ВКС 1.3. КРИТИЧНИ КОНЦЕНТРАЦИИ НА ВИДОВЕ

ВКС 1.3. КРИТИЧНИ КОНЦЕНТРАЦИИ НА ВИДОВЕ

На територията на стопанството има две пещери – „Марина дупка” и „Дервентска пещера”, където потенциално има прилепи.

Сватбовища на елени:

отд. 134 „б” – 7,2ха отд. 161 – 108,6ха отд.182”д” – 0,2ха

„д” – 8,7ха отд. 162 – 48,7ха

„е” – 11,4ха отд. 163 – 55,7ха

„и” – 8,7ха отд. 164 – 76,1ха

„л” – 6,5ха отд. 165 – 63,4ха

отд. 169 – 76,3ха

отд. 140 „а” – 2,6ха отд. 170 – 37,5ха

„б” – 6,2ха отд. 171 – 106,5ха

„в” – 4,1ха отд. 172 – 45,9ха

„к” – 0,7ха отд. 173 – 44,9ха

„и” – 2,2ха отд. 174 – 53,2ха

„3” – 0,2ха отд. 175 – 101,3ха

ВКС 3. ГОРСКИ ТЕРИТОРИИ, ПРЕДСТАВЛЯВАЩИ РЕДКИ, ЗАСТРАШЕНИ ИЛИ ИЗЧЕЗВАЩИ ЕКОСИСТЕМИ, ИЛИ СЪДЪРЖАЩИ СЕ В ТАКИВА.

За определяне на горите, отговарящи на критериите на ВКС 3, са използвани данни от ЛУП на ДГС Търговище. Извършено е и теренно обследване на идентифицираните за тази консервационна стойност типове екосистеми. Съгласно списъка към Приложение 4 на Националното ръководство за определяне на ГВКС, за територията на ДГС Търговище са идентифицирани 5 типа редки, застрашени или изчезващи екосистеми. Границите на отделните гори, представляващи ВКС 3, не са отбелязани на терена тъй като в повечето случаи съвпадат с границите на насаждението.

Ксеротермофилни гори, развиващи се върху варовити, често плитки почви от типовете лесивирани файоземи (Luvic Phaeozems) и рендзини (Rendzic Leptosols). Основен дървесен вид е обикновеният бук (Fagus sylvatica subsp. sylvatica и Fagus sylvatica subsp. moesiaca). В състава на дървесния етаж участват още Tilia tomentosa, T. cordata, Carpinus betulus и C. orientalis. Храстовият етаж е изграден от Acer campestre, Cornus mas, Fraxinus ornus и Ligustrum vulgare. В тревния етаж участват видове, характерни за термофилните дъбови гори (Brachypodium pinnatum, Lathyrus niger, Mycelis muralis, Physospermum cornubiense). Характерен белег е и участието на видове от сем. Orchidaceaе (Cephalanthera spp., Dactylorhiza cordigera, Epipactis spp., Neottia nidus-avis, Orchis pallens).

Този тип гори са включени в Червена книга на България том. ІІІ Местообитания с категория “почти застрашено местообитание”.

На територията на ДГС Търговище местообитанието е установено в отдели: 39 л, 45 г, 54 ж, 55 в, 70 г, е, 79 б, 103 л, м, 104 г, е, к, н, о, 109 и, 111 б, 112 д, и, м, 113 а, в, 121 б, 157 у, 158 в, г, д, 160 г, 161 в, 170 г, 220 ж, 228 а, г, 229 а, д, 233 а, 239 г, 240 а, в, 241 г, з, 242 а, б, 243 е, 245 а, б, 247 г, 248 е, 249 б, в, 250 ж, к, 251 е, 252 к, м, п, с, х, 256 а, 258 в.

ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА СТОПАНИСВАНЕ

За да бъдат запазени се препоръчва в тези гори да не се провеждат стопански дейности. Допускат единствено санитарни сечи с интезивност до 10%.

