ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА СТОПАНИСВАНЕ

ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ

Многогодишно луковично тревисто растение, геофит. Луковицата е яйцевидноелиптична, дълга около 2 cm и широка 1,5 cm, с червеникаво-кафеникава ципеста обвивка. Листата са 2–3, линейноланцетни до ланцетни, дълги 10–20 cm и широки 0,8–1,6 cm. Цветовете са 1–2(3), светлорозови; околоцветните листчета ланцетни, 2,5 cm дълги и 0,4–0,6 cm широки, външните снабдени в основата си с 2 ушички, дълги около 3 mm. Плодът е яйцевидна кутийка, с късо носче. Цъфти в периода февруари – април, а прлодоноси през април и май. Расте по сухи и каменисти места, върху варовиков субстрат, сред редки дъбови гори и храсталаци в Североизточна България (Шумен, Търговище), Стара планина (Изт. – Сливен), до 1000 m н. в.

Видът е включен в Червена книга на Н.Р. България (Велчев и др. 1984) с категория „застрашен”, в Червена книга на Р. България (Пеев и др.) с категория „критично застрашен” и в ЗБР. Български ендемит.

ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА СТОПАНИСВАНЕ

ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ

Многогодишно тревисто растение с добре развито цилиндрично коренище, гъсто покрито с останки от листа. Цветното стъбло е око 30 cm високо. Приосновните листа са няколко или многобройни, на дълги дръжки, гъсто бяло влакнести. Стъбловите листа са 3, събрани в прешлен. от което излизат няколко листа. Цветовете са еднични. Околоцветникът е съставен от 5-10 бели, отвън влакнести венчелистчета. Плодът е сух сборен, съствен от мнгобройни орехчета. Цъфтежът е през април-май, плодоносенето през юли-септември. Среща се по сухи тревисти каменливи места в храсталаци и в окрайнините на горите, обикновено на варовик.

Видът е включен в Червена книга на Н.Р. България (Велчев и др. 1984) с категория „застрашен”.

ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА СТОПАНИСВАНЕ

ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ

Храст или дърво високо до 8 m, фанерофит. Кората е гладка, сива. Листата са кожести, дълги 4–10 cm и широки 2–5 cm, ланцетни или неправилно ромбични с клиновидна основа, ръбът на петурата е напилен, долната повърхност е влакнеста, горната е грапава и гола. Цветовете са еднополови и двуполови, еднодомни. Двуполовите и женските цветове са единични, а мъжките са събрани в дихазии. Околоцветникът е 5-делен, тичинките са 5, плодникът е продълговат. Плодът е с гладък или слабо набръчкан ендокарп и кафяво-червен екзокарп. Цъфти през пролетта (март-април), а плодовете узряват през есента (септември-октомври). Расте по сухи, скалисти и каменливи места, в гори и храсталаци от цер и келяв габър. Среща се поединично или на групи от 2–3 индивида в Cевероизточна България, Дунавска равнина, Стара планина (Изт.), Родопи (Изт.),Тракийска низина, Тунджанска хълмиста равнина, Странджа, до 450 m н. в.

Видът е включен в Червена книга на Н.Р. България (Велчев и др. 1984) с категория „рядък” и в Червена книга на Р. България (Пеев и др.) с категория „застрашен”. Терциерен реликт.

ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА СТОПАНИСВАНЕ

ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ

Многогодишно тревисто луковично растение, геофит. Луковицата е овално конична, обвита с канеленокафяви люспи, от вътрешната страна влакнести. Стъблото е голо, високо 15–45 cm. Листата са 3, рядко 5, синкавозелени, по ръба вълновидни, с къси хрущялни зъбчета, долните са продълговато-, горните линейноланцетни, по-къси от цветоносния стрък. Околоцветникът е звънесто коничен; околоцветните листчета са почти еднакви, обратнояйцевидни, жълти, рядко червени, без петно. Тичинковите дръжки и прашниците са жълти. Плодът е яйцевидна кутийка. Цъфти април-май, плодоноси юни-юли. Размножава се със семена и вегетативно. Обитава сухи каменисти места на варовита скална основа. Среща се в тревисти съобщества и разредени храсталаци с ограничен брой находищаф в Североизточна България, Стара планина (Изт.), Софийски район, Знеполски район, Тунджанска хълмиста равнина, от 100 до 1000 m н. в.

