Да се разработят и реализират мерки за устойчиво решаване на проблема с отработеното ядрено гориво от АЕЦ „Козлодуй”.
Мерките за решаването на проблема с отработеното ядрено гориво на АЕЦ Козлодуй не са обект на политиката за регионално развитие, а на националната политика в областта на ядрената енергетиката и не е възможно да се разработват и реализират в рамките на РПР.
Да се разработи система за борба с ерозията, вкисляването и засоляването на почвите, а също и за укрепване на свлачищата по Дунавския бряг.
Разработването на система за борба с ерозията, вкисляването и засоляването на почвите не е обект на Регионалния план за развитие.
По данни на Изпълнителната Агенция по Околна Среда (ИАОС) водоплощната ерозия засяга над 60% от земеделските земи на територията на страната, като площното разпространение на ерозионните процеси през 2009 г. възлиза на 10 395 397 ha. С висок риск от проява на водоплощна ерозия на почвата са 1.7% от територията на страната, а с умерен 9.2%. На територията на Северозападен район най-широко разпространение на процеса е установено в общините в област Ловеч и община Чупрене в област Видин.
По данни на ИАОС по показател среден интензитет на водоплощната ерозия в Северозападен район най-висока стойност е отчетена в община Тетевен – 4.3 t/ha/y, следвана от община Ябланица – 2.9 t/ha/y, община Угърчин – 2.7 t/ha/y, община Чупрене – 2.1 t/ha/y. Най-ниска стойност е отчетена в община Априлци – 2.0 t/ha/y.
По показател загуба на почва в Северозападен район най-висока стойност е отчетена в община Тетевен – 1.6 mln t, следвана от община Троян – 0.7 mln t, община Априлци и община Ябланица – 0.5 mln t. Най-ниска стойност е отчетена в община Угърчин – 0.4 mln t.
Основен фактор за вкисляването на почвите в България е едностранчивото торене с азотни торове.
Данните от наблюденията на РИОСВ-Плевен върху процесите на вкисляване на почвите в обработваемите земи показват, че се очертава трайна тенденция към неутрализиране на обменната киселинност, намаляване на стойностите на обменните форми на алуминий и водород и задържане на степента на наситеност с бази на почвения поглъщателен комплекс. Това се дължи на силното намаляване потреблението на кисели минерални торове.
На територията на РИОСВ-Враца няма данни за засегнати от ерозия площи, както и за проведени противоерозионни мероприятия. Данните от наблюденията от извършения мониторинг свидетелстват за очертаване на трайна тенденция на вкисляване на почвите, в следствие тяхното повърхностно преовлажняване.
По данни на РИОСВ-Монтана, резултата от контролната дейност по отношение опазването на почвите от замърсяване и увреждане е положителен. Производствените дейности също се извършват по начин, който не позволява засоляване, вкисляване и замърсяване на почвите с вредни вещества. Ограниченото ползване на пестициди и торове в земеделието, програмите за екологично земеделие и животновъдство, управлението на оборския тор / като основно изискване за добрите земеделски практики / водят до ефективно опазване на почвите от замърсяване.
Зачeстилите през последните години природни бедствия в следствие на климатични или човешки действия предразполагат към целенасочени усилия в посока на предпазване от наводнения, свлачища, пожари и замърсявания (в т.ч трансгранични замърсявания).
Интегрираният подход за развитие на региона, базиран на стратегията на РПР на СЗР косвено може да допринесе за намаляване на рисковете от ерозия, в резултат на строителни дейности, а изграждането на зелени системи да създаде условия за подобряване на микроклимата.
Програмата за развитие на селските райони ще подкрепи изпълнението на конкретната специфична цел чрез ОС 3 „Качеството на живот в селските райони и разнообразяване на селската икономика”, мярка “Обновяване и развитие на селата”.
Интервенциите по отношение на предотвратяване на риска ще бъдат подкрепени по ОП „Регионално развитие” в рамките на приоритет 1 „Устойчиво и интегрирано градско развитие”, операция 1.4 „Подобряване на физическата среда и превенция на риска” при отчитане на териториалния обхват.
