Грешките на херметизма и езотеризма, шифърът на да Винчи и Истината за Иисус Христос Вековното изопачаване на тайните на Сътворението
Изтегляне 1.48 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ev mira1, prayer fasting5
| 396 397 това е полевата форма на живот на ангелите (също и нападналите ангели, наречени демони, зли духове, бесове и прочее, която е сътворена от Бога като по-висша от формата на живота на хората. Ангелите се представят в Библията като своеобразни служебни духове, обслужващи висшата и последна, четвърта форма на живот – тази на Самия Бог. Следователно Бог е Този, който е сътворил по-нисшите от Него форми на живот, както във видимия, така и в невидимия свят. Бог е най-висшата форма на живот, оперираща върху субстанциалната основана духовния свят, сътворил всички останали три форми на живота. Нейната същност е принципно недостъпна за човешкото познание. Частично може би тази най-висша форма на живота е достъпна само за по-висшата от нас хората форма на ангелите и вероятно за формата, която ще придобият възкръсналите праведници след второто пришествие на Божия Син. Очевидно е, че трите описани тук култури на мислене в човешката общокултурна система обуславят и три различни картини на реалността, които се различават радикално една от друга. За какво тогава обединение на религиите може да става дума, след като различието в светогледните системи на тези три култури е така ярко изразено. Картината, която ни рисува културата на атеистичната светска наука напр., представя реалността като една вечно съществуваща материална среда, еволюцията на която може да бъде обяснена въз основана фундаменталните природни закони. В тази култура възниква вярата в еволюцията, в това, че животът е възникнал случайно и сее развивал постепенно в течение на стотици милиони години, придобивайки все по-съвършени форми, които днес обуславят и човешкото битие на Земята. Вярата в еволюцията обаче е силно дискредитира- та от съображенията, които наричаме накратко интелигентен дизайни „нередуцираща се сложност. Оказва сече вярата в еволюцията изисква много по-голяма доза вяра от самата вяра в съществуването на Бога. Картината, която ни рисува културата на херметичното и езотеричното учение, някога сее причислявало към общата светогледна система на религията. Но както видяхме от анализа в настоящата книга, тази картина се различава радикално от религиозната картина, която ни рисува християнското учение. Именно от такава гледна точка може да се отхвърли като несъстоятелна и идеята за обединението на религиите, предлагана от херметичните религиозни движения. Идеята за обединението на религиите има своя история. Първата основополагаща вселенска конференция за обединение на вероизповеданията, създала Съвета на Парламента на Световните религии, сее състояла още през 1893 г. Но както се уверихме в настоящата книга, идеята да се заложи основата на нова религия, която да се основава върху разбирателството между народите и компромиса между световните религии, никак не е нова. В идеята за обединението на религиите, предлагана от херметичните религии, каквито са напр. движението на Муун и движението Ню Ейдж, се съдържа една фундаментална методологическа грешка. Тя се състои в следното Първо, в еклектичното по своя характер обединение, каквото е обединението на световните религии, се допуска съединяване в единство на абсолютни елементи, които в случая автоматически се понижават до нивото на относителни величини. С други думи, абсолютните истини, издигнати от религиите, които влизат в състава на такива обединения, принудително следва да се принизят дони- вото на относителните истини, характерни за човешкото познание. От методологията на обединителните процеси е известно, че обединението е възможно само в случая на слаби съставни елементи Силните елементи рано или късно се оказват извън контрола на обединителните схеми, построени върху крайните измерения на човешкото познание. Такъв силен елемент в обединителната схема на обединените религии по света е християнството. Затова тази религия винаги се оказва извън сферата на всякакъв вид обединения по системата на обединителните религиозни движения. Главната причина затова е личността на Божия Син Иисус Христос, който казва Аз съм пътят и истината и животът никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене.“ 249 Божественият характерна Човешкия Син е главната преграда за създаването на системата на обединените религии. Нещо повече, от методологията на обединителните процеси също е известно, че в случая на обединителни процеси, включващи различни по големина и сила елементи, най-често най-изявените, най-голе- |