Чисти и смесени широколистни гори с основен едификатор обикновен бук (Fagus sylvatica subsp. sylvatica и Fagus sylvatica subsp. moesiaca). Срещат се предимно в предпланините, ниските планини и долните части на високите планини в диапазона от 100 до 1000 (1300) m надм. вис. при условия на умерено-континентален и преходно-континентален климат. Заемат главно сенчести изложения и участъци в доловете с относително по-висока въздушна и почвена влажност. Почвите са кафяви горски (Cambisols) и по-рядко канелени горски (Chromic Cambisols) и рендзини (Rendzic Leptosols). Мизийските букови гори се отличават с термофилен характер, подчертан чрез присъствието на видове от съседно разположените дъбови, липови, габърови и др. широколистни гори. В горната част от вертикалния си диапазон на разпространение, мизийският бук формира смесени гори с участие най-вече на обикновен габър (Carpinus betulus) и обикновен горун (Quercus dalechampii). В по-ниските участъци съедификатори са предимно дървесни видове сюжен произход и разпространение - Acer hyrcanum, Corylus colurna, Ostrya carpinifolia, Quercus cerris, Q. frainetto, Sorbus torminalis и Tilia tomentosa. Храстов етаж обикновено не е формиран. По-често се срещат единични храсти от Cornus mas, Crataegus monogyna, Rosa arvensis, Rubus hirtus, Ruscus aculeatus, R. hypoglossum. Общото покритие на тревния етаж варира в широки граници в зависимост от покритието на дърветата и се характеризира с мозаична структура. Най-често се формират микрогрупировки с преобладаване на следните видове: Aremonia agrimonoides, Dentaria bulbifera, Euphorbia amygdaloides, Galium odoratum, Luzula forsteri, Melica uniflora и Sanicula europaea. Други видове с висока срещаемост са Dryopteris filix-mas, Hedera helix, Lamiastrum galeobdolon, Melissa officinalis, Mycelis muralis, Piptatherum virescens, Polygonatum latifolium, P. odoratum, Potentilla micrantha, Sanicula europaea, Tamus communis, Viola odorata, V. reichenbachiana и V. riviniana. Присъствието на Glechoma hederacea, Arum maculatum, Geum urbanum, Helleborus odorus, Lathyrus niger иPhysospermum cornubiense е указателно за термофилния характер на този тип букови гори. Характерен е и пролетният синузий от Arum maculatum, Geum urbanum, Glechoma hederacea, Helleborus odorus, Lathyrus niger, Physospermum cornubiense и др.

Този тип гори са включени в Червена книга на България том. ІІІ Местообитания с категория “почти застрашено местообитание”.

На територията на ДГС Търговище местообитанието е установено в отдели: 148 д, 149 е, 150 б, в, д, ж, и, 151 а, б, в, 165 а, б, в, 167 ж, 168 а, 171 ж.

ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА СТОПАНИСВАНЕ

При извеждане на възобновителни мероприятия е необходимо да се премине от краткосрочно-постепенни към дългосрочно постепенни сечи – неравномерно-постепенна и групово-постепенна. Възобновителният период е между 40 и 60 години, като интезивността на отделните намеси е в рамките на 20-25%. Не се маркират за сеч дървета с хралупи, а също и т.нар „дървета баби“. Оставят се ‚острови на стара гора“ с площ 10%. Насаждения, в които е приложена краткосрочно-постепенна сеч и склопеността е 0,3-0,4 окончателната фаза не се извежда. При извеждане на отгледните мероприятия се прилага върхов или комбиниран с върхов уклон метод, при което се толерират и единично срещащи се дървесни видове. Препоръчва се прилагането на концепция за природосъобразно производство на висококачествена дървесина.

Това местообитание е представено от монодоминантни церови гори върху льосови възвишения на северните части на Дунавската равнина и Лудогорието, от 100 до около 400 m надм. вис. Церовите гори заемат билната, заравнена част на тези хълмове или склоновете предимно с южно, югозападно и югоизточно изложение. Обикновено по източните и северните склонове те прехождат в ценози на сребролистна липа (Tilia tomentosa), а в Лудогорието - и на обикновен габър (Carpinus betulus) и планински ясен (Fraxinus excelsior). На най-ерозираните места, тези гори преминават в гори и храсталаци на келяв габър (Carpinus orientalis). Льосовите седименти, върху които се развиват съобществата на цера, са предимно глинести, което се отразява на почвената покривка, която също е по-тежка и глинеста в сравнение с местата, където се срещат термофилните смесени церово-благунови гори. Почвите са основно черноземи (Chernozems) и файоземи (Phaeozems), а по-рядко - лесивирани (Luvisols). Те са сравнително богати и дълбоки, но са сухи, като засушаването се задълбочава през летните месеци. В този район климатът се отличава с изразена континенталност - големи температурни годишни амплитуди, лятно засушаване и сравнително малка годишна сума на валежите (между 500 и 600 mm).

Лесостепните церови гори са били подложени на дългогодишно и силно антропогенно влияние - сечи, паша на селскостопански животни, опожаряване. Често (особено в Дунавската равнина и по-ограничено в Лудогорието) те имат много трудно възобновяване, а увеличаването на участието на някои храстови като смрадликата и житни треви, правят това възобновяване невъзможно. На много места тези гори са заменени от производни дървесни, храстови и тревни ценози - например на Bothriochloa ischaemum(= Dichanthium ischaemum), Carpinus orientalis, Chrysopogon gryllus, Fraxinus ornus.

