Грешките на херметизма и езотеризма, шифърът на да Винчи и Истината за Иисус Христос Вековното изопачаване на тайните на Сътворението
Изтегляне 1.48 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ev mira1, prayer fasting5
| 118 119 ни учения, като напр. Кабалата, представляващи синтез между еврейското религиозно мислене и езотеризма от гръцки и египетски тип. Към средата на 1 в. сл. Хр. в Александрия започва да сена- лага и християнската религия. В условията на многообразието на културите в този древен център в християнската вяра на местното население се оформят първите влияния, идващи по линията на херметизма, езотеризма и гръцкото философско мислене. Според учения Додс в Александрия, след като християнството пожелало да се превърне в нещо повече от религия за необразованите хора, му се наложило да постигне помирение с гръцката философия и гръцката наука. Под влияние на културната среда в Александрия християнското богословие, развито от местни християнски мислители, като напр. епископ Климент, богословът Ориген и др., започва да придобива някои типични черти, характерни за гръцката философска мисъл, свързани най-вече сученията на Аристотел и Платон. Този етап от развитието на християнското богословие отваря широко вратата за нахлуването и на различни езотерични, херметични и окултни влияния, придобили свой облик и специфика в по-късните етапи на тяхното развитие. Именно тези първи влияния, резултат от взаимодействието на новозараждащата се християнска култура с вече наложилото се през вековете философско наследство, подсилено от ученията на херметизма и езотеризма, залягат в основата на множеството бъдещи християнски ереси и отклонения от ортодоксалното християнско учение, възникващи с нарастваща динамика през следващите векове. Например, един от най-влиятелните християнски учители, Ориген, се учи присъщия александрийски учител, от когото се учи и основателят на известната езическа философска школа на неоплатонизма Плотин. Елинизираният евреин Филон от Александрия пък е автор на концепцията за Логоса, възприета от някои християнски мислители. Както вече споменахме в увода, в съвременната наука се прави разлика между теология и философия. Теологията е общо явление за всички религии, представляваща рационално обяснение на принципите на дадена вяра, на дадена система от религиозни вярвания и винаги свързана с идеята за божественото начало. Философията, от своя страна, се разглежда като нещо по-нисше от теологията, като наука, обслужваща и подчинена на интересите на по-висшата теология. В този смисъл философията се доближава повече до светската традиционна наука. Но тя може да бъде, също така, и не по-малко метафизична от самата теология. Но дори и в най-крайните си метафизични обобщения и абстракции, философията не може да достигне божествените измерения на теологията. В религии като християнството, исляма и юдеизма произходът на теологията се възприема като божествен. Един е напр. божественият произходна християнската теология, друг е произходът на ислямската теология и т. н. Философията обаче, във всички свои форми, се явява дело на човешкото познание, те. тя винаги има човешки произход. „През първите векове, а и по времена по-голямата част от последвалите две хилядолетия на християнската ера такива отличия между теологията и философията не съществуват. Те се възприемат повече или по-малко като взаимозаменяеми или примиряващи се в такава степен, че разграничителната линия между тях е невидима. Така интелектуалната среда в Александрия е определена не само от различни вярвания и обслужващите ги теологии, но и от това, което днес бихме окачествили като философски системи, също радващи сена подобно уважение. Култовете, сектите, мистериите и религиите в Александрия се допълват от философски учения. Аристотел, някогашният наставник на Александър Велики, е имал множество последователи, така че неговата мисъл оставя постоянен отпечатък върху християнската доктрина. Не по-малко уважаван, обаче, е и Платон, първоначално възприеман като най-здравата връзка между християнството и езичеството. В трудовете на филосо- фи-мистици като Плотин мисълта на Платон преживява ново възраждане в това, което по-късно се назовава неоплатонизъм. И други философи сана мода, особено т. нар. „предсократи- ци“ – с повече или по-малко мистическа нагласа. Сред тях са Питагори Хераклит. В тогавашна Александрия вярванията, сектите, религиите и философските школи и системи се сблъскват помежду си, борят се, съперничат си, взаимно се подхранват и допълват, като се получава нещо като динамично и непрестанно променяща |