Философско-исторически факултет катедра „история и археология
Изтегляне 79 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Православната църква в България в условията на схизма“ Изготвил: Проверил
- Борбата за църковна независимост като фактор за духовната еманация на българите и за развитието на българското националноосвободително движение
|
П ЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ „ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ“ ФИЛОСОФСКО-ИСТОРИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ КАТЕДРА „ИСТОРИЯ И АРХЕОЛОГИЯ“ КУРСОВА РАБОТА по дисциплина „Религиозният фактор в историята на България и Балканите през ХХ век“ на тема:
„Православната църква в България в условията на схизма“
Пловдив, 2023 Борбата за църковна независимост като фактор за духовната еманация на българите и за развитието на българското националноосвободително движение След падането на средновековната българска държава под османско владичество всички български земи преминават под духовното покровителство на Цариградската патриаршия. Българското население става част от т.нар. рум миллет (цялото християнско население в Османската империя) и е представлявано пред султана от Цариградския патриарх. В първите векове на османското владичество изгубването на юрисдикцията на Българската православна църква не е толкова голям проблем, защото в лицето на Цариградската патриаршия българите имат опора срещу мюсюлманството. Постепенно започва процес на гърцизиране на църковните дела, като гръцкият език се налага като водещ не само в църковните служби, но и в книжовността, в просветата, в стопанския живот на българите. Вече съществува опасност от културна и национална асимилация на българите. В края на ХVIII век се заражда националната идея и пред формиращата се възрожденска интелигенция и буржоазия започва да стои въпросът за отхвърляне зависимостта на Цариградската патриаршия. Осъзнава се, че отхвърлянето на гръцката църковна власт, признаването и консолидирането на българската нация са необходимо условие и решителна крачка към пълното политическо освобождение.1 Първите прояви на съпротива срещу Цариградската патриаршия са отказът на все повече българи да плащат извънредните църковни такси и данъци и засилващото се желание за подмяна на гръцките духовници с български. Постепенно борбата за възстановяване независимата Българската църква увлича почти цялата нация. Издаденият султански реформен акт Хатихумаюн от 1856 г. дава на българите основа за легална дейност. На финала на Възраждането – февруари 1870 г., Високата порта издава ферман за създаването на самостоятелна Българска църква на територията на Османската империя под името „Българска екзархия“. Този акт е предшестван от отказа на Иларион Макариополски да спомене името на гръцкия патриарх по време на великденската служба в Цариград.(3 април 1860 г.) Определяйки кои територии ще преминат в Българската екзархия, ферманът от 1870 г. очертава границите на бъдещата българската държава. Другото важно следствие от него е официалното признаване на българската нация в рамките на Османската империя - българите вече не са част от рум миллета, а получават статут на булгар миллет. В диоцеза на Екзархията, състоящ се от 15 епархии, са включени всички територии, заселени с българи. Цариградската патриаршия обявява фермана за антиканоничен. По същество обаче той с нищо не нарушава историческите права на Вселенския патриарх, нито светите канони, приети на вселенски и поместни събори. В няколко члена от него ясно и категорично се говори за пряката връзка на Българската екзархия с Цариградската патриаршия и дори за известна зависимост от нея. В духа на църковните канони и в хармония с практиката на другите църкви са съставени и останалите пунктове на султанския ферман.2 Истинската причина за недоволството на Цариградската патриаршия е в това, че с фермана империята отнема нейната юрисдикция в обширни и богати български епархии (Точка 10 от Фермана, очертаваща диоцеза на екзархията, се превръща в ябълката на раздора). Това не само я лишава от финансови приходи, но спира гръцкото влияние в тях. Отправят се взаимни нападки. Вселенската патриаршия обвинява българите, че те отхвърлят своята зависимост на основата на филетизма, а не на каноните, а това противоречи на същността на Христовата църква, която не различава хората по народност. Българите, на свой ред, обвиняват Цариградската патриаршия в същия грях – възпрепятстване ръкополагането на българи за епископи, избора на митрополити, използването на български език в богослужението и т.н. Въпреки тези разногласия с Патриаршията, българите пристъпват към изграждане на екзархийското ведомство. В началото на 1871 г. в Цариград се провежда Първият църковно-народен събор, на който е приет устав на Екзархията. Основните положения в него са: „автокефалната Православна българска църква, под името Екзархия, е неотделен член от Единната Света, Съборна и Апостолска църква. Тя се състои от всички български епархии, които се намират в Отоманската държава. Екзархията изобщо духовно се управлява от Светия синод, председател на който е Негово Блаженство Българският екзах; а всяка епархия - от митрополит. Светият синод се състои освен от Екзарха, като председател, още от 4 души съзаседатели – митрополити….Членовете на Светия синод се избират за 4 години.“3 Синодалният принцип на управление на Българската църква се спазва и днес. На 12 февруари 1872 г. съборът пристъпва към избиране на пръв български екзарх. За такъв е определен видинският митрополит Антим I (16 февруари 1872 г.) Цариградската патриаршия отказва да признае решенията на Екзархията и свиква специален събор. На 16 септември 1872 г. Българската църква и българският народ са обявени за схизматични. Поради опасността българите да се откажат от православието Антим I се обръща с послание до народа, в което разяснява неправилността и неканоничността на решението на Цариградския събор. Изпраща послание и до всички самостоятелни църква, в което казва, че българският народ не желае да се отделя от православната църква. В книгата „Българската църква“ Екзарх Стефан I български мотивира незаконосъобразността на решението за схизма по следния начин: „Съборът, който провъзгласил българите за схизматици, нарушил всички правила, по които той трябвало да се ръководи. Той бил свикан да съди българите, а нито един българин не бил повикан на събора да се защитава… В случай на появили се разногласия, съборът трябва да повика епископи от съседната църковна област, които да разгледат делото, да разрешат съмненията и да вземат решение заедно със събора. Помежду членовете на цариградския гръцки събор н 1872 г. нямало пълно съгласие и без да се канят епископи от някоя съседна църковна област, везел решение. Затова решението на този събор е канонически неправилно. Когато двама души са в спор, следва да ги съди трето – незамесено в спора лице. Цариградската патриаршия била в разпра с българите; следователно тя не могла да бъде и съдия в тази разпра. Ето защо цариградският гръцки събор от 1872 г. е незаконен.