Този тип гори са включени в Червена книга на България том. ІІІ Местообитания с категория “застрашено местообитание”.

На територията на ДГС Търговище местообитанието е установено в отдели: 1 а, 2 е, ж, з, 3 з, и, 4 а, в, г, 5 д, 7 з, 11 в, 12 б, ж, 13 у, 17 о, 24 л.

ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА СТОПАНИСВАНЕ

Това са устойчиви за условията горски формации, които са в съответствие с условията на средата. При тяхното стопанисване е необходимо да се прилагат лесовъдски системи, които да осигурят тяхното структурно и видово разнообразие, както и разнообразието от фази на развитие. Основна цел на стопанисването на издънковите гори, трябва да бъде тяхното превръщане в семенни. Приоритет трябва да имат сечите с дълъг възобновителен период, а именно групово-постепенната и неравномерно-постепенната. Те ще спомогнат за формиране на неравномерна пространствена структура, осигуряваща по-голямо разнообразие от местообитания и ще спомогнат за запазването на дендрологичното разнообразие. Препоръчително е да се ограничи прилагане на краткосрочни постепенни сечи на големи територии, тъй като това води до формиране на едновъзрастни млади насаждения с хомогенна структура. Да не се извършват голи сечи. Отгледните мероприятия в стопанисваните млади насаждения трябва да се извършват навреме за да се подобри тяхната устойчивостта и качествените им параметри. Да се ограничи пашата на домашни животни в насажденията.

При възникване на едроплощни природни нарушения /ветровали, каламитети и пожари/ е препоръчително част от засегнатата площ да не се залесява, а да се остави на естествената сукцесия. Това ще допринесе за повишаване на структурното и видовото разнообразие на територията.

При планирането и извеждането на лесовъдските мероприятия да се осигури пространственото представяне на различните сукцесионни фази и етапи в развитието на дъбовите съобщества. Особено внимание трябва да се обърне за запазването на насаждения, които са достигнали “фаза на старост” (old growth forests).

Да се осигури запазването на ключови елементи на биоразнообразието – мъртва дървесина, острови на старостта, дървета с хралупи и т.н.

Забрана за намаляването на площа на насажденията с цел инфраструктурни и други проекти.

Гори с ясно изразено доминиране на сребролистна липа (Tilia tomentosa), възникнали предимно вторично на мястото на дъбови гори. Освен основният вид, в дървесния етаж участват Acer campestre, Fraxinus ornus, Quercus cerris, Q. robur, Quercus frainetto, Q. petraea agg., Acer platanoides, A. pseudoplatanus, A. tataricum, Sambucus nigra, Sorbus torminalis, Tilia cordata. В липовите гори няма развит храстов етаж. В някои съобщества сравнително често се среща Staphylea pinnata, Други храстови видове, които участват в състава на липовите гори, са Berberis vulgaris, Cornus mas, C. sanguinea, Corylus avellana,Crataegus monogyna, Ligustrum vulgare, Viburnum lantana. Тревната покривка е с ниско покритие, като по-често се срещат Arum maculatum, Buglossoides purpurocoerulea, Dactylis glomerata, Hedera helix, Geum urbanum, Melica uniflora, Melittis melissophyllum, Ruscus aculeatus, Ruscus hypoglossum, Asperula taurina, Carex pilosa, Cephalanthera damassonium, Lilium martagon, Limodorum abortivum, Platanthera chlorantha, Stellaria holostea и др. Характерно е масовото развитие на пролетни ефемероиди (Anemone ranunculoides, Convallaria majalis, Corydalis bulbosa, C. solida, Ranunculus ficaria, Gagea minima, Galanthus elwesii, Helleborus odorus, Isopyrum thalictroides, Lamiastrum galeobdolon, Polygonatum latifolium, Pulmonaria officinalis, Scilla bifolia, Viola odorata, V. reichenbachiana), които на места формират кратковременен етаж с покритие до 80 %.

Този тип гори са включени в Червена книга на България том. ІІІ Местообитания с категория “застрашено местообитание”.

На територията на ДГС Търговище местообитанието е установено в отдели: 9 г, 17 п, 76 д, и, 88 м, о, 111 н, о, 147 д, 148 а, 177 а, б, 203 з.

ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА СТОПАНИСВАНЕ

В насажденията в добро състояние се препоръчва да се удължи турнуса на сеч. Лесовъдските мероприятия трябва да подпомагат създаването на смесени насаждения. Необходимо е, отгледните мероприятия да се извършват навреме, за да се подобри устойчивостта и качествените показатели на младите насаждения.

Да се осигури запазването на ключови елементи на биоразнообразието – мъртва дървесина, острови на старостта, дървета с хралупи и т.н.

