Guidelines frpi
СПАЗВАНЕ НА ПРИНЦИПА ЗА „НЕНАНАСЯНЕ НА ЗНАЧИТЕЛНИ ВРЕДИ“
Изтегляне 0.77 Mb.
|
Свързани:
БЕЛ-Янкова
СПАЗВАНЕ НА ПРИНЦИПА ЗА „НЕНАНАСЯНЕ НА ЗНАЧИТЕЛНИ ВРЕДИ“Регламентът за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост (МВУ) предвижда, че нито една мярка, включена в плановете за възстановяване и устойчивост на държавите-членки, не трябва да води до значителни вреди за екологичните цели по смисъла на Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2020 година за създаване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции и за изменение на Регламент (ЕС) 2019/2088 (Регламента за таксономията). На база посоченото, всички мерки, включени в Националния план за възстановяване и устойчивост на България (НПВУ), включително тези, предвидени по настоящата процедура, следва да допринасят за екологичния преход, като отчитат шестте екологични цели, заложени в чл. 9 от Регламента за таксономията: 1) смекчаване на изменението на климата; 2) адаптиране към изменението на климата; 3) устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси; 4) преход към кръгова икономика; 5) предотвратяване и контрол на замърсяването; 6) защита и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите. В тази връзка, всяка една инвестиция по НПВУ следва да бъде в съответствие с принципа за „ненанасяне на значителни вреди“. За целите на Регламента за МВУ принципът за „ненанасяне на значителни вреди“ трябва да се тълкува по смисъла на чл. 17 от Регламента за таксономията, в който се определя какво представлява „значителна вреда“ за шестте екологични цели, обхванати в него. В тази връзка, като се отчита целият жизнен цикъл на продуктите и услугите, предоставяни посредством дадена икономическа дейност, се приема, че дейността нанася значителни вреди за някой от шестте екологични цели, и съответно НЕ е налице спазването на принципа за „ненанасяне на значителни вреди“, ако при: 1) смекчаването на изменението на климата, тази дейност води до значителни емисии на парникови газове; 2) адаптирането към изменението на климата, тази дейност води до увеличаване на неблагоприятното въздействие на настоящия климат и на очаквания бъдещ климат върху самата дейност, или върху населението, природата или активите; 3) устойчивото използване и опазването на водните и морските ресурси, тази дейност влошава: - доброто състояние или добрия екологичен потенциал на водните обекти, включително на повърхностните и подземните води; или - доброто екологично състояние на морските води; 4) кръговата икономика, включително предотвратяването на образуването на отпадъци и тяхното рециклиране,: - тази дейност води до значителна неефективност при използването на материали или при прякото или непряко използване на природни ресурси като невъзобновяеми източници на енергия, суровини, вода и земя, на един или повече етапи от жизнения цикъл на продуктите, включително по отношение на трайността и на възможностите за поправка, осъвременяването, повторната употреба или рециклирането на продуктите; - тази дейност води до значително увеличаване на образуването, изгарянето или обезвреждането на отпадъци, с изключение на изгарянето на нерециклируеми опасни отпадъци; или - дългосрочното обезвреждане на отпадъци може да причини значителни и дългосрочни вреди на околната среда; 5) предотвратяването и контрола на замърсяването, тази дейност води до значително увеличение на емисиите на замърсители във въздуха, водата или почвата в сравнение с положението преди започването на дейността; или 6) защитата и възстановяването на биологичното разнообразие и екосистемите, тази дейност: - влошава в значителна степен доброто състояние и устойчивостта на екосистемите; или - влошава природозащитния статус на местообитанията и видовете, включително тези от интерес за Съюза. В случай, че при извършената от Водещия партньор проверка за липса на местообитания на защитени видове в сградата обект на интервенция е установено наличието на защитени видове, то проектът следва да предвиди мерки за защитата им. Във връзка с ограниченията, посочени в Приложението към Решението, с което е одобрена оценката на Плана за възстановяване и устойчивост на България, и с оглед съответствие на процедура „Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд т“ с Известие на Комисията – „Технически насоки за прилагането на принципа за „ненанасяне на значителни вреди“ съгласно Регламента за Механизма за възстановяване и устойчивост (2021/C58/01)“, и гарантиране в максимална степен на спазването на принципа за „ненанасяне на значителни вреди“, за целите на настоящата процедура няма да се подкрепят: - дейности и активи, свързани с изкопаеми горива, включително използване надолу по веригата; - дейности и активи по схемата на ЕС за търговия с емисии; - дейности и активи, свързани със сметища, инсталации за изгаряне на отпадъци и заводи за механично-биологично третиране; - дейности и активи, при