Guns, germs, and steel
ЧАСТ I. ОТ ЕДЕМ ДО КАХАМАРКА
Изтегляне 6.09 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Атомни навици - Джеймс Клиър - 4eti.me
| ЧАСТ I. ОТ ЕДЕМ ДО КАХАМАРКА Глава I. Подреждането на стартовата линия Какво сее случило на всеки континент дог. пр.Хр.? Една удобна отправна точка, от която можем да сравним историческото развитие на отделните континенти, е моментът около 11 000 г. пр.Хр. 3 Тогава се наблюдават първите наченки на уседнал живот в някои части на света. Това е и първата по-сигурна дата, свързана със заселването на американския континент, бележеща също така края на Плейстоцена и последната Ледникова епоха, както и началото на това, което определяме като настоящата епоха. Впрочем доместикацията („одомашняването“) на растения и животни вече е била започнала преди няколко хилядолетия ако не повсеместното поне в една частна света. В такъв случай можем ли да кажем, че още на този ранен етап хората от някои континенти вече са имали известна преднина и дори отчетливо преимущество пред останалите Ако е така, може би тъкмо тази преднина, увеличила се неимоверно през последните 13 000 години, ще ни даде и отговорна въпроса на Яли. Ето защо в тази глава ще направим една кратка разходка из продължилата милиони години човешка история на всички континенти, започвайки от зората на човечеството и стигайки до споменатия момент отпреди тринайсет хилядолетия. Ще се постарая да обобщя всичко това в рамките на двайсетина страници, като, разбира се, няма да задълбавам в подробности, а ще отбелязвам само това, което ми се струва по-важно за целите на тази книга. Нашите най-близки роднини в естествения свят са тримата най-едри днешни представители на човекоподобните маймуни горилата, обикновеното шимпанзе и шимпанзето-пиг- мей (известно и като бонобо). Фактът, чете се срещат единствено в Африка, подкрепени с множество палеонтологически данни, показва, че най-ранните стадии на човешката еволюция са протекли именно на този континент. Тоест човешката история като нещо отделно от животинската е започнала в Африка преди около седем милиона години (оценките на Под датите от последните 15 000 години, цитирани в тази книга, следва да се разбират т.нар. калибрирани радиовъглеродни дати, а не конвенционалните „некалибрирани“ дати. Разликата между тези два типа ще бъде разяснена в Глава V. Смята сече калибрираните се доближават по-плътно до действителните календарни дати. Читателите, свикнали с „некалибрирани“ дати, ще трябва да отчитат въпросното разграничение всеки път, когато попаднат на някоя наглед погрешна дата, те. постара от тази, която те вече знаят от научната литература. Например археолозите обикновено датират зараждането на кловис- ката култура в Северна Америка около 9000 г. пр.Хр., те. преди единайсет хилядолетия, а датата, която посочвам аз, е ок. 11 000 г. пр.Хр., те. преди тринайсет хилядолетия – това разминаване се дължина факта, че по-често цитираната дата е „некалибрирана“. – Ба. 26 учените се колебаят между пети девет милиона, затова ще се спрем на средната величина. По това време една популация на африкански маймуни сее разделила на няколко подгрупи, една от които продължила да еволюира, за да се превърне в днешните горили, друга – в шимпанзета, а трета – в хора. По всяка вероятност клонът нагорилите сее отделил от общия генеалогичен ствол още преди разделението на шимпанзета и хора. Данните на палеонтологията показват, че преди около четири милиона години кривата на еволюционното развитие, довела и до нашата поява, рязко е подскочила нагоре, а след още милиони нещо ръстът на нашите предци и относителният обемна мозъка им са започнали да се увеличават. Тези прачовеци са станали известни в науката като Australo- pithecus africanus, Homo habilis и Homo erectus и най-вероятно са еволюирали един в друг в същата последователност. Макари, или стадият, достигнат преди около 1,7 милиона години, по ръст да сее доближавал най-плътно до нас, съвременните хора, обемът на мозъка му е бил едва наполовина от този на нашия. Употребата на каменни сечива е станала обичайна практика още преди 2,5 милиона години, но тук е редно да поясним, че в повечето случаи това са били каменни отломки, откъртени или просто отчупили се от други, по-големи камъни. В чисто зоологически план Homo erectus е бил нещо повече от маймуна, но по-малко от съвременния човек. Изтегляне 6.09 Mb. Сподели с приятели:
|