държавен вестник бр. 58, 2017.

23. Закон за кадастъра и имотния регистър. // Държавен вестник бр. 58, 2017.

24. Иванова, Илинка. Някои бележки върху наредбата за създаване и поддържане на кадастралната карта и кадастралните регистри. Електронен ресурс. . [cited 31.08.2017]. Достъпно на: https://dokumen.tips/documents/-55720734497959fc0b8ba4c4.html

25. Институт вычислительной математики и математической геофизики СО РАН (ИВМиМГ СО РАН). Електронен ресурс. [cited 31.08.2017]. Достъпно на: http://ipl.sscc.ru/gis/default.aspx

26. Инструкция за определяне на координатите на геодезически точки с помощта на Глобална позиционираща система (GPS). Издадена от Министерството на териториалното развитие и строителството - Главно управление “Кадастър и геодезия” през 1995 г. Електронно издание. [cited 31.08.2017]. Достъпно на: http://www.cadastre.bg/sites/default/files/instrukcia_za_opredelyane_na_koordinatite_chrez_gps.pdf

27. Инструкция № РД-02-20-25 от 20 септември 2011 г. за определяне на геодезически точки с помощта на глобални навигационни спътникови системи. // Държавен вестник бр.79, 2011. 61 – 74 с.

28. Йовев, Илия. GPS – технологиите и създаване на ефективни условия за тяхното приложение в България (Първа част). // География 21 бр. 4, 2007. – стр.3 – 10.

29. Йовев, Илия. GPS – технологиите и създаване на ефективни условия за тяхното приложение в България (Втора част). География 21 бр. 5, 2007. – стр.12 – 20.

30. Камбуров, Аспарух. Диференциални ГНСС методи с използване на мрежа от референтни станции. Електронен ресурс. . [cited 31.08.2017]. Достъпно на: http://www.geomedia.bg/%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%8F/item/3275-.html

31. Караванов, М.Ю. GPS+съемка в режиме RTK с применением мобильных телефонов с услугой GPRS. // Геопрофи кн.1, 2004. – стр. 13-16.

32. Кольцов А.С. Геоинформационные системы: учеб. пособие /А.С. Кольцов, Е.Д. Федорков. Воронеж: ГОУВПО «Воронежский государственный технический университет», 2006. – 203 с.

33. Конин В. В. Спутниковые системы связи, навигации, наблюдения. К.: кафедра АНС, 2007. 350 с. Електронно издание. [cited 31.08.2017]. Достъпно на: er.nau.edu.ua/bitstream/NAU/25226/1/СССНН_VP.pdf

34. Корецкая, Г. А. Навигационные системы в кадастре. [Электронный ресурс]: методические указания к практическим занятиям для студентов направления подготовки 120700.62 «Землеустройство и кадастры», профиль «Городской кадастр» / Г. А. Корецкая. – Электрон. дан. – Кемерово: КузГТУ, 2013.

35. Кудрявцев И. А. Приемники сигналов навигационных систем [Электронный ресурс] : электрон, учеб. пособие / И. А. Кудрявцев; М инобрнауки России, Самар, гос. аэрокосм, ун-т им. С. П. Королева (нац. исслед. ун-т). - Электрон, текстовые и граф. дан. Електронно издание. [cited 31.08.2017]. Достъпно на: http://www.ssau.ru/files/education/uch_posob/%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%BC%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B8%20%D1%81%D0%B8%D0%B3%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B2-%D0%9A%D1%83%D0%B4%D1%80%D1%8F%D0%B2%D1%86%D0%B5%D0%B2%20%D0%98%D0%90.pdf

36. Купрянов, А.О.,А.А. Майоров. Современное состояние и перспективы развития применения ГЛОНАСС/ГНСС в Российской Федерации. – Калининград, 2014. Електроненресурс. [cited 31.08.2017]. На: http://www.clge.eu/documents/events/154/kupriyanov.pdf

37. Куприянов, Андрей и Виктор Цветков. Применение ГНСС в прикладной геоинформатике. // Образовательные ресурсы и технологии, №1, 2016, с. 135–144.

