Гръбначни и гръбначно-мозъчни оперативни интервенции с голям и много голям обем и сложност

Лечебното заведение за болнична помощ може да осигури дейността на съответното задължително звено и чрез договор с друго лечебно заведение на територията на населеното място, което отговаря на изискванията за апаратура, оборудване и специалисти за тази КП и има договор с НЗОК.

- лекари със специалност по неврохирургия – минимум двама;

лекари със специалност по ортопедия и травматология – минимум трима;

- лекари със специалност по анестезиология и интензивно лечение – минимум двама;

- лекар/и със специалност по образна диагностика;

- лекар/и със специалност по клинична лаборатория.
Блок 2. Необходими специалисти за възраст до 18 години:

- лекари със специалност по неврохирургия – минимум двама;

лекари със специалност по ортопедия и травматология – минимум трима;

- лекар/и със специалност по детски болести;

- лекари със специалност по анестезиология и интензивно лечение – минимум двама;

- лекар/и със специалност по образна диагностика;

- лекар/и със специалност по клинична лаборатория.

При доказано онкологично заболяване пациентът задължително се насочва към Клинична онкологична комисия или Клинична хематологична комисия (съгласно медицински стандарти „Медицинска онкология“ и „Клинична хематология“), осигурена от лечебното заведение чрез договор.

Минимален обем дейност за клиника/отделение по неврохирургия от ІІ-ро ниво на компетентност – 160 операции годишно, общо за всички неврохирургични пътеки.

Минимален обем дейност: за клиника/отделение по ортопедия и травматология от ІІI ниво на компетентност - минимум по 350 операции годишно на всеки 10 легла.
ІІ. ИНДИКАЦИИ ЗА ХОСПИТАЛИЗАЦИЯ И ЛЕЧЕНИЕ

Дейностите и услугите в обхвата на клиничната пътека се осъществяват незабавно или се планират за изпълнение в зависимост от развитието, тежестта и остротата на съответното заболяване и определения диагностично-лечебен план.

1. ИНДИКАЦИИ ЗА ХОСПИТАЛИЗАЦИЯ.

Диагностика и лечение на пациенти с прилагане на оперативни стабилизиращи процедури с голям и много голям обем и сложност:

• 
  поява или прогресия на неврологичен дефицит, включващ отпадна моторна симптоматика, тазово-резервоарни смущения;
  
• 
  спинална нестабилност;
  
• 
  протрахиран или консервативно резистентен болеви синдром, неповлияващ се от прилаганата до момента терапия;
  
• 
  тежки изкривявания на гръбначния стълб;
  
• 
  фрактури и луксации на гръбначния стълб;
  
• 
  костни и мекотъканни инфекции на гръбначния стълб;
  
• 
  първични и метастатични злокачествени заболявания в областта на гръбначния стълб.
  
• 
  Чуждо тяло в областта на гръбначния стълб;
  
• 
  Вродени дефекти в областта на гръбначния стълб, менингоцеле.
  

- парези и парализи;

- тазово-резервоарни разстройства;

- тежки гръбначни изкривявания;

- хронифицирани болеви синдроми.

При пациентите със сфинктерни разстройства и остро настъпила пареза е наложителна спешна оперативната намеса.

• 
  за дегенеративните дорзопатии:
  

- микродискектомия и/или спинодеза;

- хемиламинектомия;

- ламинектомия;

- медиална фасетектомия;

- ламинектомия и/или спинална инструментация;

• 
  за спиналните травми - декомпресивни и стабилизиращи процедури;
  
• 
  за спиналните тумори и съдови малформации - туморни и съдови ексцизии, съдови оклузии, стабилизиращи процедури;
  
• 
  за възпалителни и паразитози - ексцизия, стабилизация;
  
• 
  за гръбначни изкривявания - спинодеза, корекция;
  
• 
  за други - функционални процедури, стимулации, невротомии.
  

