Грешките на херметизма и езотеризма, шифърът на да Винчи и Истината за Иисус Христос Вековното изопачаване на тайните на Сътворението
Изтегляне 1.48 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ev mira1, prayer fasting5
| 338 339 и своеобразното преплитане на политическата и религиозната проблематика, постепенно превръщайки ги в една специфична нравствена система, прикрита с алегории и изложена чрез символи. Този процес се извършва през следващия 18 в. Официална дата нараждането на модерното масонство е 1717 г, когато в Лондон се сливат няколко от най-влиятелните по онова време ложи. Това е вече организация от съвършено нов тип, която за разлика от средновековните строителни съсловия съвсем ясно определя рамката на духовното и философското развитие на движението. Важна роля за възникването на модерното масонство има английският езотерист Уилям Шоу. Той въвежда в масонството такива интелектуални прийоми като изкуството на паметта, проповядвано от Джордано Бруно. Този факт е показателен за близкото родство на херметичния ренесансов езотеризъм с масонството. Шоу подчертава и ролята на „архитекта“ в тази организация, напомнящ за ренесансовия персонаж, символизиращ философската и интелектуална фигура, която откриваме в неоплатоническата традиция на ренесансовия херметизъм, разкрит с пълна сила във „Fama fraternitatis“ чрез образа на Кристиан Розенкройцер. Така че разривът със средновековния строителен занаят е вече свършен факт в модерното масонство, въпреки че последният е дал названието на движението и същевременно представлява източник на вдъхновение и пример за подражание отстрана на членовете наложите. Следователно, именно митологичните и херметични източници утвърждават тона и традицията в това ново масонство, в което външните несвързани със занаята членове започват да играят основна роля. Модерното франкмасонство се превръща в основен инструмент за разпространението и развитието на познанията и практиката на западния езотеризъм и херметизъм, опазвайки неговото наследство. То е и основата, върху която израстват неговите разклонения, които ще дадат по-късно тон на общественото развитие през 20 ви ще станат източник за разпространение на антихристиянските учения, които вече явно опонират и се опитват да опровергаят основните принципи на християнството. Определен привкус в масонската философия внасят теософското и натурфилософското течение, възникнали в западния езотеризъм през 18 и 19 в. През 18 в. обаче на сцената се появява и окултизмът, в лицето на който мнозина херметици виждат една деградирала форма на херметичното и езотерично учение. През 19 в. окултизмът се развива до такава степен, че започва да измества езотеричния си първоизточник. Този спор между окултизма и традиционния езотеризъм намира отражение и в средите на франкмасоните. Цялата тази динамика допринася за възникването на сегашното разнообразие на европейските и англосаксонските франкмасонски организации, които постепенно започват да усвояват и окултизма в неговата крайна форма – тайнствеността (думата окултен означава тайнствен, скрит. Някои от масонските дружества се отклоняват от линията на езотеризма и мистицизма, придобивайки по-определен, светски характер. Основната част от тези движения обаче ясно разкриват разделенията и отлики- те, появили се по отношение на езотеричната им основа през 17 в. В оценката влизат фактори, външни за езотеризма: политически и идеологически, религиозни и философски, географски и културни. Изброяването на имената на знаменити франкмасони няма особен смисъл, доколкото начинът на преживяване на посвещаването се опирана индивидуалната чувствителност. Ритуалите търпят развитие и значителни промени през вековете, ас тях и този полиморфен езотеризъм, който изпитва влиянието на множество течения, се разгръща в много посоки.“ 231 Съществуват твърдения, че умозрителното масонство в Англия е вдъхновено от шотландския масонски модел. По този повод изследователят на масонството Рене Даше пише следното Английското масонство от 17 в. е привнесено, рядко и загадъчно явление. Същевременно с него се свързват определен тип хора, чийто интелектуален профил е сходен с т. н. постренесанс и е предвестник на 18 в. – епоха не само на Просвещението, но и на просветените въз основана религиозна толерантност, съжителство и вкус към науките, без отказ от дълбоко духовно дирене.“ Всички тук изброени обстоятелства, съчетани с влиянието на шотландския модел, допринасят зараждането на модерното английско масонство, което ставана юни 1717 г. чрез сливането на четирите големи лондонски ложи Гъската и Скарата („The Goose and the Gridiron“), Короната („The Crown“), „Ябъл- |