Грешки и усложнения при дрениране на плевралната кухина

Както за повечето вътрегръдни процедури, рискът от усложнения е минимален, когато има индикация за дренирането, ако го е планирано и извършено внимателно, когато операторът има необходимия опит и е добре запознат с анатомията на гръдния кош.

• 
  използването на троакар крие опасност от нараняване на белодробния паренхим от острието му при внезапното преодоляване на гръдната стена и изисква опит в извършване на тази манипулация;
  
• 
  тъпото поставяне на дрена под дигитален контрол с инструмент е по-безопасно, но при удебелена париетална плевра е възможно тя да не бъде пробита, а само отслоена от гръдната стена. В този случай дренажната тръба не попада в плевралната кухина и дренът е неефективен;
  
• 
  ятрогенният хемоторакс се развива при нараняване на междуребрената артерия, вътрешната торакална артерия, лявата коронарна артерия и диафрагмената артерия. Масивна хеморагия може да се получи също при нараняване на празната вена, хепаталните вени, дясното предсърдие, двете сърдечни камери, пулмонална артерия или аортата;
  
• 
  травмирането на междуребрените нерви може да доведе до интеркостална невралгия;
  
• 
  увреда на n. thoracicus longus води до загуба на инервацията на musculus serratus anterior и изместване на лопатката (winged scapula);
  
• 
  междуребреното херниране на белодробен паренхим на мястото на дренажа е изключително рядко и лечението обикновено е консервативно.
  

• 
  субкутанно въвеждане на дренажа;
  
• 
  последният отвор на дрена с локализация в меките тъкани на гръдната стена;
  
• 
  позициониране на дрена в интерлобарната бразда;
  
• 
  интрапаренхимна локализация на дрена;
  
• 
  плевралният дрен вкаран много дълбоко в плевралната кухина и притиска ме­диастинума без да наранява медиастинални структури;
  
• 
  интраабдоминална позиция на дрена с лезия на паренхимни или кухи органи при опити за максимално ниско поставяне на диафрагмата „за по-добра евакуация";
  
• 
  прегъване или притискане на дрена, най-често в областта на гръдната стена;
  
• 
  отслабване или изчезване на пулса на a. radialis от страната на дренажа, което се дължи на притискане на a. subclavia от високо позициониран дрен;
  
• 
  вагални симптоми се предизвикват от директно дразнене на n. vagus или при вкарване на плевралния дрен без предвари­телна локална анестезия на париеталната плевра;
  
• 
  ангинозен пристъп или промени в електрокардиограмата на пациента може да се развият вследствие на директен контакт на дрена с коронарните съдове или контузия на сърдечния мускул;
  
• 
  увреждането на d. thoracicus води до развитието на хилоторакс (изключително рядко);
  
• 
  възможни усложнения от възпалителен характер, тъй като плевралният дрен представлява своеобразна входна врата за инфекциозна инвазия към плевралната кухи­на. Това налага стриктно спазване на прин­ципите на асептика при обслужване на дренажа и аспирационната система;
  
• 
  въвеждане на дрена в була поради това, че големите були рентгенологично могат да имитират пневмоторакс.
  

• 
  Белодробен едем в резултат на форси­рана евакуация на плевралното съдържимо;
  
• 
  Запушване на плевралния дрен - най- честата причина е плеврален излив с голям вискозитет (при емпием) или използване на дрен с неподходящ малък калибър.
  

• 
  Синдром на Хорнер;
  
• 
  Некротизиращ фасциит след тръбно дрениране, особено при емпием с агресивна флора;
  
• 
  Имплантация на белодробния карци­ном в гръдната стена;
  
• 
  Артериовенозна фистула между гръд­ната стена и белия дроб на мястото на дрениране.