Ангели хранители



Дата14.01.2018
Размер22.54 Kb.
АНГЕЛИ ХРАНИТЕЛИ

Елфрида Гроц


Две мисионерки излизат от банката. Преди няколко минути те са преброили получените пари и са ги скрили в голямата чанта, за да не им ги откраднат. Но не забелязват, че от известно време ги наблюдават. Някой ги преследва, макар и от доста голямо разстояние. Слънцето все още грее, но сенките по земята вече започват да се удължават.

  • Как мислиш, ще успеем ли да се приберем, преди да се стъмни?

  • Нямаме друг изход, трябва да побързаме.

  • Съмнявам се, че ще успеем с тези пълни чанти. Още отсега ме болят ръцете.

И тръгват. По пътя пеят, защото са благодарни на Бога – днес са успели да купят от града всичко необходимо, макар че това им е отнело повече време от друг път. С тежки чанти в ръцете обаче не можеш да вървиш бързо. Торбите натежават все повече, а краката пристъпват все по-бавно. Не е чудно, че нощта ги заварва далече от мисионерския център. Спират изморени.

  • Да пренощуваме тук, под това дърво?

  • Май така ще е по-добре. Ще продължим утре с нови сили.

Оставят торбите и си лягат на склона на хълма. Чантата с пари за по-голяма сигурност слагат под главите си вместо възглавница. Не се страхуват: молят се на Бога да ги пази. След няколко минути вече спят.

Не спят обаче разбойниците в храстите от другата страна на пустия път. Те чакат този момент. Главатарят дава знак и излизат от прикритието. До мястото, където спят мисионерките, остават само няколко метра, когато изведнъж спират като вдървени. Не може да бъде! Жените имат пазачи! Шестнайсет войници с блестящи мечове в ръце стоят на хълма. Откъде се взеха? Разбойниците бавно отстъпват назад. Изведнъж, обзети от паниката, хукват да бягат, за да се скрият в нощната тъмнина.

Минават няколко седмици. Един мъж посещава болницата, където работи една от мисионерките. По време на прегледа внимателно се вглежда в лицето й.


  • Познаваме ли се? - пита тя, докато попълва картона.

  • Виждал съм ви.

  • Не може да бъде, аз не ви познавам.

  • Да, сигурен съм. Преди няколко седмици сте нощували на хълма.

Мъжът казва как хората от неговата банда проследили мисионерките, след като те излезли от банката.

  • Не ви ограбихме заради войниците – добавя той.

  • Войници? Не е имало никакви войници.

  • Бяха там. Шестнайсет. Видях ги. Всеки имаше блестящ меч.

Мисионерката се смее. Този разказ обаче я кара да се замисли. Досега тя не е подозирала за опасността, която ги е дебнела по пътя. Може би Бог е пратил Своите ангели в отговор на тяхната молитва?

Когато излиза в отпуска и се връща у дома, жената посещава една молитвена група. Посрещат я радостно:



  • Колко хубаво, че си тук! Много искаме да чуем как си.

Приятелите постоянно се молят за нея и сега искат да разберат дали Бог благославя работата й. Тя споделя новините около мисионерската дейност, работата си в болницата, разказва за душите, намерили спасение чрез Иисус Христос. Разправя и за случая с войниците, който така и не може да обясни. В края на срещата един от приятелите й я пита:

  • Кога е станало това? Кога сте нощували под открито небе?

Тя разлиства тефтера си и казва датата.

  • Ще се изненадаш – отвръща той, - но точно тогава сме имали обща молитва и сме се молили за теб, групата ни е от… шестнайсет души.



Превод: Светлана Григорова


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница