Гражданско право



страница32/35
Дата09.09.2016
Размер8.15 Mb.
#8690
1   ...   27   28   29   30   31   32   33   34   35

ccxcviii РЕШЕНИЕ № 10 НА КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД ОТ 6 ОКТОМВРИ 1994 Г. ПО КОНСТИТУЦИОННО ДЕЛО № 4 ОТ 1994 Г. ЗА ТЪЛКУВАНЕ НА § 3, АЛ. 1 ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛ. 5, АЛ. 2 ОТ КОНСТИТУЦИЯТА

Конституционният съд в състав: председател - Асен Манов, и членове: Младен Данаилов, Милчо Костов, Цанко Хаджистойчев, Станислав Димитров, Нено Неновски, Николай Павлов, Теодор Чипев, Милена Жабинска, Любен Корнезов, Пенчо Пенев, при участието на секретар-протоколчика Лидия Здравкова разгледа в закрито заседание на 6 октомври 1994 г. конституционно дело № 4/94 г., докладвано от съдията Пенчо Пенев.



С определение от 5.V.1994 г. по конституционно дело № 4/94 г. Конституционният съд допусна искането на група народни представители за тълкуване на § 3, ал. 1 във връзка с чл. 5, ал. 2 от Конституцията, в смисъл кой орган е компетентен да приложи или да прогласи непосредствено действаща конституционна разпоредба в хипотезата на § 3, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Конституцията.
Съдът допусна и направеното искане за тълкуване на чл. 12, ал. 1 и чл. 44, ал. 1 от Конституцията във връзка с правото на сдружаване, в смисъл кои са конституционнодопустимите предели за това и конституционосъобразно ли е монополизирането на правото на сдружаване в определена сфера на дейност.
По делото бяха конституирани като заинтересувани страни Председателството на Народното събрание, Министерството на вътрешните работи, Комитетът по горите, Българският ловно-рибарски съюз и Националното дружество на свободните ловци. Писмени становища постъпиха от всички страни, с изключение на Председателството на Народното събрание.
Според становището на Министерския съвет Конституционният съд няма правомощия да обявява за противоконституционни разпоредби на заварени закони в хипотезата на § 3 от Конституцията, като за това се позовава на установената вече практика на съда. Счита, че прякото действие на конституционните норми, предвидено в чл. 5, не може да се приложи тогава, когато с атакувания закон, например Закона за ловното стопанство, се създава определен ред, условия, процедура, които просто ако се премахнат или обезсилят, биха създали недопустима празнина в правното регулиране. В такива случаи считат, че единствено възможното разрешение е намесата на законодателя.
Според становището на Министерството на вътрешните работи Конституционният съд също не е компетентен да се произнася и прогласява непосредствено действие на конституционните норми по отношение на завареното законодателство в хипотезите на § 3 от Конституцията. И тук се прави позоваване на съществуващата досега практика на Конституционния съд. Изказва се тезата, че щом Народното събрание не е отменило един заварен закон или разпоредби в него в указания в § 3 срок, то мълчаливо е приело, че този закон не е противоконституционен. По отношение на възможния монополизъм в сферата на сдружаването счита, че такъв е недопустим за сдруженията със стопанска цел и затова има създадено надлежно законодателство - Търговският закон и Законът за защита на конкуренцията.
В становището си Съюзът на ловците и риболовците приема, че в сфера, каквато представлява опазването на дивеча и ловуването, е нужно силно държавно регулиране. Не се счита за противоконституционно в тази сфера да бъде призната от закона само една организация (сдружение), а възлагането и на известни държавни функции се приема като необходимост, продиктувана от икономическа и екологическа целесъобразност. Конституционният съд не е компетентен за обявяване противоконституционността на заварени закони, като това трябва да стане от Народното събрание с приемане на ново законодателство. Това е становището и на Комитета по горите.
В становището на Независимото дружество на свободните ловци се поддържа, че чрез Закона за ловното стопанство се създава монополизъм в сдружаването в сферата на упражняването на ловните и риболовните спортове и грижата за възпроизводство на околната сред - нещо, което противоречи на конституционните принципи за свобода на сдружаването, прогласени в чл. 12 и 44 от Конституцията. Считат за противоконституционно възлагането на държавни функции по отношение на сдружения, създадени и действащи при условията на новата Конституция.
Съдът, след преценка на доводите, изтъкнати в становищата на заинтересуваните страни, и представените по делото писмени доказателства - протоколи от заседанията на Народното събрание, както и протоколи от заседанията на Конституционната комисия, а също и представените от страните писмени доказателства, приема следното:

I.


Относно тълкуването на § 3, ал. 1 във връзка с чл. 5, ал. 2 от Конституцията
Тълкуването на § 3, ал. 1 във връзка с чл. 5, ал. 2 е допуснато от Конституционния съд, като за основна тълкувателна задача е определена тази да се отговори на въпроса: кой орган е компетентен да приложи или прогласи непосредственото действие на конституционните разпоредби в хипотезите на приложимост на завареното от Конституцията законодателство.
От изясняване преди всичко се нуждае понятието "непосредствено действие", съдържащо се в чл. 5, ал. 2 от Конституцията ("разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие").
Непосредственото действие на конституционните норми е основен белег, който характеризира Конституцията като върховен нормативен акт и който полага основите на системата на действащото право в Република България. Непосредственото действие е вътрешно присъщо на всеки нормативен акт, включително и на такъв, заемащ върховно положение в йерархията на нормативните актове. Без съмнение то съществува и се проявява и по отношение на Конституцията, независимо дали ще бъде нормативно прогласено или не. В този смисъл чл. 5, ал. 2 има значение само да подчертае нещо, което обективно е налице. Явно в близката история трябва да търсим причините, накарали конституционният законодател изрично да напомни, че Конституцията не е пожелание, а действащо право.
Непосредственото действие означава, че не е необходимо да има опосредстващ елемент или звено от правно-техническа гледна точка, за да се прояви то. Непосредственото действие прави от Конституцията живо, приложимо право.
Тясно свързан с непосредственото действие е въпросът за правната характеристика и същност на конституционните норми в зависимост от тяхното съдържание. Някои от тях регулират пряка конституционна материя (форма на управление, функции и устройство на основните държавни органи, осъществяващи принципа за разделение на властите, основните права и свободи на гражданите), други прогласяват бъдещо законово регулиране и дават основните му насоки, трети установяват конституционни принципи. Макар да са различни по своето съдържание, всички те имат едно общо качество и това е непосредственото им действие. Това непосредствено действие се проявява по различен начин в зависимост от конкретното съдържание на всяка конституционна норма.
В § 3, ал. 1 е предвидено, че разпоредбите на заварените закони се прилагат, ако не противоречат на Конституцията. Макар никъде в текста да не е споменат изразът "непосредствено действие", всъщност правилото на § 3, ал. 1 е резултат именно от възможното проявление на тази основна характеристика на конституционните норми. Да се реши фиксираният в § 3 проблем всъщност означава да се приложи непосредственото действие на конституционните норми спрямо конкретен заварен от Конституцията нормативен акт.
Основен в материята е въпросът кой и в каква степен може да прави тази преценка - запазва ли се валидността и приложимостта на заварения закон или се проявява директното непосредствено отменително действие на конституционните норми.
От казаното дотук може да се направи изводът, че Конституцията подлежи на прилагане както всеки друг нормативен акт. Проблемът за конституционосъобразността на завареното законодателство, който всъщност е частен проблем за прилагане на непосредственото действие на конституционните норми, е разрешим по принцип от компетентните за всеки конкретен случай правоприлагащи органи (съдебни, административни и др.). Това може да стане по повод на защита на конституционно прогласени права и свободи, по повод на защита на други имуществени или неимуществени права и законни интереси, по повод на реализиране на компетенции от страна на държавни и административни органи.
Позоваването на Конституцията в един спор в областта на гражданското, наказателното, административното или някакъв друг клон на правото не изисква специален процесуален ред за разрешаването му. Защитата на правото, при което ще се приложи непосредственото действие на съответните конституционни норми, ще се осъществи по реда на Гражданско-процесуалния кодекс, Наказателно-процесуалния кодекс или Закона за административното производство, т.е. ще се реализира по действащия процесуален ред. Решението по такъв спор няма да има общозадължителна сила, а ще породи действие само за конкретния случай. Инстанционната проверка на правилността му ще се осъществи на общо основание по реда на действащото процесуално законодателство. Това отличава решението на правоприлагащия орган от решение на Конституционния съд, което по силата на чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционния съд е задължително за всички държавни органи, юридически лица и граждани.

