Гражданско право
Изтегляне 8.15 Mb.
|
| § 8. (Доп. - ДВ, бр. 51 от 1994 г.) Унищожаеми са сделките на разпореждане с държавно и общинско имущество, както и договорите за гражданско дружество, сключени при явно неизгодни условия след 1 януари 1990 г.
Чл. 17. Ако страните прикрият сключеното между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно прикритото, ако са налице изискванията за неговата действителност. Правата, които трети лица са придобили добросъвестно от приобретателя по привидното съглашение, се запазват, освен ако се отнася до права върху недвижими имоти, придобити след вписването на иска за установяване на привидността. Това правило се прилага и спрямо кредиторите на приобретателя по привидното съглашение, които са наложили запор или възбрана върху предмета, до който то се отнася.
(Ал. 2, изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) Собственикът на открадната или загубена вещ може да я иска от добросъвестния владелец в тригодишен срок от кражбата или изгубването. Това правило не се прилага, когато владелецът е придобил вещта от държавно или общинско предприятие. Чл. 35. Унищожаемият договор може да бъде потвърден от страната, която има право да иска унищожението му, чрез писмен акт, в който трябва да се посочи и основанието за унищожаемостта. Договорът се потвърждава и когато страната, която има право да иска унищожението му, го изпълни доброволно изцяло или частично, като знае основанието за унищожаемостта му. Договор, унищожаем поради крайна нужда, не може да се потвърждава.
Не може да иска връщане онзи, който съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг. Чл. 56. Който поради грешка е изпълнил чуждо задължение, може да иска връщане от кредитора, освен ако последният се е лишил добросъвестно от документа или от обезпечението на задължението. В последния случай този, който е изпълнил задължението, встъпва в правата на кредитора. Чл. 57. Ако се дължи връщане на определена вещ, получателят дължи плодовете от момента на поканването. Ако подлежащата на връщане вещ погине след поканата или ако получателят я е отчуждил или изразходвал, след като е узнал, че я държи без основание, той дължи действителната й стойност или получената цена за нея, когато последната е по-висока. Но ако вещта е погинала или ако получателят я е отчуждил или изразходвал преди поканата, той дължи само онова, от което се е възползувал, с изключение на плодовете. Чл. 58. Когато се дължи връщане от недееспособен, от него може да се иска само това, което е отишло в негова полза. Чл. 59. Вън от горните случаи, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити. Чл. 28. Страната, която иска унищожението, е длъжна да обезщети другата страна за вредите, които й са причинени от сключването на унищожения договор, освен ако докаже, че няма вина за изпадането си в грешка или че другата страна е знаела за грешката. Чл. 108. Собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. § 5. (1) Нищожни са придобивните сделки по този закон, осъществени чрез подставено лице или скрит пълномощник. (2) Предметът на сделката по предходната алинея се връща, а платената цена се отнема в полза на държавата. Чл. 36. Едно лице може да представлява друго по разпоредба на закона или по волята на представлявания. Последиците от правните действия, които представителят извършва, възникват направо за представлявания. Чл. 55. Който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Не може да иска връщане онзи, който съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг. Чл. 21. (Доп. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) (1) Пълномощниците се легитимират с пълномощно, подписано от страната или от нейния представител. В пълномощното задължително се посочват трите имена, точният адрес и телефонът на пълномощника. (2) За предявяване на искове за гражданско състояние, включително и брачни искове, е необходимо изрично пълномощно. Чл. 56. (1) Съгласието на осиновявания трябва да бъде дадено лично пред съда. (2) Съгласието на осиновяващия, на родителите на осиновявания и на съпрузите на осиновяващия и осиновявания, както и мнението на родителите и съпрузите, поставени под ограничено запрещение или лишени от родителски права, и на настойника или попечителя могат да бъдат дадени пред съда лично или писмено с нотариално заверен подпис или чрез особен пълномощник. Съдът може да призове и изслуша лично някои от тези лица, когато намери това за необходимо. (3) Управителят на общественото заведение може да даде съгласието си писмено, без да заверява нотариално подписа си.
(2) За длъжности, определени в закон или в акт на Министерския съвет, трудовият договор се сключва от по-горестоящия спрямо работодателя орган. В тези случаи трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната длъжност. (3) Трудов договор може да се сключи и с група от лица - непосредствено или чрез упълномощен от тях представител. В този случай за работодателя и за всяко лице от групата възникват същите права и задължения, както ако договорът би бил сключен с всяко едно от тях.
(2) Малолетните и поставените под пълно запрещение се представляват от законните им представители - родители или настойници. Непълнолетните и ограничено запретените извършват съдопроизводствените действия лично, но със съгласието на техните родители или попечители. (3)(Изм. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Непълнолетните могат да водят делата си лично, когато се касае за спорове по трудови правоотношения или за спорове, произтичащи от сделки по чл. 4, ал. 2 ЗЛС. (4) Безизвестно изчезналите и обявените за отсъствуващи се представляват в първия случай - от назначените от съда техни представители, а във втория - от въведените във владение наследници. (5) Лицата с неизвестно местожителство се представляват от лица, специално назначени от съда. (6) При противоречие в интересите между представляван и представител съдът назначава особен представител. Чл. 17. Представителите по ал. 2, 4 и 5 на предходния член могат да извършват действията, за които съгласно чл. 22 се изисква изрично пълномощно, само с одобрението на съда, пред който се води делото. чл. 18. (1)(Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Юридическите лица се представляват пред съдилищата от лицата, които ги представляват по закон. (2)(Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Държавните учреждения се представляват от техните ръководители, определени съобразно техните устройствени правила. Когато държавното учреждение няма отделна сметка в банка, съдопроизводствените действия се извършват от и срещу учреждението, което има такава сметка и на което първото е непосредствено подчинено. (3)(Нова - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Държавата се представлява от министъра на финансите. (4)(Нова - ДВ, бр. 55 от 1997 г.) По дела, които се отнасят до недвижими имоти - държавна собственост, държавата се представлява от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Чл. 19. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Държавните учреждения са длъжни да уведомяват министъра на финансите за заведените от тях и срещу тях дела, а по дела, които се отнасят до недвижими имоти - държавна собственост - министъра на регионалното развитие и благоустройството. Министерството на финансите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството могат да вземат участие в тези дела. Чл. 20. (1) Представители на страните по пълномощие могат да бъдат: а) адвокатите; б) родителите, децата и съпругът; в) юрисконсултите или други служители с юридическо образование при учрежденията, предприятията, кооперациите и другите обществени организации и юридически лица; г) (Нова - ДВ, бр. 1 от 1963 г.) юристите от социалноправните кабинети при здравните заведения, които представляват майките и децата, нуждаещи се от правна помощ; д) (Нова - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) областните управители, упълномощени от министъра на финансите или от министъра на регионалното развитие и благоустройството, в случаите по чл. 18, ал. 3 и 4; е) (предишна буква "г" - ДВ, бр. 1 от 1963 г.; предишна буква "д" - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) други лица, предвидени в законите. (2)(Изм. - ДВ, бр. 27 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Синдикалните организации и техните поделения могат да представляват работниците и служителите. (3)(Нова - Изв., бр. 90 от 1961 г., отм. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.)
(2) За предявяване на искове за гражданско състояние, включително и брачни искове, е необходимо изрично пълномощно. Чл. 22. (1) Общото пълномощие дава право за извършване на всички съдопроизводствени действия, включително получаване на депозирани разноски и преупълномощаване. (2) За сключване на спогодба, за намаляване, оттегляне или отказ от иска, за признаване исканията на другата страна, за получаване пари или други ценности, както и изобщо за действия, представляващи разпореждане с предмета на делото, е нужно изрично пълномощно. (3) Юрисконсултите на държавните учреждения и предприятия не могат да сключват спогодба. (4) Пълномощното има сила до свършването на делото във всички инстанции, ако не е уговорено друго. Чл. 23. Доверителят има право да оттегли във всяко време пълномощието си, като уведоми съда, но това не спира разглеждането на делото. Всички действия, извършени законно от пълномощника до оттегляне на пълномощното, остават в сила. Чл. 24. (Доп. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) В случай на смърт, умоповреждане или лишаване от права на пълномощника, както и на отказ от пълномощието му, за което е уведомил съда производството по делото не се спира, а може да се отложи разглеждането му за друго заседание, ако съдът намери, че тези обстоятелства не са могли да станат известни на страната или пък че тя е узнала за тях толкова късно, че не е могла да замести своевременно пълномощника си с друг. Чл. 59. (1) Когато лицето, което има право да наследява, е с неизвестно местожителство или макар местожителството му да е известно, но не е поело управлението на наследственото имущество, районният съдия, служебно или по искане на заинтересуваните, назначава управител на наследството. (2) Управителят трябва да направи опис на наследственото имущество. Той предявява и отговаря по исковете относно наследствените имущества и задължения. За изпълнение на наследствените задължения, на заветите и за продажба на наследствените имоти той трябва да иска разрешение от районния съдия. Чл. 32. Общата вещ се използува и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ. Ако не може да се образува мнозинство или ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ, районният съд, по искане на който и да е от съсобствениците, решава въпроса, взема необходимите мерки и ако е нужно, назначава управител на общата вещ. Чл. 55. Кооперативният съюз: 1. съдейства на членовете си за постигане на целите и задачите на съюза; 2. разработва насоки за развитие на кооперативните дейности; 3. представлява и защитава интересите на членовете си пред международните, държавните, обществените и други органи и организации; 4. осъществява и други функции, предвидени в устава.
