Граматически строеж на английския език обобщение от езиковото ниво А1
Изтегляне 24.47 Kb.
|
1 2
U1 Grammar -- General|
Граматически строеж на английския език – обобщение от езиковото ниво А1. Английската граматика, поне на пръв поглед, изглежда доста опростена. Дори и там, където има развита система от граматически категории, те са сходни с категориите на българския език и не създават големи затруднения за решилите да учат английски език българи. Съществителното няма граматически род; множественото число се образува лесно; има само един частично запазен падеж; разминаванията в членуването не са много. Прилагателното има две степени за сравнение и няма отделни форми за род и число. Глаголът има много малко отделни форми за лице и число; има перфектни форми, каквите има и в български; образува бъдеще време по начин, сходен с българския. Словоредът е фиксиран и се управлява от прости и ясни правила. Всичко това позволява лесно напредване и сравнително бързо овладяване на основите на системата. В този Първи урок бяха представени частите на речта в английския език с техните основни категории, както и най-разпространените словоредни модели. Съществително (The Noun). Съществителното няма граматически мъжки, женски или среден род (Masculine/Feminine/Neuter Gender). С отделни изключения естественият род на лица от женски или мъжки пол или за домашни животни, чийто пол ни е известен, се посочва само при заместване със съответни лични местоимения. Една и съща форма може да се използва за лица/същества както от мъжки, така и от женски пол, напр. student, pupil – ученик, ученичка teacher – учител, учителка doctor – лекар, лекарка и пр. Съществителното има единствено и множествено число (Singular/Plural Number). Множествено число се маркира с добавяне на окончание (е)s към формата за единствено число: boys – момчета cats – котки books – книги Прибавено към форми за единствено число, които завършват на различни съгласни, това окончание се произнася различно: [z] след гласни и звучни съгласни звукове –[b], [d], [g], [m], [n], [l], [r]; [s] след беззвучни съгласни звукове:[p] [t] [k] [f]; [ɪz] – след звуковете [s], [z], [ʃ], [ʒ][ tʃ], [dʒ]. Съществуват и изключения от правилото за образуване на множествено число. Някои съществителни променят крайната съгласна и/или добавят гласна пред окончанието за множествено число, други имат отделна форма за множествено число. Примери за такива изключения са съществителните wife (мн. ч.wives) и child (мн. ч. children). Английското съществително има само един маркиран, притежателен (родителен), падеж (Possessive/Genitive Case), който се използва с имена на лица и в няколко фиксирани израза: the boy’s book За съществителните, които в множествено число имат окончание s, притежателният падеж се изписва само с апостроф: the boys’ books Ако обаче съществително собствено завършва на s, окончанието обикновено е ‘s и се изговаря [ɪz]: James’s book С местоимение за неопределен род се заместват имената на неодушевени предмети и живи същества, чийто пол не е изразен или не ни е известен. Групата на съществителното и в английски и в български може да изразява определеност/неопределеност. Определителният член в английски (The Definite Article) – the – прилича на българския, но е отделна дума, която се поставя пред съществителното или групата му: the book, the red book, the big red book Броимите съществителни в единствено число се придружават от неопределителен член (The Indefinite Article), който произлиза от числителното one: a book, a red book, a big red book Прилагателното (The Adjective) няма отделни форми за род, число или падеж. Има степени за сравнение: Сравнителна (Comparative) и Превъзходна (Superlative). Числителните (Numerals) са бройни (Cardinal) и редни (Ordinal). Редните се образуват от бройните с добавяне на th. Изключение правят първите три числителни: Редни числителни Бройни числителни One first Two second Three third Four fourth Fice fifth Six sixth Seven seventh Eight eighth Nine ninth Ten tenth Eleven eleventh Twelve twelfth Thirteen thirteenth Fourteen fourteenth Fifteen fifteenth Sxteen sixteenth Seventeen seventeenth Eighteen eighteenth Nineteen nineteenth Twenty twentieth Twenty-one twenty-first ………………………………….. Thirty thirtieth и т.н. Местоимения (Pronouns). Английските лични местоимения (Personal Pronouns) имат форми за три лица и две числа. Местоимението за 1 л. ед. ч. винаги се пише с главна буква: І. Местоимението за 2 л. ед.ч. и мн. ч. е едно – you – и няма учтива форма. В трето лице единствено число има три форми: he (той), she (тя) и it (неодушевени обекти или обекти с неизвестен/неопределен род). В английски няма кратки форми на местоименията. На българските дълги и кратки форми на местоименията съответства по една форма на косвено или притежателно местоимение: Видях него. Видях го – I saw him. Моята сестра/ сестра ми – my sister. На българските винителен и дателен падеж в английск сътветства един – косвен падеж (Oblique Case). Формите за косвен падеж са: me, you, him,her, it, us, you, them. Видях го/я/ги. – I saw him/her/them. Дадох му/ѝ/им книгата. – I gave him/her/them the book. Притежателните местоимения (Possessive Pronouns) са два вида: определени, чието място е пред съществителното (my, your, his, her, its, our, your, their), и неопределени, които се използват самостоятелно (mine, yours, his, hers, its, ours, yours, theirs): This is my book. – Това е моята книга. This book is mine. – Тази книга е моя. Показателните местоимения (Demonstrative Pronouns) имат, подобно на българския, форми за по-близки и по-отдалечени обекти, за единствено и множествено число: this/that (този/онзи), these/those (тези/онези). Глаголът (The Verb). Английският глагол, за разлика от българския, е запазил стара основна форма, наречена инфинитив (The Infinitive). Пълната форма на инфинитива включва частицата to: to be, to have, to do, to like и е името на глагола. В български, поради липса на инфинитив, за име на глагола се приема формата за първо лице единствено число сегашно време: съм, имам, правя, харесвам. В английски, подобно на български, има пълнозначни, спомагателни и модални глаголи. Спомагателните глаголи (Auxiliary Verbs) имат граматически функции, а модалните (Modal Verbs) изразяват едно или друго отношение към утвърждаваното в изречението. Повечето модални глаголи имат само една форма за лице и число. В сегашно време формите за лице и число на английския глагол съвпадат с инфинитива – само с едно изключение: формата за трето лице единствено число, която приема окончание s: Изтегляне 24.47 Kb. Сподели с приятели:
|
1 2