Видът е включен в Червена книга на Н.Р. България (Влечев и др. 1984) с категория „застрашен”, в Червена книга на Р. България (Пеев и др.) с категория „уязвим”, в ЗБР и в IUCN(V). Български ендемит.

Български сърпец (Serratula bulgarica Acht. et Stoj.)

Многогодишно тревисто растение с добре развит, разклонен корен. Стъблото евисоко 40–100 cm, изправено, влакнесто. Приосновните листа са яйцевидноланцетни, назъбени; стъблените листа са ланцетни, неравноназъбени до целокрайни. Кошничката е единична, с розови до пурпурновиолетови цветове. Външните обвивни листчета имат овални, неравни, ципести придатъци, вътрешните са с целокраен ципест ръб. Плодосемките са с хвърчилка от назъбени власинки. Цъфти от май до юли и плодоноси от юни до август. Насекомоопрашващо се растение. Размножава се със семена. Среща се в състава на тревни съобщества в Североизточна България и Дунавска до 500 m н. в.

Видът е включен в Червена книга на Н.Р. България (Влечев и др. 1984) с категория „рядък”, в Червена книга на Р. България (Пеев и др.) с категория „критично застрашен”, в ЗБР и в IUCN(R). Балкански субендемит.

Животински видове включени в Приложение 1 към Националното ръководство, установени на територията на ДГС „Търговище”

1. 
   Видра (Lutra lutra )
   

На територията на ДГС “Търговище” е рядък вид около някои реки,язовири и микроязовири.

ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ

Опазване на крайречната дървесна растителност по реките в ДГС , вкл. недопускане на мероприятия по така нареченото “прочистване“ и коригиране на речните корита, както и изгребването на инертни материали от реките. На места където е необходимо, да предприемат мерки за възстановяване на крайречната растителност. Опазване на рибните ресурси. При наличие на известни обитаеми леговища да се осигури спокойствие в съответния речен участък, като на не по-малко от 300 м от лeговището не се извеждат никакви мероприятия. Борба с бракониерството, особено на територията на рибовъдни стопанства и язовири под аренда.

ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ

Да се установят броя на наличните размножаващи се семейни групи от вида и да се мониторира числеността им. Могат да се ползват и следите, видровите пътечки и екскременти, като указание за присъствие на вида.

2. 
   Черен щъркел (Ciconia nigra L.)
   

На територията на ДГС”Търговище” видът е установен през гнездовия период в следните отдели: 22, 62, 135, 148, 270, 277.

.

ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ

Опазване чистотата на реките и рибните ресурси. Осигуряване на зони на спокойствие около гнездата и местата за хранене. В отделите, където са установени птици през гнездовия период, да не се извеждат сечи с интензивност над 10% от насаждението,като се отставят старите/над 100 г./ клонести дървета. За идентифицирани гнезда да не се провеждат сечи в радиус от 500 м около гнездото през гнездовия период от 1.02 - 31.08. Извън този период зоната около гнездото в която не се водят сечи е с радиус 250 м. Да не се допуска никаква сеч на естествена крайречна дървесна растителност.

ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ

Необходимо е да се записват всички наблюдения на вида през гнездовия период и да се следи за евентуални концентрации на вида в района по време на миграционния период.

3.Малък креслив орел (Aquila pomarina)

Малочислен гнездещ вид у нас, най-разпространен из равнинните и нископланински широколистни гори в Източна България.Включен в Червената книга на България и в Приложение 1 на Директивата за птиците. Гнезди винаги на дървета ,обикновено в непристъпни долове. Гнездото му е с диаметър над 1 м.Храни се в прилежащите открити местообитания- ниви,пасища и степи. Ловува най-вече на различни дребни гризачи и насекомоядни.Прелетен, долита във втората половина на март и отлита през октомври. Над страната преминава интензивна транзитна миграция,особено по Черноморското крайбрежие.

На територията на ДГС „Търговище” е регистриран през гнездовия период в следните отдели: 12, 20, 44, 62, 163.