(2) Синдикалните организации представляват и защитават интересите на работниците и служителите пред държавните органи и пред работодателите по въпросите на трудовите и осигурителните отношения и на жизненото равнище чрез колективно преговаряне, участие в тристранното сътрудничество, организиране на стачки и други действия съгласно закона. Чл. 22. (1) Съпрузите имат равни права на владение, ползуване, разпореждане и управление върху общите вещи и права върху вещи. Докато трае бракът, никой от съпрузите не може да се разпорежда с дела, който би получил от общото имущество при прекратяване на имуществената общност. Действия на управление относно общите вещи и права върху вещи може да извършва всеки от съпрузите. Чл. 41. Пълномощието се прекратява с оттеглянето му или с отказването от него, със смъртта на упълномощителя или на пълномощника или с поставянето им под запрещение, а когато упълномощител или пълномощник са юридически лица - с прекратяването им. Прекратяването на пълномощието не може да се противопостави на трети лица, които добросъвестно са договаряли с пълномощника, освен ако прекратяването е подлежало на вписване и то е било извършено. Чл. 54. (1) За осиновяването е необходимо съгласието на: 1. осиновяващия; 2. родителите на осиновявания; 3. съпрузите на осиновяващия и на осиновявания; 4. осиновявания, ако е навършил четиринадесет години. (2) Съгласието на лицата не се изисква, ако те са недееспособни или ако местожителството им е неизвестно. (3) Когато детето е оставено за отглеждане в обществено заведение и родителите му предварително са дали съгласие за неговото осиновяване или са неизвестни, съгласие за осиновяването дава управителят на заведението.
Когато за известно действие са били овластени неколцина, всеки от тях може да извърши сам действието, ако от овластяването не следва друго. Чл. 31. Управителният съвет: 1. представлява сдружението, както и определя обема на представителната власт на отделни негови членове; 2. осигурява изпълнението на решенията на общото събрание; 3. разпорежда се с имуществото на сдружението при спазване изискванията на устава; 4. подготвя и внася в общото събрание проект за бюджет; 5. подготвя и внася в общото събрание отчет за дейността на сдружението; 6. определя реда и организира извършването на дейността на сдружението, включително и тази в обща полза, и носи отговорност за това; 7. определя адреса на сдружението; 8. взема решения по всички въпроси, които по закон или съгласно устава не спадат в правата на друг орган; 9. изпълнява задълженията, предвидени в устава. Чл. 354. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Ако комисионерът е гарантирал пред доверителя за задължението на третото лице, той отговаря солидарно с него и има право на отделно възнаграждение. Чл. 38. Представителят не може да договаря от името на представлявания нито лично със себе си, нито с друго лице, което той също представлява, освен ако представляваният е дал съгласието си за това. Чл. 42. Лицето, от името на което е сключен договор без представителна власт, може да го потвърди. За потвърждаването се изисква същата форма, която е предвидена за упълномощаването за сключване на договора. Чл. 358. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Когато предмет на поръчката е покупка или продажба на стоки или ценни книги, които имат пазарна или борсова цена, комисионерът може да заяви, че той лично продава на доверителя или купува от него стоките или ценните книги по тази цена. В този случай размерът на възнаграждението се намалява наполовина. (2) Смята се, че комисионерът е страна по продажбата, ако е съобщил на доверителя за изпълнението на поръчката, без да посочи третото лице. Чл. 39. Когато за известно действие са били овластени неколцина, всеки от тях може да извърши сам действието, ако от овластяването не следва друго. Чл. 13. Предложителят е обвързан с предложението до изтичането на срока, който е определен в него или е обикновено нужен според обстоятелствата, за да пристигне приемането. Ако предложението бъде оттеглено, то няма действие, когато съобщението за оттеглянето му пристигне преди или най-късно едновременно с предложението. При липса на срок за приемане, предложението, направено на присъствуващ, губи силата си, ако той не го приеме незабавно, а предложението, отправено до неприсъствуващ, губи силата си след изтичане на толкова време, колкото е обикновено нужно според обстоятелствата, за да пристигне приемането. Приемането няма сила, ако съобщението за оттеглянето му стигне у предложителя преди или най-късно едновременно с него. Ако от късно пристигналото приемане на предложението се вижда, че е било изпратено навреме, договорът се счита сключен, освен ако предложителят незабавно извести другата страна, че счита приемането за закъсняло.