“4 Независимо от многобройните нарушения от страна на Вселенската патриаршия по отношение на каноните и църковните правила, обявената от нея схизма става факт в православния свят. Нейното налагане „тогава изобщо не впечатлява българския народ, който бърза да изгради свое собствено църковно ведомство“5. Схизмата дава възможност на българските възрожденци „да уредят църквата си без намесата на Вселенската патриаршия и без да се съобразят с гръцката Мегали идея“.6 Схизмата обаче води до почти пълна изолация на Екзархията в междуцърковно отношение и повече от седемдесет години тежи на Българската църква. В условията на схизма Българската екзархия е принудена самостоятелно да работи за утвърждаване независимостта на Българската православна църква, ограничено е общуването й с останалите православни църкви, което има не само канонични , но и политически измерения. До Освобождението Българската екзархия е институцията, която обгрижва духовно българския народ, посредник е между него и османската власт, представлява го пред европейските народи. За да утвърждава православния дух и вяра сред народа, Екзархията поддържа храмовете и подготвя свещеници за тях. Грижи се и за образованието на децата на територията на диоцеза. Екзархията води борба за налагане на българския език в богослужението. За това изключително допринася т.нар. Славейкова библия - първият цялостен превод на Библията на български език, иницииран от евангелски мисионери в България и редактиран от Петко Славейков. Мисията на Църквата от този период е не само възраждане на народностното съзнание чрез просветителска и просветна дейност, но и оказване на подкрепа за националноосвободително революционно движение7. Някои от свещениците приемат и революционната борба като път към политическа независимост, в резултат на което мнозина от тях биват преследвани, измъчвани и убивани. От не по-малко значение са и дипломатическите мисии, които изпълнява висшия клир. Екзарх Антим I е този, който организира разгласяването сред европейските правителства на турските жестокости при потушаването на Априлското въстание. Със задачата да се срещнат с политическия елит на Европа и Русия Антим I натоварва Драган Цанков и Марко Балабанов. Изборът не е случаен. Първият като яростен противник на фанариотите сменя дори името си Димитър, защото е гръцко. По-късно е един от най-активните участници в борбата за църковна независимост. Въпреки че е русофил, Драган Цанков се обръща на запад в търсене на решение - приема католическата вяра и става водач на униатското движение в България, чиято цел е откъсването на България от Патриаршията и приобщаването и към Римокатолическата църква. Макар и неуспешна, унията разбунва духовете и изиграва своята роля за църковния въпрос. Марко Балабанов пък завършва Православната духовна семинария на остров Халки (там учи и Антим I).Сред това следва право в Атина, медицина в Париж, учи право в Сорбоната. Още по време на следването си в Париж Марко Балабанов пише статии, свързани с църковната независимост. От 1870 г. се установява в Цариград и тук „вече му се открива широко поле за работа и М. Балабанов ревностно се заема да служи на народ и племе. Става главен писар на Народния събор и бива главен сподвижник на Гавриил Кръстевич, към когото храни благоговейна почит.“8 През 1871 г. участва в Първия църковно-народен събор на Българската православна църква и подписва Устава на Екзархията. Двамата с Драган Цанков познават западния свят, говорят европейски езици, владеят правото и дипломацията. За успеха на тяхната дипломатическа мисия говорят последвалите събития, довели до Освобождението А за въздействието на техните обръщения и брошури върху обикновените европейци е показателен фактът, че в един от лондонските храмове всяка неделна служба по онова време завършва с молитва за християнска България.9 Дейността на Антим I по информиране на Европа и Русия за последствията от въстанието е причина османското правителство да го обяви за оръдие на руската политика и да го отстрани от екзархийския престол.10 Заради отказа си да подпише благодарствено писмо от българския народ до султана, отказ сполучливо определен като „дързост на жива и будна съвест, дързост на героизъм за правда и истина“11, бившият екзарх е изпратен на заточение в Анкара. Освободен след общата амнистия от март 1878 г., той продължава да играе важна роля в политическия живот на Княжество България. Антим I председателства Учредителното събрание в Търново, полага основния камък на паметника на Шипка, става депутат в Третото Велико народно събрание, което избира Фердинанд за български княз. Във времето на избухване на Руско-турската война през 1877 г. сред влиятелните кръгове в Цариград най-приемлива за български екзарх е фигурата на младия ловчански митрополит Йосиф I. Той става вторият български екзарх на 24 април 1872 г. Освобождението променя формата на управление и пътищата за развитие на Екзархията. Постигнатото в хода на църковното движение не е малко: укрепва националното самочувствие на българите, засилва се обществената роля на възрожденската буржоазия и интелигенция, натрупва се богат организационен и политически опит. Църковното движение всъщност се превръща в школа за изграждане и формиране на българските обществени и политически дейци, които по-късно ще играят значителна роля в дейността за освобождение и в политическия живот на свободна България.12 Изтегляне 79 Kb. Сподели с приятели:
|