които дългосрочното обезвреждане на отпадъци може да причини вреда на околната среда. В съответствие с Регламента за Механизма за възстановяване и устойчивост и съответно, за да е налице спазване на принципа за „ненанасяне на значителни вреди“, всички предвидени инвестиции от кандидатите (крайните получатели) по настоящата процедура, следва да не водят до значителни вреди за всеки един от горепосочените шест екологични цели. Важно: Съблюдаването на принципа за „ненанасяне на значителни вреди“ ще се проследява и на етап изпълнение на ПИИ, като за удостоверяване на съответствието на инвестицията с посочения принцип, в края на проекта водещите партньори ще подлежат на контрол, който да удостовери съответствието на подкрепените дейности с тях. Допълнителна информация относно прилагането на принципа за „ненанасяне на значителни вреди“, може да бъде намерена в Регламента за таксономията и в Известие на Комисията – „Технически насоки за прилагането на принципа за „ненанасяне на значителни вреди“ съгласно Регламента за Механизма за възстановяване и устойчивост (2021/C58/01)“, както и в свързаните с тях документи. При подготовка и изпълнение на ПИИ, задължение на водещият партньор на помощта е да предприеме необходими мерки за спазване принципа за „ненанасяне на значителна вреда“ („do no significant harm” /DNSH/ principle), както и да осигурят ефективно прилагане на този принцип, съгласно изискванията на Регламент (ЕС) 2020/852 за създаване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции („Регламентът за таксономията на ЕС“). За целите на самооценката и установяване на степента на екологичната устойчивост на инвестицията, икономическата дейност трябва да допринася за една или повече от следните екологични цели: Смекчаване на изменението на климата; Адаптиране към изменението на климата; Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси; Преход към кръгова икономика; Предотвратяване и контрол на замърсяването; Защита и възстановяване на водното биоразнообразие и на водните екосистеми. При оценяването на дадена икономическа дейност спрямо критериите, съгласно чл. 17 от Регламента за таксономията, се вземат предвид въздействието на самата дейност върху околната среда, както и въздействието върху околната среда на продуктите и услугите, предоставяни посредством тази дейност през целия им жизнен цикъл, като се отчитат по-специално производството, употребата и излизането от употреба на тези продукти и услуги. ВАЖНО!!! Водещите партньори на помощта извършват на етап кандидатстване самооценка на мерките по отношение на принципите на "DNSH" (Приложение №5: Контролен лист за самооценка съгласно „принципа за ненанасяне на значителни вреди“ (DNSH)). Във връзка с изпълнение и спазване на принципа за „ненанасяне на значителни вреди“, в процеса на изпълнение на ПИИ следва да се съблюдават следните изисквания за устойчив строителен процес: • Задължение на изпълнителя е да предостави информационни листове за безопасност и/или EPD декларации на вложените материали; • Задължение за опазване на въздуха по време на строителството чрез използване на строителна техника и процеси за редуциране на запрашаването и опазване на почвите и подпочвените води от химически замърсявания; • Предписания отнасящи се до нивото на шума по време на строителството (не превишаване на околния шум) и провеждане на измервания за контрол на нивото на шума; • Изпълнение на минималните законови предписания на Закона за управление на отпадъците. Участниците в строителния процес се обучават целево по отношение на намаляване количеството на отпадъците. Ръководството на строежа контролира разделянето на отпадъците и коректното използване на площадките за събиране. Строителните материали се разделят на минерални отпадъци, материали, годни за рециклиране, смесени строителни отпадъци, проблемни отпадъци и азбесто съдържащи отпадъци; • Изготвяне на ръководства за експлоатация – документация на отнасящите се за сградата, ръководства по техническо поддържане, контрол, експлоатация и обслужване. Оценява се обектовата документация по няколко аспекта. Освен изготвяне на технически паспорт по Наредба № 5/2006 г. се препоръчва и ръководства към различните целеви групи (например: поддръжка, почистване и др.) По отношение на ресурсната ефективност да се предвидят мерки за спестяване на вода, както и възможност за повторна употреба, използване на дъждовна вода и др.; Ефикасното използване на ресурсите предполага и прилагане на принципа за кръговост и използване на органични строителни материали, които съхраняват въглерод като сертифицирана дървесина.; Използване на екологични материали, изисквания за термичен и визуален комфорт, качество на въздуха и достъпна среда.; • Като се отчитат даденостите в Република България, да се търсят и други специфични решения и технологии, използващи геотермална и хидротермална енергия. Изтегляне 0.77 Mb. Сподели с приятели:
|