• 
  Дегенеративните дорзопатии:
  

- нестероидни противовъзпалителни медикаменти;

- аналгетици, нестероидни противовъзпалителни, миорелаксанти за не повече от 2-3 седмици;

- епидурални стероидни инжекции;

- физиотерапия 1-2 седмици след постелния режим - тракции, ултразвук, електро - мускулна стимулация.

Поведението, което се използва за профилактиката на рецидив на спиналните радикуломиопатии, е в постепенно възстановяване на нормална физическа активност, подходящи позиция при сън и движение, повдигащи техники.

• 
  Гръбначни изкривявания:
  

- коригиращи пластмасови корсети.

• 
  Спинални травми - овладяване на евентуалната хипотензия (поддържане на систолично налягане над 90 мм Нg, внимателна хидратация, поради анормална хемодинамика и склонност към пулмонарен едем), кислородотерапия, уретрален катетер, най-късно до осмия час от травмата оптимални дози кортикостероиди по схема.
  
  • 
    Гръбначно-мозъчни тумори (първични и метастатични) - високи дози кортикостероиди (с особено добър ефект при метастазите), опиоидни аналгетици (включително и апликации през епидурален катетър).
    

Окончателната диагноза се поставя след задължително хистологично изследване на оперативен материал за определени диагнози, налагащи патоморфологично изследване.

• 
  спокойна оперативна рана;
  
• 
  стабилизирано соматично и неврологично състояние
  

В цената на клиничната пътека влизат до два контролни прегледа при явяване на пациента в рамките на един месец след изписване и задължително записани в епикризата.

Контролните прегледи след изписване на пациента се отразяват в специален дневник/журнал за прегледи, който се съхранява в диагностично-консултативния блок на лечебното заведение – изпълнител на болнична помощ.

При диагноза включена в Наредбата за диспансеризация, пациентът се насочва за диспансерно наблюдение, съгласно изискванията на същата. Диспансеризацията на злокачествените заболявания се провежда само в ЛЗБП и в КОЦ, като обемът и честотата на дейностите по диспансерно наблюдение са съгласно заложения алгоритъм в Наредбата.

3.1. Документиране на предоперативни дни (в ИЗ).

3.2. Документиране на операцията – изготвяне на оперативен протокол (съобразно Медицински стандарти “Хирургия”).

3.3. Документиране на следоперативните дни (в ИЗ).

- “История на заболяването”;

- част ІІІ на „Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури“, бл.МЗ – НЗОК №7;

- епикриза – получава се срещу подпис на пациента (родителя/настойника), отразен в ИЗ.

Компресията и съпътстващото възпаление на нервните коренчета са отговорни за появата на болка, излъчваща се от кръста в определени области на долния крайник или шията и горния крайник. Компресията върху нервното коренче може да предизвика слабост в долните или горните крайници с обхващане на специфични мускулни групи. Компресията върху гръбначния мозък е причина за слабост и стегнатост в долните и/или горните крайници и сфинктерни разстройства. При централно разположени дискови хернии в лумбалния отдел може да се стигне до тежки паретични разстройства в долните крайници и сфинктерните разстройства. Стеснението на канала в същата област (обикновено при по-възрастни пациенти) е причина за появата на тежест и болка в долните отдели на кръста, глутеусите и бедрената мускулатура, провокираща се при изправено положение, която ги инвалидизира, като болката намалява при навеждане напред или седнало положение. В по-редки случаи, при тези пациенти може се появи слабост в долните крайници и сфинктерни разстройства.

Лечението е консервативно с подходящ режим, медикаменти (включващи и епидурални стероидни инжекции), физикална терапия (като при 80% болевата симптоматика се повлиява в първите 3-5 дни); при пациентите със стеноза обикновено повлияването е временно. При около 15-18 % е необходимо и по-продължително лечение до 60 дни. При 2-5% се налага оперативно лечение, което се изразява в хирургично отстраняване на дисковата херния и костно-лигаментарна компресия и освобождаване на невралните структури, а при нестабилност между отделните прешлени - и стабилизиращи операции с костни или метални транспланти. При част от пациентите навременната оперативна намеса е решаваща за добрата прогноза - при появила се и прогресираща слабост в крайниците и тазово-резервоарни нарушения.