38. Лагутина, Е.К.Геодезическое применение технологий ГНСС. Електронен ресурс. [cited 31.08.2017]. Достъпно на: http://lib.ssga.ru/fulltext/UMK/120101/7%20%D1%81%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D1%81%D1%82%D1%80/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B5%20%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%20%D1%82%D0%B5%D1%85%D0%BD%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D0%B9%20%D0%93%D0%9D%D0%A1%D0%A1/120101%20%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%20%20%D0%93%D0%9D%D0%A1%D0%A1%202011.pptx

39. Маждраков, Методи и Илинка Иванова. Геодезия: Обща геодезия . Учебник за студентите по специалността Геодезия. – Шумен: УИ“Епископ Константин Преславски“, 2014. – 332 с.

40. Медведев,В.В.,Олейникова С.А.,Конурбаева Г.У. Геодезия в агробизнесе XXI века. Електронно издание. [cited 31.08.2017]. Достъпно на: http://knau.kg/ru/2015_1/2015_4

41. Милев, Георги, Момчил Минчев,Георги Димитров и др.Европейската референтна система в България. – София: АИ“Проф. Марин Дринов“, 2006. – 196 с.

42. Милев, Георги, Петър Ковачев,Николай Димитров и др. Използване на GSM за предаване на диференциални поправки между GPS приемници. – София:БАН-ЦЛВГ, 2002. [cited 12.07.2017]. Достъпно на: http://ecad.tu-sofia.bg/et/2002/Statii%202002-IV/GSM%20Implementation%20for%20Transmission%20of%20Differential%20Corrections%20Between%20GPS%20Receivers.pdf

43. Минсафин, Г.З. Картографо-геодезическое обеспечение кадастра недвижимости: Часть2. Кадастровая деятельность. КГУ. Казань 2008. 62 с.

44. Минчев, Момчил, Иван Здравчев, Иван Георгиев. Основи на приложението на GPS в геодезията. – София: УАСГ, 2005. – 178 с.

45. Михаленко, Е.Б., Н.Н. Загрядская, Х.Д. Беляев и др. Инженерная геодезия. Современные методы геодезических измерений с использованием искусственных спутников Земли: учебное пособие. – СПб. : Изд-во Политехн. ун-та, 2009. – 80 с.

46. Першин, И.М, Криштал В.А.,Русак С.Н. Системы с распределенными параметрами: Учебное пособие (второе переработанное) по направлению подготовки « Управление в технических системах» (Магистратура) Часть 5. Современные навигационные системы. – Пятигорск. 2013. – 93 с. Електронно издание. [cited 31.08.2017]. Достъпно на: http://pf.ncfu.ru/data/files/docs/science/training_aids/%D0%A3%D1%87%D0%B5%D0%B1%D0%BD%D0%BE%D0%B5%20%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D0%B5%20%D0%BF%D0%BE%20%D0%BD%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8E%20%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%B3%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BA%D0%B8%20%D0%A3%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%20%D0%B2%20%D1%82%D0%B5%D1%85%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%85%20%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%85%20(%D0%BC%D0%B0%D0%B3%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0).%20%D0%A7%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%8C%205.pdf

47. Петриман, Т.В. и В.И. Талмазан. Основы кадастра недвижимости: курс лекций для студентов по направлению подготовки «Землеустройство и кадастры», профиль «Землеустройство» . Тирасполь, 2016. – 140 с.

48. Петров, Димитър и Пламен Михайлов. Съвременни технически средства и технологии за събиране на геопространствени данни за местността. – Шумен: УИ“Епископ Константин Преславски“, 2014. – 360 с.

49. Рашева-Йорданова, Катя. Геоинформационни системи: Част 1: Теоретични аспекти. – София: Издателство „За буквите – О писменехь“, 2014. – 192 с.

50. Савиных В.П., Цветков В.Я.Геоинформационный анализ данных дистанционного зондирования. - М.: Картгеоцентр - Геодезиздат, 2001. -228 с.

51. Татаринович Б.А. и А.А. Тарин. Информационные технологии обработки файлов протоколов GPS. Електронно издание. [cited 31.08.2017]. Достъпно на: https://cyberleninka.ru/article/n/informatsionnye-tehnologii-obrabotki-faylov-protokolov-gps

52. Фермер.бг. Ролята на прецизното земеделие за бъдещето на селското стопанство: В наши дни малки и големи ферми от цял свят използват технологията. Интернет ресурс. [cited 31.08.2017]. Достъпно на: http://m.fermer.bg/%D1%80%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B7%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%B4%D0%B5%D1%89%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B5%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-news19962.html

53. Шануров, Г.А., Мельников С.Р. Геотроника: учебное пособие. – Москва: МИИГАиК, 2001. – 136 с.