Годишно счетоводно приключване етапи и счетоводни регистри

Всяка организация на счетоводството зависи от изискванията на нормативните актове, от технологичната и организационна структура на предприятието и лицата заети със счетоводната дейност.

В България са познати три закона за счетоводството:

• 
  Първият закон за счетоводството е приет през 1948 г., а отменен през 1951 г.
  
• 
  Втория закон за счетоводство е в сила от 1 април 1991 г. до края на 2001 г.
  
• 
  Понастоящем има трети закон за счетоводството, приет от Народното събрание и обнародван в Държавен вестник – бр.98 от 16.10.2001 г.
  

Счетоводството следва да се осъществява като се обхваща всички стопански операции в хронологичен и систематичен ред. При създаването и поддържането на счетоводната система на всяко предприятие се изисква да са налице:

- всеобхватно хронологично регистриране на счетоводните операции,

- систематични счетоводни регистри за обобщаване на счетоводната информация , които се откриват в началото на отчетния период и се приключват в неговия край,

-синтетични и аналитични счетоводни регистри с равенство и връзка между тях,

-междинно и годишно приключване на счетоводните регистри и съставяне на оборотна ведомост.

Особено внимание следва да се обърне на годишното счетоводно приключване. В края на годината се прави сводка на отчитаните данни. Сводката е специфичен способ на счетоводството като се използва през различните етапи на счетоводното отчитане. Тя се проявява при разработването на счетоводния баланс. Данните от отделните пера се

обобщават по групи и раздели, но за извършването на сводки е необходимо да се приключат счетоводните сметки. Годишните финансови отчети са едни от най-важните части от счетоводството на всяко предприятие. Тя е и най-голям по обем в Закона за счетоводството. Членовете са групирани в три раздела:

• 
  Съдържание на годишните финансови отчети /ГФО/,
  
• 
  Съставители на годишните финансови отчети,
  
• 
  Публичност на годишните финансови отчети.
  

Изключително важното значение за всяка една уважаваща себе си и развиваща се в положителна насока стопанска организация е годишният финансов отчет, който започва с годишното счетоводно приключване.

Счетоводното приключване може да се разглежда и характеризира като специфичен процес на обобщаване и логическо преобразуване на счетоводната информация от текущото счетоводно отчитане в насока на създаване на обобщена счетоводна информация за целокупната дейност и за резултатите от тази дейност на предприятието за годината. За отчетен период законът приема календарната година. Той започва от 01.01. и приключва на 31.12 на отчетната година. Създадената резултатна счетоводна информация по такъв начин се филтрира съобразно информационните потребности на потребителите и. Тя се обобщава и синтезира в информационни масиви, изградени по икономическа еднородност и управленско предназначение. Тези масиви приемат цифрово отражение и системно изложение в съответни носители на информация.

В условия на пазарното стопанство информацията в годишния счетоводен отчет, показана в парично-стойностен израз, е предназначена за анализ на целокупната дейност на предприятието и за последващ контрол върху тази дейност. С тази

информация се установява и характеризира финансовото състояние на предприятието. По тази причина, макар и с определена условност в прецизността на наименованието годишният счетоводен отчет се нарича финансов отчет. Общи положения за изготвяне и представяне на финансовите отчети, разработени от комитета за международни счетоводни стандарти. Те са възприети и залегнали в нормативни текстове на ЗС у нас. Целта, която се преследва със съставянето и представянето на тези отчети е чрез тях в качеството им на специфични носители да се представя информация за финансовото състоя на дадено предприятие.

Процесът на приключване протича в определени, последователни фази и етапи, които са логически свързани помежду си и са взаимно обусловени. Това налага в предприятието да се извърши цялостна подготовка за правилно и навременно приключване.

За начало на годишното счетоводно приключване, съгласно нормативната уредба, следва да се приеме изтичането на отчетната година. То трябва да приключи в сроковете, определени със Закона за счетоводството. Негов завършек е съставянето и подписването от ръководителя и от главния счетоводител на годишния счетоводен отчет, респективно на неговите съставни елементи. Процесът на приключване протича в определени, последователни фази и етапи, които са логически свързани помежду си и са взаимно обусловени. Това налага в предприятието да се извърши цялостна подготовка за правилно и навременно приключване. Тази подготовка, която започва месец и повече преди края на отчетната година трябва да бъде извършена от лицето на което е поверено воденето на счетоводството на предприятието и което обладава правомощията и отговорностите на главен счетоводител.