II.


Тълкуване на чл. 12, ал. 1 и чл. 44 от Конституцията относно конституционнодопустимите предели за сдружаване и конституционосъобразността на монополизиране на правото на сдружаване
Правото на сдружаване е основно право на личността. Свободното му осъществяване е една от най-важните характеристики на правовата държава. Правото на сдружаване съчетава либералната идея за свободата на индивида с колективистичната идея за обединяване усилията на повече хора за постигане на определени цели. Самото упражняване на правото на сдружаване е израз и изява на свободна воля и свободен избор.
Всички модерни конституции и международни актове за защита на човешките права отделят подобаващо място на това право. В нашата конституция основните текстове са чл. 12, ал. 1 и чл. 44. Член 12, ал. 1, според който "сдруженията на гражданите служат за задоволяване и защита на техните интереси", има стойност на конституционен принцип и затова е намерил място в глава първа на Конституцията "Основни начала". Член 44 с всичките свои три алинеи регулира правото на сдружаване като основно право на гражданите и затова мястото му е определено в едноименната глава на Конституцията.
Проблемът за обхвата на правото на сдружаване е несъмнено централен проблем на материята. Практиката познава различни видове сдружения: с идеална цел (образувани по Закона за лицата и семейството), със стопанска цел (по Търговския закон и Закона за задълженията и договорите), със смесен характер - с идеална цел, но и с елементи на извършване на стопанска дейност (със смесен режим на регулиране). Сдруженията с идеална цел могат, според предмета на дейност, да се подразделят на политически (партии), синдикални (организации) и с друга идеална цел (например в сферата на образованието, културата, спорта и др.). Съществуването на чл. 11, ал. 2 и 3, посветен на партиите, както и на чл. 49, посветен на синдикалното сдружаване извън основните текстове на чл. 12, ал. 1 и чл. 44, не означава нищо друго, освен подчертаване на спецификата и важността им като форми на сдружаване. И по отношение на тях обаче ще важи общият режим за сдруженията, например ограниченията, предвидени в чл. 44, ал. 2 от Конституцията.
Когато се говори за конституционнодопустимите предели на проявление на едно право, всъщност реципрочно се поставя въпросът за възможните негови ограничения, за конституционната рамка, в която то може да се упражнява. Веднага трябва да се каже, че тази рамка за правото на сдружаване е твърде широка. У нас съгласно Конституцията могат да се образуват по принцип всякакви сдружения с позволена цел и средства на дейност. Не е необходимо възможността за сдружаване да е предвидена непременно в закон или друг нормативен акт. Гражданите свободно определят предмета на сдружаването и целите, които си поставят. Не е необходимо държавата във всички случаи да дава под някаква форма предварително разрешение за създаване на сдружения. Наред с това, за да бъде спазен балансът между интересите на гражданите, обединени в сдружение, от една страна, и държавата и останалите граждани, от друга страна, Конституцията е предвидила определени ограничения. Съгласно чл. 44, ал. 2 от Конституцията "забраняват се организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите, както и организации, които създават тайни или военизирани структури, или се стремят да постигнат целите си чрез насилие". Ограничения са предвидени и в чл. 11, ал. 2 и 4 относно политическите партии и в чл. 12, ал. 2 относно синдикалните сдружения.
За всяко от тези ограничения би могло да се разсъждава и пише много. Това обаче би ни отклонило от конкретно поставената тълкувателна задача. Видно от направеното искане, групата депутати са мотивирани да поискат тълкуване от Конституционния съд, преди всичко за да получат отговор на два въпроса - допустимо ли е създаването на монополна организация (сдружение) и дали на едно доброволно сдружение на граждани могат да се възлагат и някакви държавни функции. Тези два въпроса ще се обсъждат по-нататък.
Необходимо е преди всичко да се изясни какво значи "монополизиране на дейност от сдружение на граждани". По принцип е недопустимо от конституционна гледна точка да се създава законодателство, което благоприятства конкретно сдружение за сметка на други съществуващи или предстоящи да се образуват сдружения. Такова законодателство би било противоконституционно, защото ще противоречи на чл. 44, ал. 2 от Конституцията. От друга страна, в редица случаи държавата не само има право, но е и длъжна да създава определени ограничения във връзка с правото на сдружаване, за да изпълнява вменени и от Конституцията задължения. Такива са например задълженията и съгласно чл. 15: "Република България осигурява опазването и възпроизводството на околната среда, поддържането и разнообразяването на живата природа и разумното използване на природните богатства и ресурсите на страната."
Със закон държавата би могла да създаде условия за състезателност между различни сдружения, ако е невъзможно или нецелесъобразно упражняването на една и съща дейност да се извършва от повече такива сдружения (така може да се постъпи например при даване на концесии върху монополни за държавата дейности съгласно чл. 18, ал. 5 от Конституцията).
Държавата със закон може да ограничи дейността на някои сдружения. Ограниченията могат да бъдат налагани по съображения за стопанска целесъобразност, могат да бъдат екологически мотивирани и др., във всички случаи обаче те трябва да са конституционосъобразни. Това е възможният допустим предел на всякакви ограничения. Преценката трябва да бъде конкретна.
За опазване на дивеча и околната среда държавата може да ограничи броя не само на сдруженията, занимаващи се с ловни спортове, но и на членския им състав. Това трябва да стане със закон. Сдружението, което ще бъде избрано измежду кандидатстващите, трябва да бъде по принцип отворено за всички граждани, които биха искали да се включат в него, разбира се, при спазване на изискванията, определени със закон.
Относно втория въпрос - дали на гражданско сдружение могат да се възлагат и известни държавни функции, съдът счита, че при определени условия това е възможно. Животът е изключително разнообразен и е твърде схоластично от гледна точка на тълкуване на буквата на Конституцията да се отхвърли такава възможност по принцип. Съществуват редица сфери на дейност, в които това е даже желателно - например опазването и възпроизводството на околната среда, някои сфери от опазването на обществения ред и спокойствие, оказване на помощ на население или територии, попаднали в бедствено положение, и др. Възлагането на държавни функции върху сдруженията на граждани може да става само със закон. Единствено Народното събрание може да прави преценка допустимо и обществено оправдано ли е такова възлагане. На законово ниво трябва да се регулират точно и ясно характерът и обемът на възлаганите функции, както и изискванията към сдруженията, на които те ще се възлагат.
Законовата форма прави възможно атакуване пред Конституционния съд при евентуална противоконституционност. Това създава съществена гаранция за ненакърнимост на конституционно прогласените граждански права и свободи, а също така представлява гаранция срещу възлагането на държавни функции, които по дефиниция могат да бъдат упражнявани само от държавни органи (например функции от военно-охранително естество, в сферата на сигурността, външната политика и др.).
Важно изискване в случаите на възлагане на държавни функции върху сдружения на граждани е стриктно спазване принципа на доброволност, т.е. да е налице демократично взето решение от върховния представителен орган на сдружението (обикновено общото му събрание) за поемане на възлаганите държавни функции.
Водим от изложените съображения, Конституционният съд

РЕШИ:


I

По силата на непосредственото действие на разпоредбите на Конституцията (чл. 5, ал. 2) всеки гражданин и всяко юридическо лице може да се позовава на основния закон в защита на своите права и законни интереси.


Разпоредбите на заварените закони и други нормативни актове по силата на § 3, ал. 1 във връзка с чл. 5, ал. 2 се прилагат само ако не противоречат на Конституцията. Защитата на конституционните права и законните интереси на гражданите и юридическите лица се осъществява по действащия процесуален ред.
Решенията на правоприлагащите органи във връзка с прилагането на непосредствено действащите конституционни норми нямат общозадължителна сила, а пораждат действия само за конкретния случай, като подлежат на предвидения в съответните процесуални закони инстанционен контрол.

II


Съгласно Конституцията на Република България могат да се образуват сдружения на граждани с позволени цели и средства на дейност, като не е необходимо възможността за това да е предвидена непременно в закон или друг нормативен акт.
Гражданите свободно определят предмета на сдружаване при спазване изискванията на чл. 44 от Конституцията, без да е необходимо във всички случаи държавен орган да дава предварително разрешение за това.
Когато държавен и обществен интерес налага, възможно е със закон да бъде ограничен броят или съставът на сдруженията с определен предмет на дейност, като при това предвидените ограничения не трябва да противоречат на Конституцията.
Възможно е възлагане на изпълнението на определени държавни функции на сдружения на граждани. Това може да стане само със закон при спазване на принципа за доброволност.

Становище на съдията Пенчо Пенев



В решението се приема, че стриктно трябва да се спази определението на съда по допустимостта на искането, в което тълкувателната задача е формулирана така: „да се тълкува § 3, ал. 1 във връзка с чл. 5, ал. 2 от Конституцията в смисъл, кой орган е компетентен да приложи или да прогласи непосредствено действуваща конституционна разпоредба в хипотезата на § 3, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Конституцията".
Считам, че в хода на тълкуването Конституционният съд трябваше да констатира, че е невъзможно то да се ограничи тясно в рамките на поставения въпрос. 3а да се отговори и на него, необходимо би било тълкуване на първата и втората алинея на § 3 във връзка с чл. 5, ал. 2, за да се разгледат всички възможни хипотези на непосредствено действие на конституционните разпоредби по отношение на завареното законодателство. Само така биха могли да се очертаят правомощията на правоприлагащите органи и преди всичко на съдилищата по прилагане на непосредствено действуващите конституционни норми, правомощията на Конституционния съд, свързани с прогласяването на определени законови разпоредби за противоконституционни (доколкото това правомощие му бъде признато и по отношение на завареното законодателство), и правомощията на Народното събрание, предвидени в § 3, ал. 2, свързани с отмяната на заварени закони, незасегнати от непосредственото действие на Конституцията.
Делото предоставя рядка възможност за търсене на отговори на редица изключително важни и актуални за конституционното правоприлагане въпроси. Такъв например е въпросът, съществува ли предел за непосредствено действие на Конституцията и какъв е критерият за определянето му (§ 3, ал. 2 намеква за случаи, в които не се прилага непосредственото действие на Конституцията).
Делото представляваше удобен повод да се разгледа още веднъж и въпросът за компетентността на Конституционния съд да се произнася по конституционносъобразността на заварени закони. Както е известно, по този изключително важен въпрос съставът на съда е разделен, а практиката показа, че поне досега Народното събрание не направи почти нищо за осъществяване на възложените му компетенции по § 3, ал. 2. Едно ново обсъждане можеше да доведе до сближаване на позиции, а защо не и до радикална промяна в практиката на съда.
Всичко това би могло да стане, ако Конституционният съд бе разширил тълкувателната задача и бе подложил на тълкуване не само първата, но и втората алинея на § 3. Това считам за процесуално възможно и допустимо - Конституционният съд има правомощието сам да дава точната правна квалификация на направеното искане, включително да формулира тълкувателните въпроси, а що се касае до определението за допустимост, то подлежи на допълване или друга ревизия и след неговото постановяване (вж. чл. 5, ал. 2 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд). В случая не става дума за самосезиране, а за такова уточняване на тълкувателния въпрос, отговарящо напълно на искането и на заявения чрез него практически правен интерес от страна на групата народни представители.
Без да оспорвам решението по делото, считам, че съдът трябваше да квалифицира тълкувателната задача така, че да реши последователно и без противоречие всички въпроси във връзка с непосред


ccxcix Чл. 6. (1) Данъчно задължени лица по реда на този закон са:

1. местните юридически лица;

2. (изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., доп. - ДВ, бр. 105 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г.) местните юридически лица, които не са търговци, когато извършват стопанска дейност или отдават под наем движимо и недвижимо имущество;

3. организациите на бюджетна издръжка, когато извършват стопанска дейност;

4. местните неперсонифицирани дружества;

5. чуждестранните юридически лица, когато осъществяват стопанска дейност в страната, включително и чрез място на стопанска дейност;

6. чуждестранните неперсонифицирани дружества, когато осъществяват стопанска дейност в страната, включително и чрез място на стопанска дейност.

(2) Платци и вносители на данъка са данъчно задължените лица по ал. 1, освен ако законът предвижда друго.




70 Чл. 38. (1) Юридическите лица с нестопанска цел, определени за извършване на общественополезна дейност, разходват имуществото си за:

1. развитието и утвърждаването на духовните ценности, гражданското общество, здравеопазването, образованието, науката, културата, техниката, технологиите или физическата култура;

2. подпомагането на социално слабите, на инвалидите или лицата, нуждаещи се от грижи;

3. подпомагането на социалната интеграция и личностната реализация;

4. защитата на човешките права или на околната среда;

5. други цели, определени със закон.

(2) Чуждестранно юридическо лице с нестопанска цел може да осъществява общественополезна дейност чрез негов клон в страната при условията на този закон.

(3) Юридическите лица с нестопанска цел, определени за извършване на общественополезна дейност, следва да заявят за вписване в централния регистър обстоятелствата по чл. 45, ал. 2.




71 Чл. 3. (3) Юридическите лица с нестопанска цел могат да извършват допълнителна стопанска дейност само ако е свързана с предмета на основната дейност, за която са регистрирани, и като използват прихода за постигане на определените в устава или учредителния акт цели.


72 Чл. 3. (4) Предметът на стопанската дейност се определя в устава или учредителния акт на юридическото лице с нестопанска цел.


73 Чл. 1. (2) Търговци са:

1. търговските дружества;

2. кооперациите с изключение на жилищностроителните кооперации.


74 Чл. 1. (1) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от следните сделки:

1. покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид;

2. (изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) продажба на стоки от собствено производство;

3. (изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) покупка на ценни книги с цел да ги продаде;

4. (изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) търговско представителство и посредничество;

5. (изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) комисионни, спедиционни и превозни сделки;

6. (изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) застрахователни сделки;

7. (изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) банкови и валутни сделки;

8. (изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) менителници, записи на заповед и чекове;

9. (изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) складови сделки;

10. (изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) лицензионни сделки;

11. (нова - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) стоков контрол;

12. (нова - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) сделки с интелектуална собственост;

13. (нова - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни, импресарски или други услуги;

14. (нова - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба;

15. (нова - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) лизинг.

(3) За търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин даже ако дейността му не е посочена в ал. 1.


75 Чл. 14. (4) Относно неплатежоспособността, съответно несъстоятелността, редът за ликвидация и правомощията на ликвидатора се прилагат съответно разпоредбите на Търговския закон.


ccc СДЕЛКИ С ПРЕДПРИЯТИЕ

Чл. 15. (1) Предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения може да бъде прехвърлено чрез сделка, извършена писмено с нотариална заверка на подписите. Отчуждителят е длъжен да уведоми кредиторите и длъжниците за извършеното прехвърляне.