Строг контрол при събирането на цветовете за стопански цели и недопускане на сечта на клони и цели дървета за тази цел.

Смесени широколистни гори разположени на стръмни и урвести места. Характерни растителни видове са планински ясен (Fraxinus excelsior), обикновен явор (Acer pseudoplatanus), дребнолистна липа (Tilia cordata) и едролистна липа (Tilia platyphyllos).

Местообитанието е представено от сенчести и влажни смесени първични или вторични широколистни гори с разнообразен дървесен състав и задължително участие на Acer spp., Tilia spp. и Fraxinus spp. Тези гори заемат най-често стръмни и отвесни скални склонове, сипеи или неравни колувиални наноси, по-често на варовик. Тревният етаж е представен от видове, характерни за буковите гори. Те са се запазили на местата където доминирането на бука е било невъзможно. Флористичният състав е разнообразен, но с най-висока срещаемост са следните видове: Allium ursinum, Dryopteris spp., Galium aparine, Geranium robertianum, Geum urbanum, Mercurialis perennis, Phyllitis scolopendrium, Polystichum setiferum, Urtica dioica и др.

Този тип гори са включени в Червена книга на България том. ІІІ Местообитания с категория “застрашено местообитание”.

На територията на ДГС Търговище местообитанието е установено в отдели: 42 г, 43 е, ж, 87 ж, з, л, 88 м, 220 а, 221 а, д.

ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА СТОПАНИСВАНЕ

Тъй като част от смесените широколистни гори растат на непродуктивни терени се изисква за всяко конкретно насаждение да се направи оценка за ползата от поставяне на производствени цели. При стопанисването им е необходимо да се прилагат лесовъдски системи, които да осигурят тяхното структурно и видово разнообразие. Приоритет трябва да имат сечите с дълъг възобновителен период, а именно групово-постепенната, неравномерно-постепенната и групово-изборната. Те ще спомогнат за формиране на неравномерна пространствена структура и запазване на дендрологичното разнообразие. Да не се прилагат краткосрочно-постепенни сечи. Да не се извършват голи сечи и реконструкции. Не се препоръчва изкуствено възобновяване, особено с нетипични за района и/или езотични видове. Отгледните мероприятия в стопанисваните млади насаждения трябва да се извършват навреме за да се подобри тяхната устойчивост и качествените им параметри. Да се ограничи пашата на домашни животни в насажденията.

Приоритет при стопанисването на издънковите гори, трябва да бъде тяхното превръщане в семенни.

За да може да достигнат характеристиките на горите във фаза на старост определените насаждения трябва да се оставят на естествената им динамика. В тях се не се допуска лесовъдска намеса и извличане на дървесина, освен в случаите на големи природни нарушения /ветровали и каламитети на площи заемащи над 50% от ГФС/.

ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ НА ВКС 3

Мониторинга на тези ГВКС включва изършване на периодични наблюдения и анализ на състоянието на вида гора, чрез теренни наблюдения и разработване и прилагане на отделна програма за всеки вид гора.

• 
  Програмата за мониторинг трябва да бъде разработена със стандартни оперативни процедури, които да включват ясни индикатори, подходящи за целите на стопанисване. Тя може да се провежда веднъж или повече годишно, ако е необходимо сезонно отчитане, т.е. ако в горскостопанската единица настъпват значими събития само през определени месеци.
  
• 
  При теренната работа да се извършва наблюдение на показатели като жизненост на отделните дървета, структура на насаждението, здравословно състояние, наличие на дегенеративни процеси, честотата, размери и разположение на празните пространства, нивата на фрагментация, базовата територия, наличието на сукцесия и нейната посока и т.н. и/или интерпретация на дистанционно получени данни.
  
• 
  Трябва да се установят заплахите за видовете гори с ВКС 3 и доколко сериозни са те, и да се определят мерките, които трябва да се вземат за намаляването им.
  
• 
  За успешно прилагане на процедурите по мониторинг е необходимо обучение на персонала, участващ в горскостопанските мероприятия, което трябва да запознае всички с ограниченията предизвикани от наличието на ВКС и мерките за неговото опазване.
  
• 
  При извършване на мониторинга може да се окаже, че плановете за управление не отразяват реалното състояние на горите, заплахите и тенденциите. В такъв случай трябва да се потърси съвет от специалисти, които да определят дали има пропуски в плановете и дали досегашния модел на стопанисване е критичен за опазването на вида екосистема. При установяване необходимост от промяна към по-строг режим на стопанисване, териториите с наличие на ВКС 3 могат да бъдат включени в План за действие за опазване на биоразнообразието в рамките на по-голям ландшафтен обект или могат да бъдат включени в защитени територии.