1. 
   Главният счетоводител трябва да разработи вътрешния план-график за годишното счетоводно приключване, който трябва да обхване отделните етапи на годишното приключване в срокове, лица и видове отчети. Разработеният план-график трябва да се представи на ръководителя на предприятието и той да бъде утвърден от него.
   

2. 
   След утвърждаване на план-графика, е необходимо да се проведе счетоводен инструктаж на материално-отговорните лица, на счетоводителите и други служители в предприятието, ангажирани с предстоящото годишно счетоводно приключване и да се поставят задачите, които трябва да бъдат изпълнени от всеки.
   
3. 
   Подлежащата на осчетоводяване първична счетоводна документация следва да бъде приведена в пълен порядък и съобразно изискванията на Закона за счетоводството.
   
4. 
   Трябва да се предприемат мерки за пълна съгласуваност в работата като цяло и по отделните етапи на приключването е обработката на счетоводната информация.
   

Следващи етапи също са:

• 
  разпределяне и отнасяне по принадлежност на разходите по икономически елементи, отчетени през годината по сметките от група 60 – разходи по икономически елементи.
  
• 
  Разпределяне и отнасяне по предназначение на разходите за бъдещи отчетни периоди, отчетени като такива през годината по сметка 613 – разходи за бъдещи периоди.
  
• 
  Установяване оборотите по сметка 614-разходи за организация и управление и сметка 615 – разходи за продажба на продукция и разпределението на тези разходи по направление, съобразно с възприетите в предприятието критерии.
  
• 
  Установяване салдата по сметка 303- продукция, сметка 305 – изпратени стоки и предадени работи, сметка 611 – разходи за основна дейност, сметка 612- разходи за спомагателна дейност и сметка 613- разходи за бъдещи периоди, както и на
  

• 
  Обобщаване на разходите за дейността и калкулиране физическа себестойност на продукцията, работите и услугите.
  
• 
  Заприходяване на продукцията по фактическата и себестойност, внасяне на необходимите корективи при това заприходяване в случаите, когато текущото е извършено по ориентировъчна себестойност.
  

• 
  Приключване на сметките от група 62 – финансови разходи, 69 – извънредни разходи, 72- финансови проходи и 76 – извънредни приходи, отнасяне на тези разходи по сметка 123 – печалба или загуба за текущата година. Установяването на размера на печалбата или загубата за отчетната година от продажби на продукция, работа, услуги и други. Влиянието върху нея на финансовите и извънредните приходи и на финансовите и извънредните разходи на предприятието.
  

Съставя се отчет за приходите и разходите за отчетната година.

Съгласно нашето законодателство всяко предприятие съставя и Декларация за данъчно облагане на печалбата и за други вноски от печалбата.

Осчетоводяване на разликите за довнасяне на данък върху печалбата на предприятието, установени в Декларация за данъчно облагане на печалбата.

Съставяне на окончателна оборотна ведомост, в която да намерят отражение промените, настъпили вследствие на счетоводните записвания по окончателното разпределение на печалбата.

Следващ етап от годишното счетоводно приключване е съставянето на годишният финансов отчет. Той се съставя съгласно стандартите определени от Министерството на финансите и Националния статистически институт.

Съдържанието на годишния счетоводен отчет съобразно чл.40 от ЗС това са:

• 
  Счетоводен баланс
  
• 
  Отчет за приходите и разходите
  
• 
  Паричните потоци
  
• 
  Собствен капитал.
  

Счетоводният баланс включва балансова и зад балансова част и се съставя в двустранна или едностранна форма, определена в счетоводните стандарти. Тя съдържа информация по раздели и групи:

Активи в следните раздели:

• 
  дълготрайни активи, групирани като материални, нематериални, финансови, репутация, разходи за бъдещи периоди
  
• 
  краткотрайни активи, групирани като материални запаси, краткосрочни вземания, краткосрочни финансови активи, парични средства и разходи за бъдещи периоди.
  

• 
  основен в това число не внесен капитал, премии от емисия, резерв от последващи оценки на активите и пасивите, целеви резерви, финансов резултат.
  