(2) При прехвърляне на предприятие, ако няма друго споразумение с кредиторите, отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника. Кредиторите на търсими задължения са длъжни да се обърнат първо към отчуждителя на предприятието.


ccci Чл. 110. Всички други вещи, включително и енергията, са движими вещи


cccii Чл. 109а. (Нов - ДВ, бр. 33 от 1996 г.) Собственикът на недвижим имот може да иска определяне на границите между своя и съседните имоти.


ccciii Чл. 110. Недвижими вещи са: земята, растенията, сградите и другите постройки и въобще всичко, което по естествен начин или от действието на човека е прикрепено трайно към земята или към постройката.


ccciv Чл. 18. Договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт.


cccv Чл. 78. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 100 от 1997 г.) Който придобие по възмезден начин владението на движима вещ или на ценна книга на приносител на правно основание, макар и от несобственик, но без да знае това, придобива собствеността, освен когато за прехвърлянето на собствеността върху движимата вещ се изисква нотариален акт или нотариална заверка на подписите. Това правило се прилага и за придобиване на други вещни права върху движима вещ.


cccvi Чл. 76. Владелецът или държателят, на когото е отнета чрез насилие или по скрит начин движима или недвижима вещ, може в шестмесечен срок да иска връщането й от лицето, което я е отнело. Това не изключва правото на лицето, което е отнело вещта, да предяви иска по предходния член.


cccvii Чл. 75. Владението на недвижим имот или на вещно право върху такъв имот, включително и върху сервитут, което е продължило непрекъснато повече от шест месеца, може да бъде защищавано срещу всяко нарушение. Искът може да се предяви в шестмесечен срок.


cccviii Чл. 72. При съставяне на дяловете не се допуска разделянето на нивите на части, по-малки от 3 декара, на ливадите на части, по-малки от 2 декара, и на лозята и овощните градини на части, по-малки от 1 декар.


cccix Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 79 от 1996 г.) (1) (Обявен за противоконституционен с РКС 20/96 относно думата "обезщетяване" в чл. 7, ал. 1 - ДВ, бр. 103 от 1996 г.) При разпореждане, делба обезщетяване и оземляване земеделските имоти не могат да се раздробяват на части с размери, по-малки от размерите, определени в чл. 72 от Закона за наследството.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 98 от 1997 г.)

(3) Делба на земеделски имот или разпореждане с реални части от земеделски имот се извършва, ако отделните части могат да се обособят в самостоятелни имоти, отговарящи на размерите по ал. 1 по изработен или одобрен от поземлената комисия проект.

(4) (Изм. - ДВ. бр. 98 от 1997 г.) При извършване на делби, разпоредителни сделки, отчуждаване, промяна на предназначението и оценяване на земеделските земи се прилага скица, изработена или заверена от поземлената комисия.

(5)(Изм. - ДВ, бр. 98 от 1997 г.) Съдиите по вписванията и другите компетентни органи в едномесечен срок са длъжни да известят поземлената комисия за промените в собствеността и предназначението на земите.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 1997 г.) Алинеи 4 и 5 не се прилагат в случаите на чл. 17, ал. 2.




cccx Чл. 98. Принадлежността следва главната вещ, ако не е постановено или уговорено друго.


cccxi Чл. 93. Добивът от вещта, като плодове, прираст от добитък, наем и други такива, принадлежи на собственика й.


cccxii Чл. 92. Собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго.


cccxiii Чл. 455. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Менителницата съдържа:

1. наименованието "менителница" в текста на документа на езика, на който е написан;

2. безусловно нареждане да се плати определена сума пари;

3. името на лицето, което трябва да плати (платец);

4. падеж;

5. място на плащане;

6. името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати (поемател);

7. дата и място на издаването;

8. подпис на издателя.


cccxiv Чл. 237. (Доп. - ДВ, бр. 70 от 1998 г.) Подлежат на принудително изпълнение:

а) (изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г., ДВ, бр. 60 от 1988 г., бр. 93 от 1993 г., доп. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) влезлите в сила решения и определения на съдилищата, осъдителните решения на въззивните съдилища, съдебно-спогодителните протоколи и решенията, по които е допуснато предварително изпълнение, а така също и решенията на арбитражните съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела;

б) решенията на чуждестранните съдилища, на които е допуснато изпълнение от български съд;

в) (изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., доп. - ДВ, бр. 70 от 1998 г.) документите и извлеченията от сметките, с които се установяват вземания на банките Централното управление на Националната здравноосигурителна каса и районните здравноосигурителни каси и държавните учреждения, ако задължението не е изпълнено след писмена покана в 7-дневен срок;

г) постановленията на административните органи, по които допускането на изпълнението е възложено на гражданските съдилища;

д) (доп. - ДВ, бр. 31 от 1989 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) записите на заповед, менителниците и приравнените на тях други ценни книжа на заповед, както и облигации и купони за лихви по тях;

е) нотариалните актове относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване владението на определени вещи;

ж) (Нова - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) спогодби и други договори с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за плащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи, и;

з) (Предишна б. "ж" - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) други документи, въз основа на които законът допуска да се издава изпълнителен лист.

и) (Нова - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) влезлите в сила актове за установяване на публични вземания и на частни държавни и общински вземания, когато изпълнението им става по реда на този кодекс.




cccxv Чл. 78. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 100 от 1997 г.) Който придобие по възмезден начин владението на движима вещ или на ценна книга на приносител на правно основание, макар и от несобственик, но без да знае това, придобива собствеността, освен когато за прехвърлянето на собствеността върху движимата вещ се изисква нотариален акт или нотариална заверка на подписите. Това правило се прилага и за придобиване на други вещни права върху движима вещ.


cccxvi Чл. 317. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) С джиро се прехвърлят всички права по джиросаната ценна книга.

(2) Длъжникът дължи изпълнение само срещу връчване на ценната книга с означение върху нея, че задължението, за което е издадена, е платено.




cccxvii НАЧИНИ НА ОПРЕДЕЛЯНЕ

Чл. 486. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Падежът на менителницата може да бъде:

1. на предявяване;

2. на определен срок след предявяването;

3. на определен срок след издаването;

4. на определен ден.

(2) Менителница, издадена с падежи, определени по друг начин или с последователни падежи, е нищожна.

МЕНИТЕЛНИЦА НА ПРЕДЯВЯВАНЕ

Чл. 487. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Менителницата на предявяване е платима с предявяването й. Тя трябва да се предяви за плащане в срок до една година от издаването й. Издателят може да определи по-къс или по-дълъг срок. Джирантите могат да съкратят сроковете за предявяване.

(2) Ако издателят предпише менителницата на предявяване да не се предяви за плащане преди определен ден, срокът за предявяване тече от този ден.

МЕНИТЕЛНИЦА НА ОПРЕДЕЛЕН СРОК СЛЕД ПРЕДЯВЯВАНЕ

Чл. 488. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Падежът на менителница на определен срок след предявяването се определя от деня на приемането или от деня на протеста.

(2) При липса на протест се смята, че приемането без посочване на дата е направено от платеца в последния ден на срока за предявяването за приемане.

ТЪЛКУВАНЕ НА СРОКОВЕТЕ

Чл. 489. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Падежът на менителница, платима един или няколко месеца след издаването или след предявяването, е на съответния ден на месеца, когато плащането трябва да се извърши. Ако в месеца няма съответен ден, падежът е в последния му ден.

(2) Ако падежът е определен в началото, в средата или в края на месеца, под тези изрази се разбират първият, петнадесетият или последният ден на месеца.

(3) Изразът "половин месец" се разбира като срок от петнадесет дни.

ПРИЛОЖИМ КАЛЕНДАР

Чл. 490. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Ако менителницата е платима в определен ден в място, където календарът е различен от този в мястото на издаването, датата на падежа се определя според календара на мястото на плащането.

(2) Ако менителницата, издадена и платима в места, имащи различен календар, е платима в определен срок след издаването, денят на издаването и падежът се определят по календара на мястото на плащането.

(3) Сроковете за предявяване на менителницата се изчисляват според правилата на ал. 1 и 2.

(4) Алинеи 1, 2 и 3 не се прилагат, ако от уговорка в менителницата или от съдържанието й следва друго.




cccxviii Чл. 317. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) С джиро се прехвърлят всички права по джиросаната ценна книга.

(2) Длъжникът дължи изпълнение само срещу връчване на ценната книга с означение върху нея, че задължението, за което е издадена, е платено.

(3) За формата на джирото, за легитимирането на владелеца и проверката на легитимирането, както и за задължението на владелеца да предаде ценната книга, се прилагат съответно разпоредбите за менителницата.


cccxix Чл. 240. С договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.

Заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено. Това разпореждане не се отнася до банките.

При заема се прилага чл. 247.

Ако не е уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата.




cccxx Чл. 64. Когато се дължи вещ, определена само по своя род, длъжникът трябва да даде вещ поне от средно качество.


cccxxi Чл. 81. Обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност.


cccxxii НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТ

Чл. 608. (Ал. 1 отм. - ДВ, бр. 70 от 1998 г.)

(1) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 70 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо и установено по основание във фазата по разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност.

(2) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 70 от 1998 г.) Неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията.




cccxxiii Чл. 29. (1) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 1999 г.) Официалният валутен курс на лева към германската марка е 1 лев за 1 германска марка.


cccxxiv Чл. 240. С договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.

Заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено. Това разпореждане не се отнася до банките.

При заема се прилага чл. 247.

Ако не е уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата.




cccxxv Чл. 294. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Между търговци лихва се дължи, освен ако е уговорено друго.

(2) Лихва върху лихва се дължи само ако е уговорена.




cccxxvi Чл. 3. (1) Обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, като:

1. литературни произведения, включително произведения на научната и техническата литература, на публицистиката и компютърни програми;

2. музикални произведения;

3. сценични произведения - драматични, музикално-драматични, пантомимични, хореографски и други;

4. филми и други аудио-визуални произведения;

5. произведения на изобразителното изкуство, включително произведения на приложното изкуство, дизайна и народните художествени занаяти;

6. произведения на архитектурата;

7. фотографски произведения и произведения, създадени по начин, аналогичен на фотографския;

8. проекти, карти, схеми, планове и други, отнасящи се до архитектурата, териториалното устройство, географията, топографията, музейното дело и която и да е област на науката и техниката;

9. графично оформление на печатно издание.

(2) Обект на авторското право са също:

1. преводи и преработки на съществуващи произведения и фолклорни творби;

2. аранжименти на музикални произведения и на фолклорни творби;

3. периодични издания, енциклопедии, сборници, антологии, библиографии, бази данни и други подобни, които включват две или повече произведения или материали.

(3) Обект на авторското право може да бъде и част от произведение по ал. 1 и 2, както и подготвителните скици, планове и други подобни.


cccxxvii Патентоспособни изобретения

Чл. 6. (1) Патенти се издават за изобретения, които са нови, имат изобретателско равнище и са промишлено приложими.

(2) Не се считат за изобретения:

1. открития, научни теории и идеи;

2. математически методи и формули;

3. резултати от художествено творчество;

4. планове, правила и методи за интелектуална дейност, за игри или за делова дейност;

5. програми за електронноизчислителни машини;

6. представяне на информация.

(3) Предходната алинея се прилага за посочените обекти, доколкото се иска правна закрила за самите тях.




cccxxviii Патентоспособни полезни модели

Чл. 73. (1) Патенти се издават за полезни модели, които са нови и промишлено приложими.

(2) Като полезни модели могат да бъдат защитени обекти с конструктивно-технически особености, отнасящи се до усъвършенстване на конструкцията, формата или пространственото съчетаване на елементите на изделия, инструменти, устройства, апарати или техни части, материали и други с производствено или битово предназначение, които отговарят на изискванията по предходната алинея.


cccxxix Промишлен дизайн

Чл. 3. (1) По смисъла на този закон промишлен дизайн, наричан по-нататък "дизайн", е видимият външен вид на продукт или на част от него, определен от особеностите на формата, линиите, рисунъка, орнаментите, цветовото съчетание или комбинация от тях.




cccxxx Придобиване на право върху дизайн

Чл. 10. (1) Право върху дизайн се придобива чрез регистрацията му в Патентното ведомство, считано от датата на подаване на заявка за регистрация.

(2) Правото върху дизайн е изключително.


cccxxxi Чл. 9. (1) Марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично. Такива знаци могат да бъдат думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, комбинация от цветове, звукови знаци или всякакви комбинации от такива знаци.

(2) Марка е търговска марка, марка за услуги, колективна марка и сертификатна марка.




cccxxxii Чл. 133. Цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма законни основания за предпочитане.


cccxxxiii Чл. 336. (1) Всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че имуществото върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника.

(2) Искът се предявява срещу взискателя и длъжника.

(3) Взискателят отговаря при условията на чл. 45 ЗЗД за вредите, причинени на трети лица, чрез насочване на изпълнението върху имуществото, което им принадлежи.


cccxxxiv ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ЗАСТРАХОВАНОТО ИМУЩЕСТВО

Чл. 401. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Ако застрахованото имущество бъде прехвърлено, правоприемникът встъпва в правата по договора, освен ако е уговорено друго.

(2) Правоприемникът е солидарно задължен за неплатената премия до встъпването.

(3) Застрахователят има право да иска премията от праводателя, докато прехвърлянето не му е съобщено.

(4) Застрахователят и правоприемникът могат да се откажат от договора с предизвестие до другата страна, направено не по-късно от 30 дни от узнаването за прехвърлянето.


cccxxxv Чл. 134. Кредиторът може да упражни имуществените права на длъжника, когато неговото бездействие заплашва удовлетворението на кредитора, освен ако се касае за такива права, упражнението на които зависи от чисто личната преценка на длъжника.

Когато кредиторът предяви иск по предходната алинея, призовава се като страна и длъжникът.

Ако упражнението на правото не се състои в предявяване на иск, кредиторът, за да извърши действието, трябва да бъде овластен от съда по реда за обезпечаване на исковете.


cccxxxvi Чл. 607а. (2) Освен при неплатежоспособност, производство по несъстоятелност се открива и при свръхзадълженост на дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество или командитно дружество с акции.


cccxxxvii Чл. 19. (1) Вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити.


cccxxxviii Чл. 60. (2) Наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на полученото наследство.


cccxxxix Чл. 65. (1) Наследникът, който е приел наследството по опис, управлява наследствените имущества, като е длъжен да полага грижа, каквато полага към собствените си работи. Той не може да отчуждава недвижимите имущества до пет години от приемането, а движимите - до три години освен с разрешение на районния съдия; в противен случай отговаря за задълженията на наследодателя неограничено.

(2) Наследникът дължи на кредиторите и заветниците сметка за управлението.




cccxl Чл. 67. (1) (Попр. - ДВ, бр. 41 от 1949г.) Кредиторите на наследството и заветниците могат в тримесечен срок от приемането му да искат отделяне на имуществото на наследодателя от имуществото на наследника.


cccxli Чл. 15. (1) Предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения може да бъде прехвърлено чрез сделка, извършена писмено с нотариална заверка на подписите. Отчуждителят е длъжен да уведоми кредиторите и длъжниците за извършеното прехвърляне.

(2) При прехвърляне на предприятие, ако няма друго споразумение с кредиторите, отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника. Кредиторите на търсими задължения са длъжни да се обърнат първо към отчуждителя на предприятието.




cccxlii Чл. 339. Изпълнението не може да бъде насочено върху следните вещи на длъжника:

а) вещи за всекидневно употребление на длъжника и на неговото семейство, необходимата храна и топливо, предмети за упражняване на занятието и необходимия работен добитък, посочени в списък, одобрен от Министерския съвет;

б) земите на земеделските стопани до размер на средния тип частно-трудово земеделско стопанство (чл. 36 от Закона за ТПС);

в) жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него. Ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, горницата се продава, ако са налице условията на чл. 39, ал. 2 ЗС;

г) предвидените в други закони вещи и права като неподлежащи на принудително изпълнение.
Чл. 340. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) От постановленията на б. "б" и "в" на предходния член не могат да се ползуват:

а) длъжниците относно вещта, върху която е учредена ипотека, когато взискател е ипотекарният кредитор;

б) длъжниците по задължения за издръжка и за вреди от непозволено увреждане и от финансови начети;

в) длъжниците за случаи, предвидени в други разпоредби.


Чл. 341. (1) (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г. и ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто размер е над минималното месечно трудово възнаграждение, може да се удържа само:

а) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) ако осъденото лице получава до 100 лв. месечно - 1/5 част, ако е без деца, и 1/6, ако е с деца, които то издържа;

б) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) ако осъденото лице получава от 100 до 150 лв. месечно - 1/4 част, ако е без деца, и 1/5, ако е с деца, които то издържа;

в) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) ако осъденото лице получава от 150 до 200 лв. месечно - 1/3 част, ако е без деца, и 1/4, ако е с деца, които то издържа;

г) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) ако осъденото лице получава от 200 до 250 лв. месечно - 1/2 част, ако е без деца, и 1/3, ако е с деца, които то издържа;

д) (Нова - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) ако осъденото лице получава над 250 лв. месечно - във всички случаи - 1/2 част.

