Грешките на херметизма и езотеризма, шифърът на да Винчи и Истината за Иисус Христос Вековното изопачаване на тайните на Сътворението
Изтегляне 1.48 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ev mira1, prayer fasting5
| 340 341 ковото дърво („The Apple Tree“) и Купата и Гроздовете („The Rummor and Grapes“). За пръв Велик Майстор на Голямата Ложа е избран Антъни Сайер, последван от Джордж Пейни (избран през 1718 ги от Жан–Теофил Дезагюлие (избран през 1719 г. През 1723 г. Джеймс Андерсън (1684–1739) съставя Конституции на братството на свободните и приети масони. Тези документи предизвикват бурна реакция и спорове, най- вече поради члена, отнасящ се до религиозното вярване на масоните. Този член гласи следното Относно Бог и религията. Масонът е длъжен поради служението си да се подчинявана нравствения закони ако схваща добре изкуството, никога няма да бъде глупав атеист, нито нерелигиозен волнодумец. Но макар че в древни времена масоните във всяка страна са били задължени да принадлежат на нейната или тази на народа ѝ религия, каквато ида е тя, днес се смята за по-уместно само да бъдат привлечени към религията, с която всички са съгласни, като всекиму се оставя правота на собствено мнение, те. да бъде благодетелен и почтен, човек на честта и честността, независимо от наименованията и изповеданията, които спомагат за неговото самоопределяне...“ Въпреки този „достопочтителен“ и примирителен текст, реакцията на членовете на Голямата Ложа е показателна. Някои от тях обвиняват организацията в откъсване на ритуалите от християнството, в отхвърляне на християнските молитви и празниците, което превръща масонското вярване в една определено враждебна на християнството духовна система. Този спор продължава и до ден днешен. Той е сложени по мнението на специалистите изисква задълбочено проучване на политическата, религиозната и духовната среда, в която се заражда самото масонско движение. Основната причина обаче се заключава в обстоятелството, че тон в движението се дава от езотеризма и херметизма, навлязъл в организацията чрез нейните външни посветени членове. По повод на тези странни религиозни схващания папа Климент XII издава известния едикт „In eminenti“, публикуван на 28 април 1738 г. Значението на този едикт е огромно. Той поставя началото на един процес на непрекъснато разрастващо се отчуждение и откъсване на масонството от официалната християнска религия. В този едикт папата разобличава привидната природна честност на масоните, посочвайки, че законите и уставите, приети от тяхната организация, са в противоречие с клетвата, дадена върху Библията. Тези основополагащи документи разкриват всъщност неяснотата на тайната, която е само белег на покварата и злобата защото, ако не правеха никакво зло, те (масоните – бел. авт.) нямаше да мразят толкова светлината“. Тази присъда на папа Климент XII всъщност би следвало да се отнесе до истинския подбудител, до корена на масонското движение, скрит в недрата на вековния езотеризъм и херме- тизъм. Именно в този конфликт между масонството и организираната християнска църква проличава най-ясно дълбоката пропаст, която разделя херметичното учение от християнската религиозна философия и богословие. Масоните опитват да се защитят, обвинявайки папата, че той постъпвал в случая като цар на Рим, като действащ държавен глава, изправен срещу опасността на онези, които са заподозрени в незаконност. От този момент нататък конфликтът прераства в открита война между спорещите страни, превръщайки се в идеологическо, политическо и обществено дело, което забулва в сянка още дълго време истинската същност на конфликта – фундаменталната несъвместимост между ученията на херметизма и християнството. В този конфликт обаче има и много жертви. Една от тях е властта, с която е облечено самото папство. Търсейки поддръжници, масоните се обръщат към мощната Наполеонова империя, съюзявайки се с нея. Наполеон Бонапарт е избран за Велик Майстор на френската ложа Великия Изток през 1805 г. Мнозина от наполеоновите маршали влизат в състава на тази ложа, която възприема една чисто деистка религиозна позиция. По този начин християнското вярване постепенно се маргинализира сред континенталните масони. В новата масонска религия християнските елементи се запазват само във външната форма на ритуалите. В същото време навлезлите в Италия наполеонови войски арестуват действащия тогава папа, лишавайки го от властта и влиянието, което папите традиционно упражняват в мащаба на цялостния католически анклав в |