Грешките на херметизма и езотеризма, шифърът на да Винчи и Истината за Иисус Христос Вековното изопачаване на тайните на Сътворението
Изтегляне 1.48 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ev mira1, prayer fasting5
| 58 59 нието на това поле, бидейки пасивни участници в процеса, докато в явлението квантова нелокалност електроните могат да се разглеждат като източник на своеобразна активност, наречена в новата линия на науката „торсионно поле (ТП). 9) Всички тези принципи са универсални, действат съвместно и са необходими и достатъчни за всяко живо същество. Но както видяхме, някои от посочените тук принципи могат да се разглеждат като несъстоятелни от съвременна научна гледна точка (напр. такива са принципите 3 и 5, докато принципите 6, 7, а в известен смисъли, са неясно формулирани и по-скоро неприемливи за съвременната наука. Следователно всички тези принципи не са нито универсални, нито необходими и достатъчни за всяко живо същество. Като цяло те съставляват една противоречива и логически несъстоятелна система. В херметичната философия обаче се оформя и една специфична методология, която се превръща в основана почти всички преднаучни и псевдонаучни форми на знанието през различни периоди от развитието на човешкото познание през вековете. Тази методология се основавана два фундаментални принципа, възприети в херметичното учение като универсални. Първият от тях произтича от известната максима, приписвана на Хермес, а именно, че това, което се намира горе, е аналогично на това, което се намира долу. В книгата Изумрудената плоча е дадена друга формулировка на това твърдение Структурата на микрокосмоса съответствана структурата на макрокосмоса.“ 37 С други думи, всяко по-малко нещо във вселената е отражение на по-голямото и по-голямото е отражение на по-малкото. В някои други интерпретации същото твърдение звучи така Горното идва отдолу, а долното – отгоре и това чудо е дело на Единствения. А в един по-широко разпространен превод това твърдение изглежда последния начин това, което се намира горе, е като онова, което се намира долу, а това, което се намира долу, е като онова, което се намира горе. Тези твърдения често се резюмират с помощта на следната опростена формулировка каквото е горното, такова е идолното Това твърдение и неговите различни формулировки са изиграли изключителна роля в развитието на преднаучните и псевдонаучните направления в човешкото познание, най-известните от които са тези на астрологията и алхимията. В началните етапи от историческото им развитие обаче тези псевдонаучни направления играят определена положителна роля, стимулирайки човешкото мислене към изследователска активности към всестранни философски размишления. От гледна точка на съвременната наука този методологичен принцип обаче е напълно неудовлетворителен. Известно е, че законите на микрокосмоса, за който става дума в тази популярна формулировка, са добре познатите днес закони на квантовата механика, докато законите на макрокосмоса се определят от принципите и закономерностите, разкрити от общата теория на относителността на Айнщайн. В книга ние показахме колко трудно и противоречиво е обединяването на тези две съвършено различни по характер теории, обединението на които и до ден днешен е свързано с неясноти и трудности от принципиален характер. От друга страна, този принцип, който днес е съставна част от научната дисциплина на системния анализ, има твърде ограничена валидност, отнасяща се до един ограничен кръг от природни системи. От гледна точка на съвременния системен анализ напр. твърдения, формулирани в херметичен стил, като структурата на атома е огледално отражение на структурата на Слънчевата система, а структурата на Слънчевата система е огледално отражение на структурата на атома, имат незначителна или дори никаква научна стойност. За един съвременен учен твърдения от типа Човек е отражение на вселената и обратно или външният и вътрешният свят са отражения единна друг, или вселената, съдържаща се в човешката психика, е отражение на външната вселена, изглеждат твърде наивни. Те не съдържат никаква съществена информация, която би могла да се използва в научните изследвания изобщо. Голямата заблуда, произтичаща от херметизма и повлияла по радикален начин върху развитието на различните направления на езотеризма през вековете, възниква и от факта, че древните философии учени са смесвали неправомерно това горното (те. макрокосмоса) с духовните явления и Божието битие. Тази заблуда намира изрази във втория фундаментален принципна херметизма, според който аналогията между горното идолното изисква по необходимост |