Грешките на херметизма и езотеризма, шифърът на да Винчи и Истината за Иисус Христос Вековното изопачаване на тайните на Сътворението
Изтегляне 1.48 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ev mira1, prayer fasting5
| 62 63 познание това учение поставя и възхвалява мистичния и духовен опит, прякото и непосредствено възприемане и усвояване на свещеното, божественото, тена прякото познание на абсо- люта. Дуалистичният в известен смисъл характерна християнската религия и подкрепящата я философия на ФБ, произтичаща от КВТТП, обаче няма нищо общо с дуализма на гностицизма, едно религиозно учение, противопоставящо сена херметизма от една друга спорна точка. В гностицизма също се прави разлика между духовното и материалното битие. Материята в схващанията на гностиците се възприема като нещо зло по силата на самата нейна същност. Материалният свят, физическата реалност на материалните явления тук се окачествява като творение на по-нископоставен и зложелателен бог, което напълно противоречи на идеята за дуализма, възприета в християнската религиозна философия. Дуализмът в разбиранията на гностиците се отнася до самото битие на Бога Творец, докато в християнството Бог е Единен. Той е едновременно Творец и на материалния свят, и на духовния свят, бидейки Самият Той висша форма на духовното битие, способна да контролира, да въздейства върху ида сътворява и видоизменя физическата материална вселена. Оттук следва и фундаменталното различие между християнството и гностицизма. Различието се разпростира и върху разбирането за бъдещето на света. Според гностиците материята и материалните неща трябва да бъдат преодолени, за да се постигне единството с по-великия и по-истинския бог, в чието владение се намира единствено духовният свят. Не е ясно обаче как ще стане преодоляването на материалния свят. Според херметизма съществуващата вселена съчетава в себе си духовното ведно неповторимо и вечно съществуващо единство, изразено в хармонията на една единствена одухотворена природа. Духът на Бога съществува във всички физически тела, а не само в живата природа и човека. Затова тук човекът се разглежда като част от Божието битие, и следователно спасението на човешкия индивид идва по естествения пътна познанието и духовното израстване, приравняващо постепенно човешкото битие сбити- ето на Бога. Духът на Бога съществува в цялото Му Творение. В това се заключава същността на философията на пантеизма. Истинският, сериозен опонент на гностицизма и херметизма е само християнската религия, подкрепяна от новата линия в науката в лицето на ФБ. Тази религия е чужда на херметичния пантеизъм, както и на дуализма на духовното битие, възприет от гностицизма. Учението за НЦ, което ни разкри Божият Син Иисус Христос, всъщност представлява картина наедно пред- стоящо обединение на физическия и духовния свят, в което се очаква появата наново небе и нова земя, в която да живее правда. Сега съществуващата материална вселена според християнството е фундаментално отделена и различна от духовния свят и Божието битие. Сътворената природа не притежава дух, но нейното устройство е приспособено да приеме въздействията, идващи по линията на Бога Творец. Херметиците, от своя страна, твърдят, че такова единство между духовния и физичния свят вече съществувате. че това е станало някога в миналото, още когато Бог е сътворил вселената. Гностиците пък твърдят, че такова обединение между материята и духа е парадоксално и следователно невъзможно по принцип. В бъдещото развитие на света материалното битие ще отпадне по някакъв начин, отстъпвайки място на доминиращия Дух. Тези фундаментални различия между херметичната, гностичната и християнската религиозни философии оформят в основни линии четири главни типа (култури) на мислене в човешкото познание. Това са херметично-конфуцианската, еврейската, гръцката и християнската културите. модели, начини, типове, системи) на мислене. Ще се спрем поотделно на всяка една от тях. Херметично-конфуцианската култура на мислене е характерна както за древното херметично учение, така и за китайската древна философия, представена най-вече от таоизма. Между тези две системи на културата има много общо, въпреки че няма свидетелства за наличието на връзки и контакти между таоизма в Китай и херметизма в Египет и Александрия. Въпреки значителното разстояние между тези страни, което изключва всякакви възможности за духовен и интелектуален обмен, прави силно впечатление фактът, че „таоистката алхимия се появява в Китай в същото време, когато херметичната алхимия се появява в Александрия“ 39 |