Грешките на херметизма и езотеризма, шифърът на да Винчи и Истината за Иисус Христос Вековното изопачаване на тайните на Сътворението
Изтегляне 1.48 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ev mira1, prayer fasting5
| 408 409 пространствения размер, заеман от дължината на вълнообразното движение на лъченията. Това разширение на дължината на вълната представлява и самото червено изместване, което ние неправилно тълкуваме като голяма възрастна вселената. Локалната промяна на силата на гравитационното притегляне също има своето значение. Напр. ние познаваме явлението приливи и отливи на океаните на Земята, което се дължина естествени локални вариации на гравитационното поле, вследствие на движението на Луната около Земята. По същия начин променящата се сила на гравитационното поле в локален смисъл отстрана на външния фактор е могло да предизвика оттеглянето на водите на Червено море, което е помогнало на еврейския народ, воден от праотеца Мойсей, да премине безпрепятствено това водно препятствие, спасявайки се от преследването на войските на фараона. По същия начин външният фактор може да преобразува и вида на цялата вселена, да раздува и свива отделни нейни части, да променя цялостния ѝ облик, така както Той намери за добре. П.: Но това наистина е едно много интересно и правдоподобно обяснение Но аз си задавам въпроса Какво би се получило, ако един ден традиционната наука наистина успее да обясни задоволително явлението тъмна материя въз основана известните природни закони? А.: Моето мнение е, че това никога няма да се случи. Въпреки това проблемът с тъмната материя остава централен, възлов, от особена важност момент в човешкото познание, който би могъл да докаже (или съответно да отхвърли) теориите от типа на КВТТП. Ако проблемът за тъмната материя остане неизяснен от традиционната наука, то това ще е от полза за новата теория. Ако се получи обратното, тогава КВТТП и дори цялостната система на НЛНП може да се окаже в деликатната позиция на научната несъстоятелност. Този проблем може да се разглежда като решаващият експеримент, потвърждаващ или отхвърлящ дадена теория във физиката, подобно на наблюдаемия факт на изместването на орбитата на Меркурий, потвърдил верността на общата теория на относителността или откриването на „Ω- хиперона“ в теорията на елементарните частици, потвърдило верноста на хипотезата за унитарната симетрия на Гел–Мон, с помощта на която бе разработени известният кварков модел на елементарните частици. П.: Имат ли връзка тези ваши съображения с известната теория на всичко, разработвана напр. от известния английски физик Стивън Хокинг? А.: Да, имат Този въпрос има връзка дори и с прословутата идея за единството, издигната в херметичното учение, която дава тон за появата на голяма част от възгледите, оформени в течение на вековете, откакто това учение съществува. Надеждата научените, като Стивън Хокинг напреда създадат един всеобхватен модел на вселената, обясняващ всички явления и процеси в нея от гледна точка на съществуващите природни закони, без да става необходимо да се намесват свръхестествени сили, Бог, или нещо такова. Много учени възлагат надежда за такава теория на известната теория на струната. Самият Стивън Хокинг не споделя това становище, а вярва по- скоро на стандартния модел на квантовата гравитация. Всички тези опити се осланят на вярата в единството на физическия свят, тече физическият свят представлява от само себе си една затворена в логическо и познавателно отношение система, която не допуска излишни, външни, чужди на нея елементи, които да не могат да се вместят в нейната всеобхватна структура. В този смисъл единството, разбирано от традиционните физици, се различава от единството, възприето в херметичното учение. В последното единството обхваща едновременно и физическия, и духовния свят. По този начин херметиците и под- гласните им езотерици разглеждат природата и вселената като одухотворени същности. Вселената те разглеждат като физическото тяло на Бога. Изводите, които следват от КВТТП, опровергават и двете горепосочени концепции за единството на света. Тези изводи могат да се формулират последния начин. Физическият свят е фундаментално отделен от духовния свят. Те не могат да се обхванат по никакъв начин от някаква обединителна когнитивна (те. познавателна) структура. Тези две сфери на реалността могат да се обединят в човешкото познание по принцип. В този случай се предлага принципът на деунифика- цията вместо предлагания от физиците унификативен модел. |