(2)(Нова - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Месечното трудово възнаграждение по предходната алинея се определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци.

(3)(Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Посочените по-горе ограничения не се отнасят до задълженията за издръжка. В тия случаи присъдената сума за издръжка се удържа изцяло, а удръжките по ал. 1 за другите задължения на осъдения и за задължения за издръжка за минало време се правят върху остатъка от всичките му доходи.

(4)(Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 28 от 1983 г.; отм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.)

(5)(Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Върху вземания за издръжка не се допуска принудително изпълнение. Върху стипендии се допуска принудително изпълнение само за задължения за издръжка.


Чл. 342. Всеки отказ на длъжника от закрилата по чл. 339 и 341 е недействителен.


cccxliii Чл. 357. С договора за дружество две или повече лица се съгласяват да обединят своята дейност за постигане на една обща стопанска цел.

(Ал. 2, отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.).



Чл. 358. За постигане на общата цел съдружниците могат да уговарят и вноски в пари или в други имоти.

Внесените пари, заместими вещи и вещи, които се унищожават чрез употреба, са обща собственост на съдружниците. Всяка друга вещ се счита внесена за общо ползуване, ако не е уговорено друго.

Относно отговорността на съдружника за недостатъци на внесената вещ и за съдебното отстранение се прилагат съответно правилата на договора за наем на вещи, когато е внесена вещта за ползуване, и правилата на договора за продажба, когато е внесена вещта в собственост.



Чл. 359. Всичко, което е придобито за дружеството, е обща собственост на съдружниците.

Ако не е уговорено друго, дяловете на съдружниците са равни.

Съдружникът може да иска своя дял от общата собственост само при излизане от дружеството или при прекратяването му.




cccxliv Чл. 212. Този, който продава едно наследство изцяло, без да посочи неговите предмети, е длъжен да обезпечи само качеството си на наследник.

Продажбата на наследство трябва да бъде извършена писмено и подписите на договарящите да бъдат нотариално заверени.

Договорът за продажба на наследство, в което има недвижими имоти, може да бъде противопоставен на трети лица само ако е вписан.

Чл. 213. Ако преди продажбата на наследство продавачът е събрал някое вземане или е отчуждил някои предмети, той е длъжен да върне на купувача полученото.

Купувачът е длъжен да върне на продавача това, което последният е платил за задълженията и тежестите на наследството.


cccxlv Чл. 233. Наемателят е длъжен да върне вещта. Той дължи обезщетение за вредите, причинени през време на ползуването от вещта, освен ако докаже, че те се дължат на причина, за която той не отговаря. Той дължи обезщетение и за вредите, причинени от лица от неговото домакинство или от неговите пренаематели. До доказване на противното се предполага, че вещта е била приета в добро състояние.

Наемателят е длъжен да съобщава незабавно на наемодателя за повредите и посегателствата, извършени върху наетата вещ.




cccxlvi Чл. 19. Всяка от страните по предварителния договор може да предяви иск за сключване на окончателния договор. В такъв случай договорът се счита сключен в момента, в който решението влезе в законна сила.


cccxlvii Чл. 68. Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.

Държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя.




cccxlviii Чл. 28. Грешка в предмета е основание за унищожение на договора, когато се отнася до съществени качества на същия. Грешка в лицето е основание за унищожение, когато договорът е сключен с оглед на личността.

Грешка, която се отнася само до пресмятането, не е основание за унищожение, а подлежи на поправяне.

Страната, която иска унищожението, е длъжна да обезщети другата страна за вредите, които й са причинени от сключването на унищожения договор, освен ако докаже, че няма вина за изпадането си в грешка или че другата страна е знаела за грешката.


cccxlix Чл. 60. (1) Наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават.

(2) Наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на полученото наследство.




cccl Чл. 21. Договорът поражда действия между страните, а спрямо трети лица - само в предвидените в закона случаи.


cccli Чл. 134. Кредиторът може да упражни имуществените права на длъжника, когато неговото бездействие заплашва удовлетворението на кредитора, освен ако се касае за такива права, упражнението на които зависи от чисто личната преценка на длъжника.

Когато кредиторът предяви иск по предходната алинея, призовава се като страна и длъжникът.

Ако упражнението на правото не се състои в предявяване на иск, кредиторът, за да извърши действието, трябва да бъде овластен от съда по реда за обезпечаване на исковете.


ccclii Чл. 78. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 100 от 1997 г.) Който придобие по възмезден начин владението на движима вещ или на ценна книга на приносител на правно основание, макар и от несобственик, но без да знае това, придобива собствеността, освен когато за прехвърлянето на собствеността върху движимата вещ се изисква нотариален акт или нотариална заверка на подписите. Това правило се прилага и за придобиване на други вещни права върху движима вещ.

(Ал. 2, изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) Собственикът на открадната или загубена вещ може да я иска от добросъвестния владелец в тригодишен срок от кражбата или изгубването. Това правило не се прилага, когато владелецът е придобил вещта от държавно или общинско предприятие.




cccliii Чл. 88. Развалянето има обратно действие освен при договорите за продължително или периодично изпълнение. Кредиторът има право на обезщетение за вредите от неизпълнението на договора.

Развалянето на договори, които подлежат на вписване, не засяга правата, придобити от трети лица преди вписване на исковата молба.




cccliv Чл. 163. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) (1) Акционерното дружество се учредява на учредително събрание, на което присъстват всички лица, които записват акции. Учредител може да бъде представляван от пълномощник с изрично пълномощно с нотариална заверка на подписа.

(2) На учредителното събрание се записват акциите.

(3) Учредителното събрание:

1. взема решение за учредяване на дружеството;

2. приема устава;

3. установява размера на разноските по учредяването;

4. избира надзорен съвет, съответно съвет на директорите.

(4) Решенията по ал. 3, т. 1 и 2 се приемат единодушно, като се съставя протокол, за който се прилага чл. 232.

(5) Когато акционерно дружество се учредява от едно лице, се съставя учредителен акт.


ccclv Чл. 98. (1) Разпоредбите относно последиците на развода за личните и имуществените отношения между съпрузите, както и за отношенията между тях и децата се прилагат съответно и при унищожаване на брака. Недобросъвестността при унищожаване на брака има значението на вината при развода.

(2) Заченатите или родените през време на унищожения брак деца се считат за брачни и за тях важи предположението за бащинство по чл. 32.




ccclvi Чл. 190. Ако само част от продадената вещ принадлежи на трето лице или вещта е обременена с права на трето лице, купувачът може да поиска разваляне на продажбата по съдебен ред и обезщетение според предходния член, когато според обстоятелствата трябва да се приеме, че той не би сключил договора, ако знаеше това.

В противен случай купувачът може да иска намаление на цената и обезщетение за вредите.




ccclvii Чл. 92. (2) (Нова - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали нейния размер.


ccclviii Чл. 19. Всяка от страните по предварителния договор може да предяви иск за сключване на окончателния договор. В такъв случай договорът се счита сключен в момента, в който решението влезе в законна сила.


ccclix Чл. 76. Актовете на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети са недействителни, ако тия предмети не се падат в негов дял при делбата.


ccclx Чл. 71. Добросъвестният владелец се ползува от вещта и получава добивите, които тя е дала, до предявяването на иска за връщането й.


ccclxi Чл. 78. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 100 от 1997 г.) Който придобие по възмезден начин владението на движима вещ или на ценна книга на приносител на правно основание, макар и от несобственик, но без да знае това, придобива собствеността, освен когато за прехвърлянето на собствеността върху движимата вещ се изисква нотариален акт или нотариална заверка на подписите. Това правило се прилага и за придобиване на други вещни права върху движима вещ.

(Ал. 2, изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) Собственикът на открадната или загубена вещ може да я иска от добросъвестния владелец в тригодишен срок от кражбата или изгубването. Това правило не се прилага, когато владелецът е придобил вещта от държавно или общинско предприятие.




ccclxii Чл. 225. С договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема.

Дарението на движими имущества трябва да стане в писмена форма с нотариално заверени подписи или чрез предаване, а на ценни книжа - по надлежния начин за прехвърлянето им.




ccclxiii Чл. 33. Унищожението поради крайна нужда не засяга правата, придобити от трети лица преди вписването на исковата молба.


ccclxiv Чл. 135. Кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността.


ccclxv Чл. 227. Дарението може да бъде отменено, когато дареният:

а) умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта;

б) набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена, и

в) отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.

Тия разпоредби не се отнасят до обичайните и възнаградителните дарове.

Искът може да се предяви в едногодишен срок откакто на дарителя са станали известни основанията за отменяване на дарението. До изтичането на този срок искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал преди това.

Предварителният отказ от този иск е нищожен.

Отменението на дарението не засяга правата, които трети лица са придобили върху подарените имоти преди отбелязването на исковата молба, но дареният дължи на дарителя обезщетение за онова, с което се е обогатил.




ccclxvi Чл. 93. Добивът от вещта, като плодове, прираст от добитък, наем и други такива, принадлежи на собственика й.


ccclxvii Чл. 19. Всяка от страните по предварителния договор може да предяви иск за сключване на окончателния договор. В такъв случай договорът се счита сключен в момента, в който решението влезе в законна сила.


ccclxviii Чл. 102. Трето лице може да замести длъжника само с изрично съгласие на кредитора. Заместеният длъжник се освобождава от отговорност към кредитора.

Обезпеченията, дадени от трети лица, се погасяват, ако те не се съгласят тези обезпечения да служат за новия длъжник. Залогът и ипотеката, дадени от първоначалния длъжник, остават в сила.

Новият длъжник може да противопостави на кредитора възраженията, които е имал старият длъжник, произтичащи от прехвърленото правоотношение.


ccclxix Чл. 300. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Когато страните уговорят при настъпване на определени обстоятелства да допълнят договора и при тяхното настъпване не могат да постигнат съгласие, всяка от тях може да поиска от съда той да направи това. При постановяване на решението съдът се съобразява с целта на договора, с останалото му съдържание и с търговския обичай.


ccclxx Чл. 301. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването.


ccclxxi Чл. 307. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Съдът може по искане на една от страните да измени или да прекрати договора изцяло или отчасти, когато са настъпили такива обстоятелства, които страните не са могли и не са били длъжни да предвидят, и запазването на договора противоречи на справедливостта и добросъвестността.


ccclxxii Чл. 113. Недействително е съглашението, с което се скъсяват или удължават установените давностни срокове, както и отказът от давност, преди тя да е изтекла.


ccclxxiii Чл. 84. Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата.

Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.

При задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана.


ccclxxiv Чл. 44. Правилата относно договорите намират съответно приложение към едностранните волеизявления в случаите, в които законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения.


ccclxxv Чл. 368. Публичното обещание за награда за извършване на определена работа, дадено в писмена форма или обявено чрез печата или по друг начин, задължава обещателя да заплати наградата.

Когато работата се извърши от две или повече лица, наградата се разделя между тях съобразно участието им в извършената работа, а ако това не може да се определи, тя се разделя между тях по равно.

Когато по този въпрос не се постигне съгласие между лицата, наградата се дава, след като спорът се реши по съдебен ред.

Когато работата бъде извършена от две или повече лица, независимо едно от друго, наградата се дава на лицето, което първо представи работата, а когато тя се представи от тях едновременно, наградата се разделя по равно.

Чл. 369. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Публичното обещание за награда за най-добро извършване на определена работа (конкурс) задължава да се изплати обещаната награда на лицето, чиято работа е спечелила конкурса.

Решението на въпроса, дали представените работи отговарят на посочените в конкурса условия, както и сравнителното оценяване на работата, се извършва по определения в обявлението начин.

Когато бъде признато, че участвуващите в работата лица еднакво заслужават наградата, тя се разделя по равно между тях.


ccclxxvi Чл. 192. Ако купувачът е знаел по време на продажбата за правата на третите лица, при съдебно отстранение той може да иска само връщане на цената. Това важи и когато продавачът е уговорил да не отговаря за съдебно отстранение.

Съглашението, с което продавачът се освобождава от отговорност няма действие, ако той е премълчал известни нему права на трети лица.




ccclxxvii Чл. 26. Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от законна форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното.


ccclxxviii Чл. 27. Унищожаеми са договорите, сключени от недееспособни или сключени от техен представител без спазване изискванията, установени за тях, както и договорите, сключени при грешка, измама, заплашване или крайна нужда.

Чл. 28. Грешка в предмета е основание за унищожение на договора, когато се отнася до съществени качества на същия. Грешка в лицето е основание за унищожение, когато договорът е сключен с оглед на личността.

Грешка, която се отнася само до пресмятането, не е основание за унищожение, а подлежи на поправяне.

Страната, която иска унищожението, е длъжна да обезщети другата страна за вредите, които й са причинени от сключването на унищожения договор, освен ако докаже, че няма вина за изпадането си в грешка или че другата страна е знаела за грешката.




ccclxxix Чл. 14. Ако след изпращане на приемането някоя от страните умре или изпадне в състояние, което е причина за поставяне под запрещение, договорът се смята сключен.


ccclxxx Чл. 14. Договорът се смята сключен в момента, в който приемането достигне у предложителя.


ccclxxxi Чл. 78. (1) Делбата, в която наследодателят не е включил някой от наследниците с право на запазена част, е недействителна.

(2) Сънаследник, който с делбата е увреден в своята запазена част, може да иска възстановяването й от другите сънаследници. Когато делбата е направена с акт за дарение, тя може да бъде оспорена по реда на чл. 74.




ccclxxxii Чл. 12. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) При воденето на преговори и сключването на договори страните трябва да действуват добросъвестно. В противен случай те дължат обезщетение.


ccclxxxiii Чл. 116. Давността се прекъсва:

а) с признаване на вземането от длъжника;

б) с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство; ако искът или възражението или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната;

в) с предприемане на действия за принудително изпълнение.




ccclxxxiv Чл. 24. При договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени.


ccclxxxv Чл. 24. (1) Нотариалното завещание се извършва от нотариуса в присъствието на двама свидетели.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 104 от 1996 г.) Завещателят изявява устно своята воля на нотариуса, който я записва така, както е изявена, след което прочита завещанието на завещателя в присъствието на свидетелите. Нотариусът отбелязва изпълнението на тия формалности в завещанието, като означава и мястото, и датата на съставянето му. След това завещанието се подписва от завещателя, от свидетелите и от нотариуса. За съставяне на нотариалното завещание нотариусът се ръководи от разпоредбите на чл. 474, ал. 1 и 2 от Гражданския процесуален кодекс.

(3) Ако завещателят не може да се подпише, той трябва да укаже причината за това и нотариусът отбелязва неговото изявление преди прочитането на завещанието.


ccclxxxvi Чл. 135. Кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността.

Знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.

Когато действието е извършено преди възникване на вземането, то е недействително само ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора.

Кредиторите, в чиято полза е обявена недействителността, се удовлетворяват от сумата, получена от публичната продан преди третото лице, тогава когато то участвува в разпределението с вземане, произтичащо от обявяване на недействителността.




ccclxxxvii Чл. 100. Ако прехвърлянето е възмездно, кредиторът отговаря за съществуването на вземането по време на прехвърлянето.

Той не отговаря за платежоспособността на длъжника, освен ако се е задължил за това, и то само до размера на онова, което е получил срещу прехвърленото вземане.




ccclxxxviii Чл. 26. Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от законна форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното.


ccclxxxix Чл. 55. Който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.

Не може да иска връщане онзи, който съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг.




cccxc Чл. 225. Дарението на движими имущества трябва да стане в писмена форма с нотариално заверени подписи или чрез предаване, а на ценни книжа - по надлежния начин за прехвърлянето им.


cccxci Чл. 76. Този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно.


cccxcii Чл. 236. Ако след изтичане на наемния срок използуването на вещта продължи със знанието и без противопоставяне на наемодателя, договорът се счита продължен за неопределен срок.


cccxciii Чл. 16. При договори с продължително изпълнение изменяването или заменяването на общите условия има сила за насрещната страна по заварен договор само ако й е било съобщено и ако тя не е заявила в дадения й писмено достатъчен срок, че го отхвърля.


cccxciv Чл. 298. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Търговецът може да установи отнапред общи условия за сключваните от него сделки. Те стават задължителни за другата страна, когато тя:

2. е търговец и ги е знаела или е била длъжна да ги знае и не ги оспори незабавно.




cccxcv Чл. 299. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Когато страните са предвидили трето лице да определи отделни уговорки, те стават задължителни за страните само ако третото лице ги е определило в съответствие с целта на договора, с останалото му съдържание и с търговския обичай.


cccxcvi Чл. 130. Ако при едно задължение с право на избор не е определено кому е предоставен изборът, той принадлежи на длъжника.