• 
  Дългосрочни пасиви, групирани като дългосрочни задължения, приходи за бъдещи периоди и финансирания
  
• 
  Краткосрочни пасиви, групирани като краткосрочни задължения, приходи за бъдещи периоди и финансирания.
  

Зад балансовата част съдържа условни активи и условни пасиви, признати и оценени съгласно счетоводните стандарти.

Отчетът за приходите и разходите се съставя в двустранна или едностранна форма, определена в съответствие със счетоводните стандарти и съдържа информация за

• 
  Приходи от обичайната дейност, групирани като нетни проходи от продажби, проходи от финансирания, финансови приходи, загуба от обичайната дейност, извънредни приходи, счетоводна загуба
  
• 
  Разходи за обичайната дейност, групирани като разходи по икономически елементи, суми с корективен характер и финансови разходи: печалба от обичайната дейност, извънредни разходи, счетоводна печалба, разходи за данъци.
  

Отчетът за паричните потоци включва паричните потоци при постъпления и от плащания за основната дейност, инвестиционната дейност и финансовата дейност на предприятието и се съставя в съответствие с – НСС 5.

Отчетът за собствения капитал включва измененията- увеличенията и намаленията в собствения капитал в резултат на осъществяваната дейност, преоценките, операциите със собствениците и други и се съставя в съответствие нашето законодателство.

Съдържанието и формата на счетоводния баланс, на отчета за приходите и разходите, на отчета за паричните потоци и на отчета за собствения капитал на предприятията, осъществяващи специализирани дейности като банки, застрахователи и други, на бюджетните предприятия, на предприятията с нестопанска цел и на предприятията в ликвидация се определят от счетоводни стандарти.

За предприятията, които са контролирани от държавата или общините или са подпомагани от тях чрез субсидии, преференциални заеми, държавни гаранции и други форми на държавна помощ, министърът на финансите може да изисква от тях представянето на допълнителни отчети и информация в определени от него форма, съдържание, срокове и ред на изготвяне и представяне.

Финансовият отчет на предприятията, чийто годишен оборот не надхвърля 50 хил. лв. се състои само от отчет за приходите и разходите и счетоводен баланс. Те могат да прилагат едностранно или двустранно счетоводно записване.

Предприятията, чиито годишни финансови отчети подлежат на задължителен независим финансов одит, съставят и отчет за управлението, който включва:

• 
  Достоверно изложение за развитието на дейността и за състоянието на предприятието
  
• 
  Важни събития, настъпили след годишното счетоводно приключване
  
• 
  Предвижданото развитие на предприятието
  
• 
  Движение на акциите
  
• 
  Друга информация по преценка на предприятието.
  

Отчетните данни за активите, пасивите, приходите, разходите и операциите на всички бюджетни предприятия се консолидират в Министерството на финансите въз основа на представени оборотни ведомости и друга информация от бюджетните предприятия при условия и по ред, определени от министъра на финансите.

Също така ГФО подлежи на публичност за прозрачност за дейността на всяко едно предприятие, това се осъществява като публикуване в икономическо издание, собствено издание или Интернет, а също така в Търговския регистър до 30 юни на следваща година.

Управлението на стопанските субекти се нуждае от събрана, интегрирана счетоводна информация за научно обосновани управленски решения. Информацията в Годишния финансов отчет във все по-голяма степен ще бъде унифицирана със счетоводната информация на държавите от Европейския съюз.

Неминуемо е да бъде хармонизирано Българското Счетоводно Законодателство с това на Европейския съюз. Ще се запазва условието на ГФО на предприятието да предлага богата информация на наличните активи за резултат от тяхното използване, за финансовото взаимоотношение с държавата и нейните институции, с българските и чуждестранни контрагенти.

Накратко казано актуалността и прозрачността за съставяне на ГФО в нашата страна понастоящем ще продължава да се развива и усъвърщенства. Организацията за разработване на ГФО във всяко предприятие следва да бъде, като се прилагат всички законови стандарти и се спазват стриктно всички етапи на годишното счетоводно приключване.

1. 
   Национален счетоводен стандарт –ННС 5 и ННС 7
   
2. 
   Национален счетоводен стандарт – ННС 1
   
3. 
   Закон за счетоводството- 2001 г.
   
4. 
   Министерство на финансите- www.minfin.bg
   
5. 
   счетоводство на предприятието”-Проф. д-р Марин Димитров