Ако след изпращане на приемането някоя от страните умре или изпадне в състояние, което е причина за поставяне под запрещение, договорът се смята сключен. Договорът се смята сключен в мястото, където е направено предложението.
Преупълномощаването може да бъде оттеглено както от упълномощителя, така и от преупълномощителя. Пълномощникът е длъжен незабавно да извести упълномощителя за преупълномощаването и да му даде необходимите сведения за преупълномощения. Ако пълномощникът не изпълни това задължение, той отговаря за действията на това лице като за свои действия.
Лицето, от името на което е сключен договор без представителна власт, може да го потвърди. За потвърждаването се изисква същата форма, която е предвидена за упълномощаването за сключване на договора. Чл. 301. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. Чл. 42. Лицето, от името на което е сключен договор без представителна власт, може да го потвърди. За потвърждаването се изисква същата форма, която е предвидена за упълномощаването за сключване на договора. Чл. 301. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. Чл. 32. (1) Сроковете в процеса, когато не са установени от закона, се определят от съда. (2) Сроковете се изчисляват по месеци, седмици и дни. Чл. 33. (1) Срокът, който се брои на месеци, изтича на съответното число на последния месец, а ако последният месец няма съответно число, срокът изтича в последния му ден. (2) Срокът, който се брои на седмици, изтича в съответния ден на последната седмица. (3) Срокът, който се брои на дни, се изчислява от деня, следващ този, от който започва да тече срокът, и изтича в края на последния му ден. (4) Когато срокът изтича в неприсъствен ден, този ден не се брои и срокът изтича в следващия след него присъствен ден. Чл. 34. (1) Последният ден на срока продължава до края на двадесет и четвъртия час, но ако трябва да се извърши или представи нещо в съда, срокът изтича в момента на приключване на работното време. (2)(Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата или когато тя е подадена в друг съд, в прокуратурата или в друга юрисдикция в срока. Чл. 35. При спиране на производството спират се и всички започнали да текат, но неизтекли още срокове. В този случай спирането на срока започва от онова събитие, по повод на което е било спряно производството. Чл. 36. (1) Законните и определените от съда срокове могат да бъдат продължени по молба на заинтересованата страна, подадена преди изтичането на срока, ако съдът намери молбата за уважителна. (2) Тази разпоредба не се отнася до сроковете за подаване на жалби. Чл. 37. (1) Страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска възстановяването му, ако докаже, че пропущането се дължи на особени непредвидени обстоятелства. (2) Молбата за възстановяване на срока се подава в седемдневен срок от съобщението за пропускането му. Чл. 38. Когато съдът по погрешка определи по-дълъг срок от установения в закона, извършеното след законния, но преди изтичане на определения от съда срок действие не се счита за просрочено. Чл. 39. (1) Молбата за възстановяване на пропуснатия срок се разрешава от съда, пред който е следвало да бъде извършено просроченото действие, като се призовават и страните. (2) Едновременно с молбата за възстановяване на срока трябва да бъдат подадени онези книжа, за подаването на които се иска възстановяването на срока, а ако се касае до внасяне на суми за разноски, съдът определя нов срок за внасянето им. (3) Против определението на съда, с което се допуска или отказва възстановяване на срока, може да се подава частна жалба.
Когато от обстоятелствата е ясно, че има опасност едната от страните да не изпълни задължението си, другата страна може да откаже да изпълни своето задължение, освен ако й се даде надлежно обезпечение. Чл. 91. Който има изискуемо вземане във връзка със запазване, поддържане, поправяне или подобрение на чужда движима вещ или за вреди, причинени от нея, има право да я задържи, докато бъде удовлетворен, освен ако е недобросъвестен. Когато предмет на задържането са стоки, кредиторът може да задържи такова количество от тях, колкото е потребно за удовлетворяване неговото вземане. Изтегляне 8.15 Mb. Сподели с приятели:
|