Изборът става неотменяем, когато бъде съобщен на другата страна, а ако е предоставен на трето лице - когато бъде съобщен на двете страни. В случай, че на страната, на която изборът трябва да бъде съобщен, участвуват няколко лица, той става неотменяем, когато се съобщи на едно от тях.




cccxcvii Чл. 295. (1) Когато за действителността на търговската сделка е необходимо разрешение или одобрение от държавен орган, сделката поражда действие с даването му.


cccxcviii Чл. 296. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Ако сделката е сключена при условие да бъде потвърдена от трето лице, тя поражда действие с потвърждаването й.

(2) Страната, задължена да се погрижи за потвърждаването, е длъжна незабавно да уведоми другата страна за резултата.

(3) Ако в срок от три месеца след сключване на сделката другата страна не бъде уведомена за резултата, тя може да се откаже от сделката, когато не е уговорен друг срок.


cccxcix Чл. 26. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства.


cd Чл. 298. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Търговецът може да установи отнапред общи условия за сключваните от него сделки. Те стават задължителни за другата страна, когато тя:

1. заяви писмено, че ги приема;




cdi Чл. 133. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) (1) Свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен ако се касае:

а) за установяване на правни сделки, за действителността на които законът изисква писмен акт;

б) за опровергаване съдържанието на официален документ;

в) (изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г., бр. 55 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) за установяване на обстоятелства, за доказването на които законът изисква писмен акт, както и за установяване на договори на стойност, по-голяма от 1000 лв., освен ако са сключени между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително.

г) за погасяване на установени с писмен акт парични задължения;

д) за установяване на писмени съглашения, в които страната, която иска свидетелите, е участвувала, както и за тяхното изменяване или отменяване;

е) за опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ.

(2) В случаите на букви "в", "г", "д" и "е" свидетелски показания се допускат само при изрично съгласие на страните.




cdii Чл. 156. (Ал. 2, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Когато обезпеченото вземане е по-голямо от 5 лева, залогът не може да се противопостави на трети лица, ако няма писмен документ с достоверна дата, съдържащ означение на вещите и на вземането.



cdiii Чл. 292. Ако довереникът действува от свое име, правата и задълженията от сделки с трети лица възникват за него. Но тези права, в отношенията между довереника и доверителя, както и по отношение на трети недобросъвестни лица, се смятат за права на доверителя. Тия права се смятат за права на доверителя и по отношение на добросъвестните кредитори на довереника, ако договорът за поръчка има достоверна дата, която предхожда налагането на запора. По отношение на недобросъвестните кредитори на довереника това правило се прилага и без договорът да има достоверна дата.

Когато поръчката е дадена за придобиване на вещни права върху недвижими имоти от името на довереника, договорът трябва да бъде сключен писмено с нотариална заверка на подписите.




cdiv Чл. 151. (1) Частен документ, издаден от неграмотен, трябва да носи вместо подпис отпечатък на десния му палец и да бъде приподписан от двама свидетели. Ако отпечатъкът на десния палец не може да бъде сложен, в документа трябва да се отбележи причината за това, както и с кой друг пръст е сложен отпечатъкът.

(2)(Нова - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Частен документ, издаден от сляп, но грамотен, трябва да бъде приподписан от двама свидетели.




cdv СЪДЪРЖАНИЕ

Чл. 455. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Менителницата съдържа:

1. наименованието "менителница" в текста на документа на езика, на който е написан;

2. безусловно нареждане да се плати определена сума пари;

3. името на лицето, което трябва да плати (платец);

4. падеж;

5. място на плащане;

6. името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати (поемател);

7. дата и място на издаването;

8. подпис на издателя.




cdvi Чл. 19. Предварителният договор трябва да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор.


cdvii Чл. 138. С договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Този договор трябва да бъде извършен в писмена форма.

Поръчителство може да съществува само за действително задължение. То може да се поеме и за бъдещо, и за условно задължение.




cdviii Чл. 240. С договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.

Заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено. Това разпореждане не се отнася до банките.

При заема се прилага чл. 247.

Ако не е уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата.




cdix Чл. 212. Този, който продава едно наследство изцяло, без да посочи неговите предмети, е длъжен да обезпечи само качеството си на наследник.

Продажбата на наследство трябва да бъде извършена писмено и подписите на договарящите да бъдат нотариално заверени.

Договорът за продажба на наследство, в което има недвижими имоти, може да бъде противопоставен на трети лица само ако е вписан.


cdx Чл. 225. С договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема.

Дарението на движими имущества трябва да стане в писмена форма с нотариално заверени подписи или чрез предаване, а на ценни книжа - по надлежния начин за прехвърлянето им.




cdxi Чл. 156. Договорът за залог е действителен само ако заложената вещ бъде предадена на кредитора или на друго лице, избрано от него и от залогодателя.

(Ал. 2, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Когато обезпеченото вземане е по-голямо от 5 лева, залогът не може да се противопостави на трети лица, ако няма писмен документ с достоверна дата, съдържащ означение на вещите и на вземането.




cdxii Чл. 292. Ако довереникът действува от името на доверителя като негов пълномощник, правата и задълженията по сделките, които той сключва с трети лица, възникват направо за доверителя.

Ако довереникът действува от свое име, правата и задълженията от сделки с трети лица възникват за него. Но тези права, в отношенията между довереника и доверителя, както и по отношение на трети недобросъвестни лица, се смятат за права на доверителя. Тия права се смятат за права на доверителя и по отношение на добросъвестните кредитори на довереника, ако договорът за поръчка има достоверна дата, която предхожда налагането на запора. По отношение на недобросъвестните кредитори на довереника това правило се прилага и без договорът да има достоверна дата.

Когато поръчката е дадена за придобиване на вещни права върху недвижими имоти от името на довереника, договорът трябва да бъде сключен писмено с нотариална заверка на подписите.


cdxiii Чл. 143. (1) Официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форми и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия.

(2) Официално заверени преписи или извлечения от официални документи имат същата доказателствена сила, както и оригиналите.




cdxiv Чл. 167. Договорът за ипотека се сключва с нотариален акт.

В него се посочват: трите имена, местожителството и занятието на кредитора и на длъжника, а така също и на собственика на имота, ако ипотеката се учредява за чуждо задължение, а ако някое от тия лица е юридическо лице - точното му наименование; имотът, върху който се учредява ипотеката; обезпеченото вземане, падежът му и размерът на лихвите, ако такива са уговорени, както и сумата, за която се учредява ипотеката, ако вземането не е парично.

Ипотека може да се учреди само върху имоти, които при сключването на договора принадлежат на лицето, което я учредява.


cdxv Чл. 18. Договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт.


cdxvi Чл. 365. С договора за спогодба страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки.

С взаимните отстъпки могат да се създадат, да се изменят или да се погасят и правоотношения, които не са били предмет на спора. В такъв случай прехвърлянето на тия права се извършва в определената за това форма.

Чл. 125. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) (1) За всяка спогодба, която не противоречи на закона и на добрите нрави, се съставя протокол, който се одобрява от съда и се подписва от него и от страните.

(2) Когато прокурорът участвува като страна в делото, съдът одобрява спогодбата след като вземе и неговото мнение.

(3) Съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд.

(4) Когато спогодбата се отнася само за част от спора, съдът продължава разглеждането на делото за неспогодената част.




cdxvii Чл. 182. Правилата на чл. 180 и 181 се прилагат и когато законът постановява да се представи обезпечение пред друго държавно учреждение; в този случай действията на съда се извършват от държавното учреждение, пред което се представя обезпечението.



Сподели с приятели:
1   ...   27   28   29   30   31   32   33   34   35




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница