Грешките на херметизма и езотеризма, шифърът на да Винчи и Истината за Иисус Христос Вековното изопачаване на тайните на Сътворението
Изтегляне 1.48 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ev mira1, prayer fasting5
| 404 405 придавайки ѝ формата, която днес констатираме в астрономическите наблюдения. А що се отнася до собствено научните факти, потвърждаващи въпросните изводи на КВТТП, може да се каже, че известният в съвременната астрофизика проблем с тъмната материя всъщност представлява едно потвърждение на тези изводи. П.: Интересно Това вече е една новост, която силно ме изненадва. Можели да поясните този въпрос по-подробно. А.: Да Ще поясня. В какво се заключава проблемът с тъмната материя Още навремето астрофизикът Цвике открива една интересна аномалия в скоростите на движението на големите небесни тела – звезди, галактики и купове от галактики. В Слънчевата система напр. скоростите на движението на планетите около Слънцето се подчиняват строго на закона за гравитационното привличане на Нютон. Тяхната скорост намалява с отдалечаването имот централното светило. В случая на въртенето на звездите около ядрото на нашата галактика обаче нещата стоят по съвсем друг начин. Звездите в Млечния път, една от които е и нашето Слънце, се въртят с нарастваща скорост при отдалечаването имот галактческото ядро. Оказва сече скоростите на звездите, които са най-близо до ядрото, се въртят най-бавно. Техните скорости на много по-малки от скоростите на периферните звезди, една от които е и Слънцето. Законът на тези скорости се описва чрез крива, която отначало расте с увеличение на разстоянието до ядрото, а след това достига до ниво, което почти не се променя по-нататък. В научните среди този закон за скоростите на небесните тела се нарича понякога теорема на вириала“. Аномалното нарастване на скоростите се наблюдава и при движението на галактиките в състава на тяхното групиране, известно като купове от галактики. Там този закон е още по-изразен. За да обяснят това явление въз основана познатите природни закони, учените допускат съществуването на някаква тъмна маса, наречена още тъмна материя, упражняваща допълнително гравитационно въздействие върху небесните тела, което е и причина за въпросната аномалия, наблюдавана навсякъде във висшите йерархични нива на вселената. Движението на звездите в състава на галактиката напр. може да се опише образно като общо, кооперативно движение на тези тела, въртящи се заедно с цялото пространство, което те заемат. Нещо подобно на въртене на самото пространство, увличащо със себе си и небесните тела, които то обхваща. Такъв вид въртене никак не се вмества в нашите общоприети научни представи. Тъмната материя обаче не може да бъде открита от науката. Има различни кандидати за нея, като напр. придаването на нищожно малка, но крайна по стойност маса нане- утриното. Всички опити за доказването на тази хипотеза обаче непрекъснато се провалят. Много учени днес считат, че тъмната материя може да стане повод заедно радикално изменение на нашите представи за пространството и времето, както и за законите, които управляват вселената. Моето лично мнение е, че такава радикална теория може да бъде само КВТТП. Тя вече е създадена, но хората още не знаят за нея. П.: В какво се заключава разликата между обясненията на тъмната маса отстрана на традиционната наука и обясненията, които дава КВТТП? А.: Според хипотезата за тъмната материя, издигната от традиционната наука, около галактичното скупчване на звездите се образува своеобразно сферично „хало“ от такава тъмна материя, чиято плътност нараства с отдалечаване от центъра на тази тъмна материална сфера. Такова обяснение се дава и за куповете от галактики, но тук тъмната сфера вече има огромни размери, които съперничат по величина на мащаба на цялата вселена. Това обяснение ми изглежда твърде грубо и дори нелогично. Липсата на експериментално потвърждение принуждава хората да го приемат на вяра, те. то е засега нещо като свръхестествено явление. Уравненията, изведени в КВТТП, позволяват да се обясни тъмната материя по съвсем друг начин. Такава материя всъщност няма, а има свръхестествено регулиране на скоростите на небесните тела чрез подходящо изменение на величината на космологичния член Л, който в случая не е константа, както това се приема в общата теория на относителността на Айнщайн, а е динамично променяща се величина, зависеща от волята на Бога. Може да се покаже строго, че въвеждането на тъмния гравитационен облак около галактичните и свръхга- лактичните небесни обекти е еквивалентно на своеобразно ло- |